Китай строи най-големия екологичен град в света

На южния остров Хайнан, далеч от замърсяването на Пекин, Китай строи най-големия екологичен град в света.

„Инвестицията е за 6 милиарда евро. Основният дял от нея е осигурен от китайското правителство.” Това ни обяснява инженер Аликзандър Ю Ли – китайски представител на базираната в Берлин фирма Infrawind Eurasia e. V. Тя е партньор на една от петте най-големи енергийни корпорации в Китай - China Power International New Energy Holding.  

Ли е вицепрезидент с добър немски език и експертни познания по устойчиво развитие. Той гостува в България по повод тазгодишното, 16. издание на Световния форум за устойчиво общество, организиран в Софийския университет. Движи се в компанията на германски професори с технически познания. С тях си сътрудничи по създаването на уникален по рода си проект – „зелен” град на бъдещето.

„Градът ще се казва Тянджин. В превод от китайски език името му означава „град на радостта”. Там ще живеят щастливи хора”, обяснява инженерът. По думите му това ще е населено място, безпрецедентно по рода си в Китай. То ще е град, където „питейна вода се лее от чешмите“. Хората ще се движат с електромобили, електрически и обикновени велосипеди. Места за паркиране ще има предостатъчно. Паркове за разходки, също. Важните градски обекти като болници и детски градини ще бъдат разположени близо един до друг и ще са лесно достъпни пеша.  Две трети от боклука на домакинствата ще се рециклира. Концепцията за потреблението ще бъде преобърната. Битът ще е в хармония с природата.

В града първоначално ще заживеят 100 000 души. Те ще са „специални хора“ - бивши политици, старши държавници от управляващата Китай комунистическа партия и семействата им, обяснява Ли. На втори етап, след като те се настанят, градът ще бъде отворен за достъп за народа. Тогава той ще нарасне до 200 000 души, а по-късно може би и до 350 000, и ще стане най-големият екологичен град в света. Наполовина колкото Манхатън.

Проектът е съвместен между правителствата на Китай и Сингапур. Той трябва да бъде завършен след 5 до 7 години. Ползва със специален статут в държавата. „Имаме гласувани девет предимства от централното управление на Китай”, разказва инженерът. Сред тях се включват липса на данъчно облагане в първите три години от строителството, по-лесно пренасяне и монтиране на закупена от чужбина медицинска апаратура, по-малко бюрократични спънки, например пред назначаването на доктори от Европа и света.

Мястото е замислено като дестинация за медицински туризъм. Болниците в него ще бъдат снабдени с оборудване от последен клас. Голямо внимание ще се обръща на диагностицирането, защото „превенцията на болестите е по важна от самото лечение”. Ще бъдат изградени центрове за здравни изследвания, в които ще се предлагат трансплантации на стволови клетки и лечебни процедури за забавяне на процеса на стареене. Когато градът бъде отворен за народа, лечението в него ще се покрива с масовите китайски здравни застраховки, обещават авторите на проекта.

Тянджин ще се намира на остров Хайнан в Южнокитайско море. Островът, заедно с други много по-малки от него, оформя провинция с неговото име, която е най-голямата от т.нар. специални икономически зони в Китай – райони с по-свободна пазарна ориентация, където китайското правителство има гъвкави икономически политики спрямо бизнеса. Хайнан е известен с това, че всяка година в него се провежда китайският еквивалент на Световния икономически форум в Давос – Азиатският форум в Боао. През 351 от всичките дни на 2012 година на него е бил отмерен най-чистият въздух в Китай.

Първата копка на екологичния град е направена. Пилотният проект е съставен от шест части, една от които е изградена върху терена на някогашни рибарски селища. По много неща градът ще прилича на всички други, но ще бъде hi-tech. Идеята е да стане най-модерната в света комбинация между умна енергия и здравеопазване. Това налага градоустройствен план от ново поколение. Напук на практиката най-модерните сгради да се строят сред чиста природа, Тянджин се изгражда върху някогашно сметище за индустриални токсични отпадъци. Целта била да се покаже, че една силно замърсена зона може да се изчисти и възкреси, обяснява строител пред Би Би Си. Почистването траело три години.

На града няма да му липсват социален живот, обществени заведения, институции. Бизнес паркове, детски градини, училища, културни средища ще се помещават в сгради с изолация и енергоспестяващи прозорци. Електрозахранването ще бъде от алтернативна енергия - ветрогенератори, соларни покриви, биомаса. Всичко това ще направи живота в него коренно различен от този в пренаселените мегаполиси в останалата част на Китай и от столицата Пекин, където в началото на тази година беше регистрирано по-опасно от всякога отравяне на въздуха.

Това ще бъде същински оазис, създаден с помощта развити в екологичните практики чуждестранни организации. Сред тях са една от най-големите болници в Европа – известната „Шарите” в Берлин, откъдето идват повече от половината от германските нобелови лауреати по медицина и психология, датската компания „Филипс”, която монтира соларно улично осветление със сензори, Световната банка, биотехнологичният парк „Берлин-Бух”, Техническият университет в германската столица, „Юнайкос”, „Нордзее”, финансови партньори, сред които немската „Комерцбанк”.

Европа е технологичен партньор. Особено Германия. Част от работата на инженер Ли е да търси иновативни решения и допълнително финансиране от европейска страна. Усилията му се вписват в кампания на Китай да стане глобален лидер в устойчивото развитие, започната преди 6 години, когато бяха признати първите нива на тежко замърсяване на околната среда в страната.