Добре дошли в новата Куба!

Куба постепенно се сбогува с безкласовото общество. Броят на малките частни фирми расте непрестанно, а стартовият капитал често осигуряват роднините от чужбина. Страната се отдалечава все повече от социализма, коментира "Дойче веле".

Тази година голямата първомайска манифестация в Хавана бе съпроводена от истински куриоз - наред с партийните другари, синдикалистите, държавните служители и войниците, за първи път сред маршируващите се открояваше и групата на дребните предприемачи. "И те са работници, които допринасят за развитието на страната", казва една профсъюзна деятелка относно присъствието на доскорошния класов враг.

Правителството под ръководството на Раул Кастро, който тези дни навърши 82 години, прави всичко възможно, за да поддържа у населението фикцията за вечността на безкласовото общество и социалистическата система. В Куба постоянно се подчертава, че одобрените през 2011-та икономически структурни реформи всъщност не са истински реформи, а просто мерки за "актуализиране" на социалистическия икономически модел. Защото принципите на социализма не би трябвало да се поставят под въпрос. Само че новите правила се доближават все повече до пазарната икономика, а така от социализма остава все по-малко.

Стига мизерия!

Появата на новата класа на първомайската манифестация показа, че дребните предприемачи, които в социалистическа Куба биват наричани "хора, работещи за собствена сметка", вече имат свое място и в тамошното общество. Истината е, че всеобщата бедност и илюзията за безкласовото общество започва да тежи на все повече кубинци. След половин век "революционна мизерия" те най-накрая искат да имат месо на трапезата си, да сърфират в интернет или да карат собствен автомобил. А за тази цел се нуждаят от повече пари, които няма как да спечелят само покрай работа в администрацията и в държавните предприятия. Там заплатите са жалки.

Ето защо все повече хора се възползват от възможността за започването на малък частен бизнес. Докато през 2010-та "работещите за собствена сметка" са били 143 000, то днес те са 400 000, което отговаря на близо 6 процента от населението в трудоспособна възраст. Тази възможност им бе дадена покрай реформите, чиято цел бе да прочистят раздутия и пределно непродуктивен държавен сектор,  стимулирайки раздаването на лицензи на малки предприятия и предоставянето на земя за обработване на селяните. Секторите, "отворени" за частната иницитива, са 178 на брой. Сред тях са таксиметровите превози, продажбата на сувенири, закусвалните, ресторантите, както и малките хотели.

Ако към горепосочените 400 000 се прибавят и земеделците, които имат правото да произвеждат за собствена сметка, то броят на кубинските капиталисти ще се увеличи с още няколкостотин хиляди. Днес редом с бързо развиващия се туризъм, малките предприятия и земеделската продукция формират най-динамичните сектори на кубинската икономика.

Благодетелите от Маями

Всъщност днес една от най-важните опори на икономическите реформи са кубинските имигранти. Откакто правителството на Обама разхлаби режима за пътувания на кубинските имигранти, увеличи размера на разрешената за превод сума на ден до 10 000 долара и премахна всички ограничения за пощенските пратки на роднини, към Куба се насочват все повече пари и други блага. По изчисления на експертите, изпратените за една година от Маями пари са около 2,6 милиарда долара, а подаръците са на стойност 2,5 милиарда долара.

Директните парични преводи от чужбина са достигнали същото ниво, на каквото възлизат и приходите от туризма - най-важният източник на валута за Куба. "Никой кубински икономист не е успял да прогнозира това развитие", казва Емилио Моралес от "Havana Consulting Group" в Маями. Според него парите и стоките от Маями са се превърнали в най-ефективния мотор за развитието на кубинската икономика. По негови данни, 60 процента от кубинците получават парични преводи от чужбина, а дребните търговски фирми са на 90 процента зависими от съдействието на кубинските имигранти.

Либерализацията на икономиката, в рамките на която бе увеличено пространството за частния сектор и личната инициатива на гражданите, превърна кубинците в капиталисти и създаде предпоставките за възникването на средна класа. Този, който разполага с пари, вече може да си позволи немислими до момента луксове: да прекара уикенда в курорта Варадеро, който доскоро бе достъпен само за чужденци, да вечеря в някой от новооткритите частни ресторанти, но също така - и да си купи собствена кола или къща.

Наскоро правителството отмени дори и забраната за внос на домашни електроуреди и климатици, която бе въведена през 1990-те години поради тогавашния краен недостиг на електроенергия.