Чаровният Изток и предубеденият Запад?

За "Зюддойче цайтунг" причините се коренят в страховете и предразсъдъците на западняка спрямо страните от бившия източен блок. Напоследък към тях се прибавя и тезата за т.нар. "социални туристи" - миграните от бедните източноевропейски страни заради щедрите социални плащания в Западна Европа. Пред вестника проф. Сузане Керстин от Института за източноевропейска история към Виенския универистет посочва корените на тези предразсъдъци: "Още по време на Просвещението хората са смятали Изтока за по-малко развитата и по-нецивилизована част на Европа. Оттук и техният стремеж да се разграничават от тези страни. Два основни фактора стоят в основата на тези представа - по-слабото икономическо развитие на страните от източната част на континента и авторитарното, а на места и самовластно управление в тях. Негативното отношение към страните от Балканите се дължи също така и на дългото османско владичество, а както знаем мюсюлманите са още по-чужди на хората в Западна Европа", посочва Керстин.

От друга страна, туристите не се интересуват особено от това колко демократична е дадена държава, щом тя предлага слънце, плажове и море. Нито Испания по времето на Франко, нито Египет при Хосни Мубарак можеха да бъдат наречени демократични, но пък те предлагаха много по-развита туристическа инфраструктура от източноевропейските страни и това беше решаващият фактор, казва експертката. Защо въпреки големите инвестиции в туризма след 1989 година България и Румъния не успяват да мерят крак с водещите туристически дестинации? Според проф. Керстин: "Страховете на хората поддържат негативния образ - на едни им пречи различната азбука, други намират хотелите за лоши, трети се страхуват, че могат да им откраднат колата и т.н. На второ място въпросът опира до престиж - така например една почивка в Румъния изобщо не може да мери с почивката на Сейшелските острови, която е в пъти по-атрактивна и носи повече социален престиж. Изключение правят само туристите от най-бедната долна класа на обществото, за които е важно почивката да предлага някаква екзотика, но най-вече да е евтина."

Келнери за България

Според "Зюддойче цайтунг", след отпадането на ограниченията за работа на Запад българският туристически бранш е застрашен от изтичане на кадри от определени професии. По-доброто заплащане може да накара бармани, келнери и готвачи да си потърсят работа в Германия или Великобритания, е цитиран шефът на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Той смята, че още през следващия туристически сезон редица обекти ще имат трудности с осигуряването на необходимия персонал и допуска, че дефицитът може да бъде запълнен с хора от същите професии от страни извън ЕС - Украйна, Молдова, Сърбия или Македония.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" се спира на една от туристическите забележителности, които предлага България. По повод на новооткрита фото-излбожба в Римско-германския музей в Кьолн изданието описва прелестите на стария Пловдив, който в римско време се е наричал Тримонциум: античния стадион, централната търговска улица с редуващи се пъстроцветни сгради от края на 19-ти и началото на 20 век. Който пък залага на прелестите на природата, непременно трябва да отскочи до природния парк "Сините камъни" край Сливен, пише "Зюддойче цайтунг". В парка могат да се видят повече от половината видове птици и пеперуди, срещащи се в България, отбелязва изданието.