Страхът от българите и румънците

Дейвид Камерън е известен с острата си реторика срещу нежеланите чужденци. В статия за "Файненшъл таймс" сега той обяви, че Великобритания налага известни ограничителни мерки срещу мигрантите от ЕС. Ограниченията предвиждат в първите три месеца от престоя си на Острова те да нямат правото да получават помощи за безработни, както и да нямат правото да искат да бъдат настанявани в общински жилища. Оттам нататък те биха могли да получават парична подкрепа максимално в продължение на шест месеца, но само при условие, че могат да докажат, че имат реален шанс да си намерят работа.

"Ако хората идват в страната ни не за да работят, а за да просят или да спят по улиците, то тогава те ще бъдат изпращани обратно и ще им бъде забранявано да се връщат в страната ни през следващите 12 месеца, освен ако не докажат, че имат основателна причина за това", пише Камерън в статията. В нея той посочва, че става въпрос конкретно за българите и румънците.

В очакване на голямата миграционна вълна

С обявяването на тези ограничения британският премиер се опитва да успокои съгражданите си, много от които се опасяват от надигането на голяма миграционна вълна от България и Румъния от 2014-та нататък. "Споделям опасенията на много хора в Обединеното кралство от европейските изисквания за вдигане на трудовите ограничения за българите и румънците", пише Камерън.

Той посочва още, че Европа трябва да се реформира, за да върне доверието на гражданите си - в контекста на опасенията, че неограничената миграция подхранва подкрепата за десни популистки партии като Британската партия на независимостта. Във връзка с бъдещото разширяване на Общността британският премиер настоява за нови правила, които да забавят свободния достъп до трудовите пазари за новите граждани на ЕС, докато не се гарантира, че отварянето им няма да доведе до огромна миграционна вълна.

В статията за "Файненшъл таймс" Камерън атакува лейбъристите с обвинението, че сегашната ситуация е причинена от предишното британско правителство, което не е възприело по-твърда линия, когато България и Румъния са били приети в ЕС през 2007 година.

И Австрия надига глас

Критики срещу отварянето на трудовите пазари в ЕС за българи и румънци от началото на 2014-та се сипят не само във Великобритания. В Австрия също се долавят подобни настроения. Лидерът на австрийската Партия на свободата Ханс-Кристиан Щрахе например твърди, че след като българите и румънците получат пълното право да работят в ЕС много местни и добре интегрирани хора ще загубят работните си места.

Щрахе упреква виенското правителство, че не е реагирало навреме. Според него Австрия се е сблъскала със сериозен проблем с безработицата още през 2011-та година, когато ЕС отвори трудовия си пазар за гражданите на държавите, присъединили се към Общността през 2004. Тогава много работни места били заети от източноевропейски работници. Щрахе изтъква, че прииждането на хора от източноевропейските страни се превръща в "миграция с цел ползване на социални облаги". Неговият аргумент гласи: "Много от новопристигналите имат желание да си търсят работа само докато получават помощи за безработни - т.е. една година."

Лидерът на австрийската Партия на свободата подчертава, че Австрия не е социалната служба на източноевропейските държави. Според него през последните пет години правителството е трябвало да води преговори в Брюксел, за да предотврати отварянето на трудовите пазари или поне да удължи ограничителните периоди.