Сбогом на селото!

През следващите 12 години 250 милиона китайци ще бъдат преселени от провинцията в градовете. В името на общото благо. А това, че селяните може и да не са си мечтали за същото, не интересува особено властите, коментира "Дойче веле"

Китай е на прага на поредната радикална промяна - покрай волята за модернизация на страната. И за поддържане на икономическото темпо, което след три десетилетия неспирен подем напоследък е в застой. Китай има нужда от нови импулси и в името на тази цел търси нови и нови потребители - сред селяните. А това означава, че селяните трябва да бъдат докарани в градовете. Съгласно оповестените от правителството намерения до 2025 година четвърт милион китайци следва да бъдат преселени.

Подир Англия и Америка

Ако се има предвид, че в последните три десетилетия градското население на Китай се е увеличило с 400 милиона, сегашните цифри не изглеждат чак толкова поразителни. Градове като Шънджън израстват наистина светкавично - през 1978 г. жителите на града са били 68 000, а днес са девет милиона - което означава, че населението му е по-многобройно от това на Ню Йорк. В последните години 40% от световното годишно потребление на цимент и стомана така и така е предназначено за жилищното строителство в Китай, а покрай новите правителствени намерения тази тенденция очевидно ще се задълбочи.

Ако акцията се окаже успешна, голяма част от населението ще се сдобие с по-добри условия за живот, а икономическият растеж на страната ще получи сериозен импулс. А ако не - социалните, екологичните и финансовите проблеми на Китай само ще се задълбочат и ще тежат и на много следващи поколения. Подобни неща са се случвали в Китай неведнъж  - например по време на проектите за индустриализацията на страната по времето на Мао, чиято цел е била  "да се надмине Англия и да се догони Америка".

Най-голям е интересът към земите

Сегашните правителствени намерения се натъкват и на друг вид критика - в контекста на обстоятелството, че градовете се разрастват твърде стремително, без да разполагат със съответната инфраструктура. Често се строи прекалено бързо, с ниско качество и за сметка на околната среда. Неслучайно премиерът Ли Къцян постоянно подчертава, че има нужда от "нов вид урбанизация", при която да се отчитат потребностите и желанията на хората. Но колко реалистично е това при сегашното темпо на урбанизация? Дали наистина се мисли за подобряване на живота на хората? "Всъщност партийните кадри се интересуват само от земята на селяните, която искат да продадат", твърди един германски учен.

Проблемът обаче не е само в алчността на някои корумпирани партийци - той е и структурен: китайските общини почти нямат данъчни приходи. Градовете и селата са зависими от продажбата на земя, за да могат въобще да разполагат с някакви средства. Затова идеите за урбанизацията се посрещат с огромен ентусиазъм  сред чиновниците. Това, че селяните ще са принудени да живеят в градовете, без да го желаят, и че ще трябва да продадат земята си на безценица, не интересува никого.