Къде сбърка Западът с Русия

Година след анексирането на Крим в публичното пространство продължават да се водят истински интерпретационни битки. Кой е прав: Русия или Западът? Един германски историк посочва грешките, допуснати от европейците.

Според германския историк проф. Йорг Баберовски*, който добре познава Русия, грешките, допуснати от Европа в руско-украинската драма, са били решаващи за случилото се на украинска земя. Малко след като Русия анексира Крим, проф. Баберовски каза в интервю за Дойче Веле следното: „Вече никой няма доверие никому. Демонстрантите прогониха избрания президент, на Крим нарушиха законите. В Украйна всеки си прави каквото си иска и всички нарушават конституцията. Така и ще бъде, след като никой няма доверие никому. Ето, за този проблем аз не виждам решение".

Близо година по-късно Баберовски е убеден, че случилото се в Украйна изцяло потвърждава тогавашния му песимизъм:

Как се стигна дотук

Свързващата тъкан между ЕС и Русия се разпадна. На санкциите се отговаря със санкции и изобщо не е ясно докъде ще доведе всичко това. На Запад просто не желаят да разберат колко важна беше изгубената империя както за елитите, така и за мнозинството руски граждани. Русия пък не разбира, че от гледна точка на Запада опитът да се възстанови многонационалната държава изглежда като голяма заплаха. За Европа в Москва напоследък се говори единствено с презрение. Не само политиците обвиняват както ЕС, така и НАТО в двоен морал. Когато бомбардира Белград и навлезе в Ирак (все в нарушение на международното право), Алиансът лаконично обясни, че пази човешките права и преследва терористи, повтарят в Москва. И припомнят, че в същото време към Русия се отправят обвинения заради нарушаване на международното право, макар всъщност тя да се опитва само да поправи щетите от произвола през 1991 година. Руската пропагандна машина работи на пълни обороти и разпространява образи и интерпретации, които не оставят място за никакво съмнение в справедливата мисия на Москва.

Но как се стигна до този сблъсък? Причините са очевидни: в дъното е възраждането на руското имперско мислене, което получи тласък от свалянето на украинския президент Янукович. Когато оповести, че няма да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС, Виктор Янукович настрои срещу себе си прозападната интелигенция в Украйна, която по никакъв начин не желаеше страната отново да се върне в лоното на руската империя. Асоциирането с ЕС обещаваше на Украйна включване в общото икономическо пространство и в системата за колективна сигурност. В Москва обаче бяха убедени, че това всъщност е опит на Запада да разшири своята сфера на влияние на територията на бившия Съветски съюз.

Грешките на Европа

Всъщност по въпроса можеше да се постигне споразумение, ако правителствата в Европа не бяха взели страна в украинската борба за власт, затвърждавайки по този начин всички опасения на Путин. Те просто не оцениха сериозността на положението и решиха, че интелектуалците, излезли на Майдана, са всъщност тези, на които се пада властта в Украйна. А трябваше да знаят, че революцията на Майдана не изразява усещанията в цялата страна. Вярно е, че дори на полуостров Крим и в Източна Украйна вече почти никой не поддържаше сваления Янукович, но същевременно малцина в тези два региона се идентифицираха с промените в Киев и с прозападната ориентация на новите властници. И след като един президент може да бъде свален по волята на улицата, защо тогава същото да не е възможно на Крим и в Източна Украйна? - питаха тези хора. Така възникна едно спонтанно движение, което на първо време не искаше нищо друго, освен самостоятелност и автономия в рамките на Украйна. В следващите седмици обаче то се обедини с имперските амбиции на Владимир Путин. Именно той успя да запълни вакуума, който създадоха западните политици, лишени от всякакъв исторически усет. Така Путин изведнъж се оказа адвокат на всички онези хора, които още не се отъждествяваха с империята, но вече не се отъждествяваха и с украинската национална държава и не искаха да бъдат губещи в една революция, която не бяха пожелали.

Голямата болка: разпадането на империята

След края на Съветския съюз милиони съветски граждани се превърнаха в малцинства или в обитатели на автономни региони под управлението на нови властници, които те самите не бяха избирали. Всички тези милиони хора имаха усещането, че вече живеят в чужда страна и не разбираха защо им се случва всичко това. Този ефект наблюдавахме и на Крим, и в Източна Украйна, и в Грузия, Азербайджан, Молдова и Казахстан. Разпадането на империята беше национално унижение не само за руснаците. Абхазците и осетинците, арменците и азербайджанците, евреите и руските немци изведнъж трябваше да се оправят в една съвсем нова действителност, която ги беше превърнала в чужденци в собствения им дом. Онова, което за едни беше независимост, за други се оказа страдание.

Йорг Баберовски е професор по история на Източна Европа в Хумболтовия университет в Берлин. През 2012 година получи наградата на Лайпцигския панаир на книгата за монографията си „Опожарена земя. Насилническата власт на Сталин.”

Източник: Дойче веле