Какво крепи диктатурите?

Големите диктатори не са вечни - именно защото режимите им не са легитимни, коментира "Дойче веле". Тяхната власт се крепи на насилие и потисничество. Но как тогава все пак намират подкрепа сред народа и колко дълго може да функционира това?

В почти всяка втора държава в света управлява авторитарен режим, установява политологът Кристоф Щефес. "Авторитарен режим е всичко, което не е демокрация. А нея разпознаваме по това, че достъпът до властта е открит и най-важните постове се заемат чрез свободни избори", обяснява ученият. Изследването му включва държави, в които на власт са абсолютни монархии и военни режими, както и държави с еднопартийни и многопартийни системи, в които още преди изборите е ясно кой ще дойде на власт.

Трите стълба на властта

Факторите, на които се крепи властта на авторитарните режими, са три: легитимация, репресия и кооптация. Тези три стълба осигуряват тяхното господство. Понятието кооптация означава попълване на състава на избирателни органи без провеждането на избори. Срещу облаги властимащите предлагат на определени хора да се присъединят към режима и така създадената солидарност подържа властовите амбиции на диктатора. Всъщност кооптацията е най-слабата от трите опори на автократичните режими и има най-малко влияние върху стабилността им.

Репресията или потискането на всяко различно мнение е много по-силен инструмент в ръцете на диктаторите. Трябва обаче да се прави разлика между твърдата и меката репресия, подчертава професор Щефес. Примери за "мека" репресия има в Русия, където властите периодически арестуват критици на режима или демонстранти. В повечето случаи обаче потисничеството е по-скоро прикрито - неудобните журналисти биват обвинявани в обида, а критиците на режима - в укриване на данъци. "Господин Путин много умело прилага "меката" репресия", изтъква професор Щефес.

Твърдите мерки като арести, изтезания, отвличания и убийства са нож с две остриета в ръцете на автократите. От една страна те засилват страха сред потисканите и ги правят по-послушни. От друга страна обаче могат да окуражат опозицията, защото станат ли публично достояние, се превръщат в заплаха за властта на диктатора. "За диктаторите е много по-лесно да прокарват "меки" репресии като промени в данъчното законодателство, замразяване на банкови сметки и т.н.", сочи политологът.

Легитимацията - ключ към успеха

Най-голям ефект за запазването на властта на един авторитарен лидер има легитимацията. Но докато при демокрациите правителството се легитимира от свободни избори, авторитарните лидери трябва сами да се погрижат за легитимността си. Легитимационно средство може да бъде например поощряването на националните инстинкти, практикувано от Слободан Милошевич, но също така - и идеология от рода на комунизма, какъвто беше случаят с камбоджанския диктатор Пол Пот. А Фидел Кастро в Куба използва умело и двата варианта.

За да запазят властта си, диктаторите си служат и с още едно средство: те обещават на поданиците си икономически възход. С този подход комунистическата партия в Китай от години държи здраво идеологическите юзди без риск от протести. Принципът функционира безотказно, изтъква професор Щефес и дава следния пример: по време на преподавателската си дейност в Китай той запитал студентите какво мислят за демокрацията в многопартийната държава. Отговорът гласял: "Многопартийната система води до дестабилизация. Ние оставеме верни на комунистическата партия, защото сме добре материално".

Кога падат диктатурите?

Докато трите основни стълба на властта са стабилни, диктатурата функционира. Когато обаче народът въстане срещу репресиите или пък кооптацията вече не помага за запазването на властта, а само насърчава корупцията, дните ѝ са преброени, сочи експертът. Но падането на определен авторитарен режим не може да се предвиди. "Все пак можем да кажем, че при дадени обстоятелства вероятността диктатурата да падне е по-голяма, отколкото преди това", обобщава Щефес.