Как АНС шпионира в интернет

Американската Агенция за национална сигурност очевидно е била тайно "скачена" с комуникационната инфраструктура на гигантите "Гугъл" и "Яху". По този начин АНС е имала достъп до данните на стотици милиони потребители, коментира "Дойче веле".

Агенцията за национална сигурност (АНС) имат достъп до данните на концерните "Гугъл", "Яху", "Майкрософт" и "Епъл". Това всъщност е добре известно. Още през лятото се разбра, че това става въз основа на така наречената програма "Призма". Защо тогава е целият този шум около американско-британския проект под кодовото име "Маскюлар", който стана известен сега?

Стряскащи са най-вече мащабите на следенето: само в рамките на един месец са били прихванати над 180 милиона данни, които дават сведения за съдържанието, изпращача, получателя и времето, в което е било изпратено съответното електронно писмо. Тези данни са били копирани от АНС, информира вестник "Вашингтон пост", позовавайки се на документи, изнесени от бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън. Вестникът публикува междувременно и една скица, която явно е била представена на секретна среща на АНС през януари. Скицата, която също е от архива на Сноудън, онагледява как американските тайни служби прихващат данните на потребители, които имат акаунт в "Яху" и "Гугъл".

Новото в случая е, че прикачването към сървърите на "Яху" и "Гугъл" е ставало без знанието на съответните концерни, както и без наличие на съдебно разрешение. Правният отдел на "Гугъл" вече изрази недоумението си: "Разгневени сме, защото правителството очевидно си е позволило да отиде твърде далеч", заяви говорител на компанията.

Особеностите на "Маскюлар"

В случая тайните служби очевидно са се възползвали от уязвимите места на интернет-комуникацията: "От наличните в момента информации става ясно, че данните са били прихващани по време на прехвърлянето им по фиброоптичните кабели между сървърите", обяснява Холгер Блайх, редактор в германското компютърно списание "c't". Според Блайх това става най-лесно на местата, където става свръзката между кабелите - например там, където подводните кабели излизат на сушата. Пак според Блайх не е изключено тайните служби да "точат" информацията директно от кабелите, преминаващи по морското дъно.

Поради това, че цялата тази дейност се осъществява в чужбина, програмата на АНС "Маскюлар" де факто заобикаля законовите разпоредби в САЩ. За известната вече шпионска програма "Призма" те са длъжни да изпращат пряко запитване до съответните интернет-фирми. Специален съд - Foreign Intelligence Surveillance Court, после трябва да постанови дали искането е правомерно. Чак след това интернет-компаниите са длъжни да предадат на тайните служби изискваните данни. При "Маскюлар" обаче тази правна пречка не съществува.

Ян-Филип Албрехт от германската партия на Зелените, който коодинира специалната комисия на Европарламента, разследваща аферата около АНС, смята, че "Маскюлар" е на практика нещо като кибер-атака срещу инфраструктурите на частни компании: "Всичко това има криминален характер", казва Албрехт.

От АНС опровергават да имат пряк достъп до сървърите на "Гугъл" и "Яху". Шефът на Агенцията Кийт Алекзандър заяви, че за подобен достъп е нужно разрешение на ФБР. Според него потребителите, засегнати от програмата "Маскюлар", в никакъв случай не са милиони, а може би само няколко хиляди, като при това ставало дума предимно за хора, върху които тегне подозрение за терористична дейност.

Евродепутатът Ян-Филип Албрехт обаче смята, че гражданите на ЕС са напълно беззащитни пред шпионските атаки на САЩ. Според него Щатите нарушават наказателното право на редица държави-членки на Общността - например на Финландия, където сървъри на интернет-фирмите са били атакувани от АНС. По време на експертните си разговори във Вашингтон Албрехт установил, че в средите на американското правителство няма разбиране за същината на целия проблем.

Затова пък интернет-гигантите, с чиито представители Албрехт се срещнал в САЩ, били силно загрижени от факта, че техни клиенти са били тайно следени от службите. А и в крайна сметка именно интернет-фирмите ще понесат всички последствия: "Мнозина, които имат акаунт в "Гугъл" или "Яху", сега ще се замислят сериозно дали и в бъдеще искат някой да чете мейлите им", казва Албрехт.

Упреци към "Гугъл" и "Яху"

Компютърният експерт Холгер Блайх гледа на нещата по друг начин. Според него вина носят и самите интернет-фирми, които явно са били доста наивни да вярват, че тайните служби няма да ги шпионират без тяхно знание. Блайх обвинява "Гугъл" и "Яху" и за това, че не гарантират сигурността на целия информационен обмен между изчислителните си центрове: "Нашите съобщения се препращат от САЩ към Финландия, а оттам към Ирландия, например, като това става очевидно без никакво кодиране", казва Блайх.

Евродепутатът Ян-Филип Албрехт пледира за по-твърда позиция на ЕС спрямо САЩ, както и спрямо Великобритания, чиито тайни служби явно също са били замесени в шпионирането: "Напълно неприемливо е страна-членка на ЕС да нарушава всички правила и основни права на Общността, прикривайки се зад аргумента за националната сигурност", казва Албрехт.

Що се отнася до възможностите на отделния потребител да се защити от следенето в интернет, специалистът Холгер Блайх е песимист: "Хората на практика нямат абсолютно никакъв шанс да се предпазят", казва той.