Катар - малката голяма сила

Характерното за днешен Катар е, че се опитва да играе във всички дисциплини - спонсорира египетското правителство, сирийската опозиция, Хамас, враждуващите политически фракции в Судан. Катар купува небостъргачи в Истанбул, музеи в Кайро, цели булеварди в Париж и Лондон, футболни клубове в Испания и Англия, дялове от Фолксваген в Германия. Малката страна се превръща във велика сила на Мамона - и това не е източник на всеобща радост.

Особено за германската опозиция. Социалдемократите, зелените и левицата критикуват остро продажбите на модерно оръжие за Катар, като изтъкват това, че страната се управлява автократично и не зачита човешките права. Но какво всъщност се знае за Катар? Държавата разполага с третите по големина запаси на природен газ в света и е най-големият световен износител на течен газ. А понеже гигантските печалби от този експорт се разпределят сред малобройното население, то определено не страда от недоимък - жителите на Катар имат среден годишен доход от над 100 000 долара, което ги прави най-богатите в света.

Амбициите са във всички сфери

Богатството е и причината Катар да се превърне в място за експерименти, и то луксозни. В центъра на Доха има многобройни небостъргачи и широки булеварди, почти без пешеходци. Там отскоро се простира и една изкуствена морска дюна, върху която се строят огромни вили, а по скатовете й работници полагат килими от трева и храсти, напоявани чрез специална подземна система. Когато всичко стане готово, би трябвало да изглежда като английски парк. А точно пред него ще се разположи новото културно селище с музеи и огромен амфитеатър. Емирът иска да раздаде вилите на известни творци. Слуховете твърдят, че Шакира щяла да получи една от тях, и то безвъзмездно. Друг слух пък твърди, че певицата отказала щедрото предложение.

Днешен Катар всъщност представлява огромна строителна площадка. На страната й остават по-малко от 9 години до 2022, когато ще е домакин на Световното футболно първенство, за да построи стадиони, хотели, селища, национален музей, молове, гигантско летище и нови булеварди. Стремежът на Катар е да се превърне в световна марка в сферата на изкуството, образованието и спорта. Затова емирът плаща издръжката на местните филиали на американския Georgetown University, Brookings Institution и останалите реномирани институти, установили се в страната. Затова и всеки месец се организират по около дузина спортни събития, на които са канени елитни спортисти от цял свят. Това е "меката" страна на Катар.

"Твърдата" са суровините и оръжейните споразумения. САЩ разположиха в Катар военната си база Ал Удеид и това е нещо като бартер: САЩ защитават страната, а Катар приема най-важната военно-въздушна база на американците край Залива. Повечето оръжия на катарските въоръжени сили са френско произвоство. Военните традиции са заимствани от Великобритания. Износът на газ е насочен предимно към Китай и Япония. Що се отнася до религията, Катар споделя същото строго направление в сунитския ислям, което е характерно и за Саудитска Арабия. Катар е свързан с всички, и всички са свързани с Катар - това е философията, която следват катарските дипломати. Тъкмо тази обвързаност със света гарантира трайната сигурност за Доха много по-добре, отколкото някой пакт за защита.

Емирът не се шегува

Страната си е спечелила и прозвището на международен посредник в конфликти - например в Еритрея, Сомалия, Ливан, Судан и Йемен. Най-важното си външно-политическо решение Катар взе преди две години - когато избухнаха арабските въстания. Дилемата тогава беше: да остане ли неутрален посредник или да вземе страна в споровете срещу старите диктатори? Емирът избра второто, с всички произтичащи от това последици.

По време на интервенцията за свалянето на режима в Либия, Катар беше единствената включила се арабска държава. Страната се оказа замесена и в сирийската гражданска война - богати граждани на Катар даряваха оръжия и муниции на Свободната сирийска армия. Сирийските сунити зачитат Катар като една от малкото страни, които не се отвърнаха от тях по време на братоубийствените кръвопролития. Но има и араби, които ненавиждат Катар заради това, че подкрепя и ислямисти. Сателитната телевизия Ал Джазира, която се намира в Доха, се сдоби междувременно с твърде спорна слава. Само преди няколко седмици офисите на телевизията на площад "Тахрир" в Кайро бяха подпалени от разярени демонстранти, които скандираха: "Маша в ръцете на Мюсюлманското братство".

Навремето Ал Джазира бе създадена от емир Хамад бин Халифа ал Тани, който взе властта през 1995 след преврат срещу собствения си баща. Оттогава насам целенасочено се опитва да модернизира страната - въведе избирателно право за жените, даде на страната парламент. Само дето парламентарни избори все още не са се провеждали. Опозиция няма, защото не е разрешена, с много малки изключения няма и свободно изразяване на мнения, казва политологът Хамади ел Ауни. На пръв поглед Катар не е полицейска държава, но охранителните органи винаги са нащрек, а критиките към емира и неговия клан са абсолютно табу, обяснява ел Ауни.