Бизнес БРОЙ /// Мениджър 01/2025

До Освобождението през 1878 г. в България е трудно да се говори за промишленост. Съществуват няколко железарски и златарски центъра като тези в Самоков и Чипровци, розоварни, железарски, ковашки и шивашки семейни работилници, воденици във всяко по-голямо населено място, които се задвижват с вода. Парният двигател, макар да е изминал близо век от откриването му от англичанина Джеймс Уат, все още не е познат в България. Тук обаче се появяват наченките на едро индустриално производство. Първият полъх за местна промишленост идва от Добри Желязков със създадената от него текстилна фабрика в Сливен, в която работят около 500 души. При смяната на султан Махмуд I с Меджит тя е конфискувана с мотива, че не може един българин да ръководи толкова много хора. Добри завежда дела, които се водят години, не ги печели и се разорява. Примерът му скоро е последван от Михалаки Гюмюшгердан в Пловдив през 1848 г., чиято текстилна фабрика също произвежда платове за турската войска. След това се нареждат габровци, които от малките работилнички за текстил, задвижвани с вода, правят първите големи фабрики още преди Освобождението и затова наричат гради им „българският Манчестър“. В ония години България е земедел...