Въпреки че в момента няма официални документи или точни цифри, слуховете за предстоящата реформа на бюджета на Европейския съюз (ЕС) продължават да циркулират в Брюксел, а другите европейски столици си правят сметките. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подготвя промени в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. Ясно е, че структурата на дългосрочния бюджет на Европейския съюз ще претърпи радикални изменения, чрез които хем националните правителства ще могат в по-голяма степен да решават как да харчат средствата, хем ЕК ще може да изисква реформи от тях.

Как да се спре загубата на конкурентоспособност

Основната загриженост на Фон дер Лайен, изглежда, е подобна на тази на бившия италиански премиер Марио Драги: загубата на конкурентоспособност на ЕС спрямо глобалните икономически гиганти Китай и Съединените щати. За да насърчи държавите членки да се мобилизират, Фон дер Лайен планира да преоформи следващата МФР по модела на Европейския фонд за възстановяване и устойчивост, от който зависят националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Тази реформа предполага, че националните правителства ще получат много по-голяма свобода при разходването на европейските средства, които вече няма да идват от програми, определяни на ниво ЕС, а ще бъдат пропорционално разпределени между 27-те държави членки на базата на определени критерии като население и БВП. Вместо стотици общи програми всяка страна ще има свой собствен план, който ще обхваща всички приоритети, зададени от Брюксел, а правителствата ще определят проектите в тези рамки.

Промени в основните фондове

Две от основните политики, които ще бъдат най-силно засегнати от тези промени, са Общата селскостопанска политика (ОСП) и политиката на кохезия, които в момента поглъщат около една трета от бюджета на ЕС. Според плановете на Фон дер Лайен тези промени би трябвало да освободят средства за отбрана и сигурност, инвестиции в стратегически технологии и развитие на европейската индустриална политика.

Идеята за драстични промени в ОСП и политиката на кохезия предизвикват недоволство у редица държави членки, като Франция и Полша. Франция като основен бенефициент на европейските селскостопански фондове, би могла да загуби значителни средства, докато Полша, която получава най-много средства от кохезионните фондове, успя да предложи поляка Пьотр Серафин за комисар по бюджета на ЕС. Той трябва да ограничи драстичното намаление на парите за Варшава, като същевременно осигури значителни средства за европейска отбрана, за стратегически технологии и за охрана на границите.

Голямото нововъведение в МФР ще бъде задължителното въвеждане на реформи, срещу които да се изплащат средствата, както това е в момента в ПВУ (и заради което България продължава да не получава средствата за възстановяване). Именно заради фокуса върху върховенството на закона Серафин заяви, че възнамерява да отдели повече средства за ОЛАФ и Европейската прокуратура – и двете институции са ключови за доброто управление на средствата. Включването на условия в МФР ще направи мерките срещу страни като Унгария автоматични.

Предстоящи преговори и предизвикателства

Официалните преговори за следващата многогодишна финансова рамка ще започнат през 2025 г. и се очаква да бъдат много напрегнати. Един от най-чувствителните въпроси ще бъде този за собствени ресурси, т.е. средства, които ЕС може да набира самостоятелно, без да разчита на национални приноси. По време на изслушването му в Европейския парламент Пьотр Серафин заяви, че очаква въвеждането на „европейски данък“ още догодина. Причината е, че т.нар. спестовни страни елиминираха възможността за емитиране на общ дълг на ниво ЕС, лансирана преди месеци от Марио Драги, по аналогия със средствата за справяне с ефектите от ковид.

Въпреки натиска от Париж, Рим и Мадрид все още не е сигурно, че подобни инициативи могат да бъдат повторени, особено в контекста на настоящата политическа обстановка в Берлин, където опозицията срещу еврооблигациите остава силна. Фон дер Лайен до момента е оставила решението за финансирането на бюджета в ръцете на националните правителства.

Реформата на бюджета на ЕС е сложен процес, който може да предизвика значителни промени в начина, по който функционира Европейският съюз. Изправени пред глобалната конкуренция и необходимостта от адаптация, държавите членки ще трябва да намерят баланс между националните си интереси и общите цели на Съюза. Преговорите, които предстоят, обещават да бъдат бурни и да поставят на изпитание единството на ЕС в един все по-противоречив свят.