Раздвоена Америка

Над 80 процента от работещите в САЩ са здравноосигурени от своя работодател. Според едно изследване на "Галъп", 8 от всеки 10 американци са доволни от сегашното състояние на здравноосигурителната система. "Постоянно нарастващите здравноосигурителни такси обаче не са по силите на мнозина. През последните години милиони застраховани американци вече не можеха да ги плащат - някои загубиха къщите си, други се отказаха от застраховките", казва Кавита Пател от вашингтонския изследователски институт "Брукинг".

Факт е, че поради поскъпването на застраховките много млади хора решиха да си спестят този разход, надявайки се, че няма да се разболяват тежко и няма да им се налага да ходят на лекар. Новият закон обаче задължава всеки американски гражданин да сключи здравна застраховка. Така всички данъкоплатци - млади и стари, здрави и болни - ще се сдобият със здравноосигурителна карта. За несключване на здравна осигуровка е предвидена дори глоба от 95 долара.

60 милиона неосигурени американци

Целта на здравната реформа на Обама е да намали драстично броя на незастрахованите американски граждани. Сега около 60 милиона души, т.е. 20% от американците, нямат здравна осигуровка. За бедните правителството предвижда специална програма, наречена Medicaid, по силата на която семействата с годишен доход под 31 000 долара ще могат да ползват безплатни медицински осигуровки или такива на преференциални цени. Според Пател от института "Брукинг", от тази мярка ще могат да се възползват около 17 милиона американци.

С новия закон, чието официално име е Affordable Care Act, се създава и онлайн пазар за здравно осигуряване, който стартира на 1 октомври. Той дава възможност на всички неосигурени, които не попадат в програмата Medicaid, да сравняват различните предложения преди да сключат здравна застраховка. Те могат да избират между 4 основни модела на здравно осигуряване: "бронзова", "сребърна", "златна" и "платинена" осигуровка, които покриват между 60 и 90 процента от разходите за медицинско обслужване. За хората под 30-годишна възраст, които боледуват по-рядко и печелят по-малко, има специални тарифи.

Здравната реформа задължава фирмите с повече от 50 служители на пълно работно време да осигуряват всичките си работници. За да заобиколят тази мярка, много предприятия започнаха да предлагат на работниците си временна заетост, а други въвеждат 29-часова работна седмица, тъй като в САЩ 30 часа седмично се смятат за пълна заетост.

Цената на промяната

Новият закон създаде огромна пропаст между демократите и републиканците. Републиканската партия отхвърля здравната реформа и се бори срещу нея с всички възможни средства. От нейна гледна точка това е неправомерно държавно вмешателство в личните свободи на гражданите. Поради това републиканците в Камарата на представителите взимат за "заложник" бюджета за новата година и така искат да стопират омразната им здравна реформа. Те са готови да одобрят бюджета само ако Обама отложи реформата.

Реформата на Обама поляризира и обикновените граждани. Според актуално изследване на "Галъп", 51 % от американците са против здравната реформа. Едва 40 % я одобряват. Почти всеки втори анкетиран смята, че реформата ще влоши допълнително медицинското обслужване, а едва 35 % очакват обратното.

Според надпартийната бюджетнта комисия на Конгреса, през следващите 10 години здравната реформа ще струва на страната общо 1,4 трилиона долара. Докато обаче демократите имат мнозинство в Сената, а Барак Обама е господар в Белия дом, шансовете администрацията да се откаже от закона са малки.