Ударът на Меркел

Меркел се радва на голямо доверие сред германците. Никой обаче не успя да предвиди, че партията ѝ ще се доближи до абсолютното мнозинство. Триумфът на канцлерката промени политическия пейзаж в Германия, пише Фолкер Вагенер.

Само без експерименти! Камо ли пък по време на криза! Когато много хора мислят тъкмо това и гласуват по съответния начин, изборната победа лесно се превръща в триумф. Християндемократите и Ангела Меркел получиха почти осем процента повече гласове спрямо изборите през 2009; техният коалиционен партньор, СвДП, изчезна от сцената; Левите и Зелените отчетоха загуби - това е политическата плячка на канцлерката след изборите за Бундестаг. Явно Меркел притежава умения, от каквито политическите ѝ конкуренти са лишени.

Досега абсолютно мнозинство на изборите е печелил единствено християндемократът Конрад Аденауер - в далечната 1957. Християндемократите на Меркел за малко да повторят този уникален успех. Но канцлерката всъщност би трябвало да се радва, че не се стигна дотам, защото едно крехко самостоятелно мнозинство щеше да доведе до парадоксални последствия. В редиците на християндемократи има поне двама непоколебими противници на нейната политика за спасяване на еврото. И тъкмо те щяха да превърнат грандиозната изборна победа в четиригодишно ходене по мъките. А влизайки в широка коалиция със социалдемократите, Меркел ще успее изцяло да потуши огъня на критиката в собствените си редици. Тъкмо тази широка коалиция в момента е и най-вероятната формула на бъдещото правителство. Тя би имала мнозинство от две трети, а с такова мнозинство Меркел може да мести планини. Това е добра новина за осъществяването на необходимите реформи, но лоша за демокрацията. Защото опозицията в Бундестага ще бъде сведена до две партии - Левите и Зелените, всяка от които получи малко повече от осем процента от гласовете на избирателите. Така мандатите на Меркел постепенно се превръщат в отделна политическа ера.

Дали социалдемократите ще се включат в триумфа на Меркел?

Канцлерката се добра до този резултат най-вече, защото не се бие в гърдите. Речите ѝ не са огнени, мимиката и жестовете ѝ не приковават аудиторията. Тя взима решения в последния момент, а формулировките ѝ са уклончиви. Когато седне край масата за преговори обаче, Меркел е непримирима. Очевидци твърдят, че там тя отлично умее да се противопоставя на колегите мъже, които си придават прекалено голяма важност. Тя държи здраво юздите на партията си, а изглежда дори, че и Евросъюзът я слуша. Очевидно мнозинството германци харесват това. С Меркел начело те се чувстват по-спокойни в тези бурни времена.

Пита се обаче: дали социалдемократите действително ще се включат в триумфа на Ангела Меркел? И ако да – в каква точно роля? Те вече участваха веднъж като по-малък партньор в коалиция с християндемократите и установиха, че нямат особена полза от успешното и безпроблемно сътрудничество в правителствения екип. След четири години в кабинет под доминацията на Меркел, през 2009 година социалдемократите претърпяха най-големия си изборен провал. С други думи - те сякаш трябва да бягат от такава коалиция. Макар че един от най-влиятелните им доскорошни лидери Франц Мюнтеферинг веднъж бе заявил: "Да си в опозиция – това е боклук!" Тъй че социалдемократите най-вероятно ще решат да участват, но ще настояват да получат за това максимална цена.

Политическите съюзи се променят все по-лесно

Всъщност до сегашното положение се стигна по вина на либералната СвДП, досегашния коалиционен партньор на ХДС. Либералите така непоправимо увредиха имиджа си на партия, която защитава средното съсловие и гражданските права, че отпаднаха не само от правителството, но и от Бундестага. Така политическият либерализъм, който беше каузата на тази партия, остава извън парламента поне за следващите четири години. За Германия това е равносилно на политическо цунами. Защото тази партия, която е била във властта цели 52 години, сега очевидно се нуждае от радикална промяна - от нови лица и най-вече от нова програма, която да бъде насочена не само към зъболекарите и адвокатите.

От тези избори можем да си извадим още една поука: политическите съюзи все по-лесно се променят. Не е далеч времето, когато на сцената ще се появи дори коалиция между християндемократите и Зелените. А коалицията между социалдемократите, Зелените и Левите сигурно за последен път остава тема табу. Тази коалиция аритметически е възможна и днес, но мнозина нямат смелост да я поискат. С други думи: с тези избори политическият пейзаж в Германия се промени. И то сериозно.

Източник: "Дойче веле"