Притча за "лошия" Запад

Такъв ли е Западът, какъвто мнозина се опитват да го изкарат - арогантен, лицемерен, унижаващ останалия свят? И прави ли са всички, които го презират заради това? Александър Кьосев разсъждава над тези въпроси.

Все по-често се говори за „лицемерието” и „двойните стандарти” на Запада, който, използвайки своите ценности за маска, всъщност искал да затвърди своите хегемония и господство: това, че той експлоатира, използва, обижда, манипулира и унижава останалия свят си има последствия - последният реагира справедливо, включително със „справедлив” джихад, "справедлив" терор, „справедливо” окупиране на Крим, "справедливо" презрение към всичко "западно" и пр.

Не съществува такъв демоничен Запад

Защо този аргумент е глупав и неработещ? Защото предполага единен Запад, някакъв митологичен субект, световен лукав злодей, който е замислил всичко фино и говори едно, а прави друго; пропагандира вода, а тайно пие вино, както казва Хайне. Всъщност не съществува такъв демоничен Запад.

Има много Запади, те се променят исторически, имало е, има и днес translatio imperii и глобални промени на центровете на власт - това всеки го знае. Между многото обаче има два, които са особено важни трансисторически – Западът (това обикновено са властимащи, цинични субекти) на Real-политиката и нейните по-сложни съвременни разновидности (геополитики, сфери на влияние, цивилизационни кръгове и пр.). Той се състои от разни субекти, които не вярват в нищо друго и се съобразяват единствено със силата и баланса на силите. И второ – има и разни хора от Запада (както и всички онези от Изтока, Юга, Севера и пр. космически посоки, които споделят техния начин на мислене, в това объркано множество се включват даже и някои политици), които мислят, че силата на силните трябва да бъде държана под контрол от ценности, принципи, закони, разделение на властите, идеали, международни харти, гражданска солидарност и пр. Тези хора, с известни уговорки, участват във вековен процес, който може да бъде наречен процес на цивилизация (внимание: метафората „цивилизация” тук е опасна и я употребяваме условно - необходимо е от нея задължително да се отмахнат всички нейни колониални, европоцентрични и християнски, всички класови и gender-несправедливи нюанси, за да може тя да значи нещо обединително).

Всички сме отговорни за еволюцията

Ако мислим за „Запада” по подобен множествен начин (а не е ли по-добре, вместо „Запада” да кажем „света”), тогава историята няма да бъде привидяна като лицемерна игра с двойни стандарти, нито като борба между цинично-лицемерно Силните („Запада”) с другите, които в един момент не издържат на лицемерието и вбесено си отмъщават. Тази елементарна интрига на конспиративното мислене, която няма друга освен пропагандна функция, ще отпадне като опорна точка. Да не говорим за това, че европоцентричният „Запад”, на чиято историческа сметка наистина са записани огромни исторически несправедливости, отдавна е „залязъл” и сам се е наказал с Първа и Втора световна война, Холокост, нацизъм, комунизъм и пр. самопричинени катастрофи, с изпепелени от фосфорни бомби градове, с повече от 80 милиона убити. Дали не е изкупил доста от вините си?

Та ако мислим за това по този множествен начин, тогава историята може да бъде видяна като бавно и мъчително еволюционно разширяване на принципа на цивилизация, прорязано от много катастрофи и обратни пропадания до „варварство”, платено от много жертви. Макар че това е особена еволюция, за чието развитие избухващите периодично революции, кризи и войни имат своя особен принос. Разширяване, за което всички сме отговорни и в което не е предрешено какви ще бъдат принципите на цивилизационно контролиране – светски или религиозни, християнски или ислямски, леви или десни. Т.е. такава идея за цивилизоване има още едно предимство: тя пречи на фанатичното втренчване в едни ценности, за сметка на други – всичко върши работа, ако удържа цинизма на силните. Впрочем и самите силни, ако са и умни, често се съобразяват - правят компромиси, отстъпват, влизат в цивилизационните правила, играят игрите, дори ако това е лицемерно (но това в случая е конкретно и частно лицемерие, не е онова митологично-всеобхватното, за което говорих в началото). Ако пък не са умни, от нас, хората от Запада, Изтока, Севера и Юга, отгоре и отдолу, отзад и отпред, зависи дали ще ги принудим да правят това.

Източник: Дойче веле