Той диктува на Путин

Философът и политолог Александър Дугин работи като професор в Социологическия факултет на Московския държавен университет и е официален съветник на председателя на руската Дума Сергей Наришкин. И най-важното: мнозина смятат, че тъкмо той подава ключовите реплики на президента Путин.

52-годишният Дугин е впечатляващо начетен и харизматичен човек, който умее да използва инструментариума на езотериката, за да нагласи историческите събития както му изнася. Напоследък той симпатизира на новата десница в Западна Европа и се профилира като идеолог на някаква „консервативна революция”. Биографията му е повече от пъстра: членува в национално-патриотичния фронт „Памет” и окултния „Черен орден”, основава партията на националболшевиките, чете лекции за теориите на заговора в Генералния щаб на руската армия, пропагандира различни религиозни учения. И най-вече: Дугин е човекът, който успя да изтупа прахта от литературните идеи за „Евразия”, популярни най-вече сред някогашната руска емиграция в Париж и Берлин. Именно Дугин ги въздигна в статут на визионерско учение за бъдещето на Руската империя. В едно от своите произведения той пише: „След колапса на марксистката идеология и победата на Запада в Студената война, на мястото на марксизма не се появи никаква смислена и стабилна идеология, която можеше да се конкурира с либерализма. И в този миг най-жадните за знание умове, най-чистите сърца и най-разпалените души се обърнаха към наследството на Евразия”.

За "смъртния грях на Запада"

Ето как репортерката на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Керстин Холм описва срещата си с Александър Гелевич Дугин:

„Професор Дугин ме посреща в кабинета си на четвъртия етаж на пищната университетска сграда от Сталиновата ера. На стената виси огромна карта на света, по лавиците и на пода са струпани неговите трудове: „Философия на политиката”, „Абсолютната родина”, „Руската геополитика”, „Конспирология”. Познаваме се от 90-те години на миналия век, когато Дугин издаваше съмнителното списание „Елементи - евразийски обзор”, където между другото се проповядваше възгледът, че раздробяването на Съветския съюз е било съдбовна грешка. По онова време Дугин намираше по някоя добра дума за германския националсоциализъм и за фашизма. Днес Александър Гелевич е култова фигура и вече си мери приказките. Днес той ми обяснява, че фашистки и тоталитарен всъщност е западният либерализъм и още от прага започва гневно да ме поучава как повечето европейци не разбирали тъкмо това. Смъртният грях на Запада, според Дугин, се състои в това, че смята за универсални собствените си ценности и се опитва да ги налага на другите. Според бледоликия мислител с патриаршеска брада тъкмо това било расизъм. Човешките раси били културни категории, вече се знаело, че расата не се определя от генетични фактори. В този смисъл Декларацията за човешките права, например, имала расова окраска. Самият Дугин нямал нищо против брадатите жени в Австрия, дори бил съгласен с джендър-теорията, според която полът на човека не е биологично детерминиран. Но докато на Запад индивидът сам решавал въпроса за своя пол, в Евразия това решение взимало обществото. В подкрепа на своята теза Дугин дава историческия пример с робите, които обличали в женски дрехи, за да ги обозначат като не-мъже.

Главният евразийски мислител на Русия призовава Запада да свикне с мисълта, че неговите културни ценности са локални. Като пример за подражание той сочи руснаците, които в момента не се опитвали да налагат на другите своите собствени ценности. А това е добре за полицентризма и за културното многообразие, смята Дугин. Арогантно-модерната универсална претенция на американските експанзионисти или пък на ЕС водела дотам, че спецификата на регионалните култури и автентичната „другост” се самозатривали.

"Христос е дошъл с меч!"

Спор няма, дори в Русия Дугин никога няма да си спечели широка популярност. Пък не го и иска. Като един истински консервативен революционер, той презира масите. Вдъхновяват го опричниците на Иван Грозни, а по въпроса за корупцията той прокарва ясна граница между „компрадорите”, които изнасят богатствата си в чужбина, и безвредната „патриотична” корупция на чиновничеството в страната. Зад гърба му виси плакат с царски корони, на писалището пред него - черна чаша за кафе с лика на Сталин, който според Дугин бил „значим държавник и теоретик на марксизма-ленинизма”, дори нещо като несъстоял се монарх.

Александър Гелевич държи да се знае, че е православен християнин, но подобно на сановниците от Московската патриаршия и той припомня, че Христос е дошъл с меч. По този повод известният журналист Владимир Познер (откровен атеист) наскоро попита Дугин дали би убил човешко същество. Дугин отвърна с въпрос: „Враг ли?”. Познер повтори: човешко същество. „Ако е враг - да”, отвърна Дугин.”

Източник: "Дойче веле"