Страната, която обучава народа си да работи в чужбина

Филипините се радват на една от най-бързо растящите икономики в Азия, но в страната няма достатъчно работни места. Затова, всяка година правителството обучава хиляди хора на умения, които ще им бъдат необходими, за да си намерят работа зад граница.

Това посочва материал на британската новинарска мрежа Би Би Си. Авторът Стивън Сакър разказва за свое посещение в Академия за домашни прислужници в Манила - център, където се обучават филипинки в униформи да чистят прах по-бързо във всички ъгли на голямата стая, да правят салати като кулинарни майстори. "В академията се сдобиваш с усещането, че се намираш в сапунена опера - всяка стая от нея е педантично обзаведена така, че да наподобява действителността на голяма резиденция. По стълби на долния етаж има класна стая със старомодни училищни чинове. Тук ми разказват, че ученичките вземат уроци по хигиена, уважение и лични финанси", разказва авторът. 

Правителството на Филипините обучава десетки хиляди прислужници, шофьори, механици и градинари всяка година с ясната цел да ги изпраща на дългосрочна служба в чужбина. За държавата и за хората това е ситуация, в която двете страни печелят, продължава Сакър. Така се създават икономически емигранти - в момента филипинците такива са около 10 милиона души. Всички те изпращат у дома пари от чужбина - "кръвен поток" за филипинската икономика. Това е начин на подсигуряване на стабилен приток от капитали за държавата, която не може да подсигури работа на населението си, нарастващо с над 2 милиона души ежегодно. 

"Гордеем се с това, което правим", казва една от ученичките в Академията, Мария. "Ние сме национални герои", смята тя. Фразата е била използвана за първи път в пропагандна рекламна кампания на правителството в полза на обучението на филипинци за работа в чужбина. Мария е на около 20 години, както и повечето от останалите жени, които се учат в центъра наред с нея. Когато авторът им припомня, че "не може да е лесно да оставиш семейството си", момиче на име Евелин му отговаря "нямаме избор". Тя казва, че има бебе, но няма начин да намери средства за отглеждането му. Със заплатите, които би получавала работейки в Кувейт, майка й ще може да гледа детето й. Жените смятат, че работата им в чуждата култура ще продължи 3 години, но обикновено тя се проточва повече, допълва авторът. 

Освен този вид обучение, на Филипините съществува и друг феномен от помощ на икономиката - BPO или аутсорсинг на бизнес процеси. Става дума за възход на индустрията на кол центровете на западни компании, изнесени във Филипините. Някои от служителите на телефонните линии работят за фирми, чиито клиенти са активни в противоположното време на денонощието. Например за лондонска куриерска фирма, чието потребителско обслужване е прехвърлено в Манила. Когато е 16 ч. следобед в английската столица и хората звънят активно на телефонните линии, в Манила е полунощ. 

"Британските компании ни обичат, защото английския ни език няма акцент. Най-добрите студенти от университетите ни се борят да си намерят работа тук. Взимаме само най-умните деца. Щом приключим с тренинга ни, те се сдобиват дори с британския ви сарказъм", казва служител на колцентър във филипинската столица. 

Една трета от населението на Филипините е под 15-годишна възраст. Страната по този начин е намерила ниша за реализация на част от гражданите си. И въпреки че настоящия й икономически възход е впечатляващ, тя трудно ще успява да се грижи за много бързо растящото си население, за което се предвижда, че ще се удвои от 100 на 200 милиона души в рамките на 30 години. 

Един от проблемите е липсата на контрацепция сред младите. Така се стига до случая на 30-годишната Шералин Гонзалес, която вече има 10 деца.