Европейският съюз е безспорен лидер в борбата с глобалното затопляне и ограничаване на парниковите газове. Един от основните инструменти за постигането на поставените амбициозните цели е Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС). Въпреки че системата функционира oт 2005 г. със започването на пилотната си фаза, бизнесът и обществото ѝ обърнаха по-сериозно внимание с началото на четвъртата фаза (2020 г.), през която цените на въглеродните квоти (EUA) от около 20 EUR/EUA достигнаха близо до 100 EUR/EUA. Това драстично увеличение се отрази сериозно на компаниите, попадащи под системата, и ги принуди да ускорят процесите по декарбонизация на своето производство, както и да оптимизират разходите си за въглеродни квоти.

Същност на Системата за търговия с емисии

СТЕ функционира на принципа cap and trade, което означава, че въглеродните емисии от всички обхванати сектори са ограничени чрез определянето на т.нар. „таван на емисиите“. В системата попадат повече от 12 000 инсталации от ЕС (вкл. Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) от различни сектори като производството на топло- и електроенергия, енергоинтензивните отрасли (производството на метали, цимент, торове, стъкло и др.), авиацията, а от тази година вече е включено и корабоплаването. Една въглеродна квота се равнява на един тон еквивалент на CO2. Дистрибутирането на самите квоти се случва, като годишно 43% от тях се предоставят безплатно на операторите на инсталации, а останалите 57% се предлагат на търгове по определен график.

Основна част от приходите от търговете се разпределя между държавите членки. Те следва да използват средствата за подпомагане на инвестициите във възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност и нисковъглеродни технологии, които да спомагат за намаляване на емисиите, а с това и на разходите на бизнеса за въглеродни квоти. Друга част от приходите се насочва за подкрепа на енергийния преход в ЕС чрез Фонда за иновации и Фонда за модернизация.

След дълго обсъждане миналата година беше постигнато споразумение относно ролята на СТЕ на ЕС като част от по-широкия пакет Fit-for-55, с което вече целта за намаляване на въглеродните емисии от секторите, попадащи в системата, се увеличи на 62% до 2030 г. спрямо нивата на емисиите от 2005 г. Това се равнява на около 57% намаление спрямо нивата от 1990 г., като по този начин се увеличава първоначалната цел въпреки енергийната криза, която претърпя Европа.

Друг важен елемент от споразумението е инициативата RePowerEU, която има за цел да намали енергийната зависимост на Европа и да ускори прехода към чиста енергия. 20 млрд. евро от продажбата на въглеродни квоти ще бъдат пренасочени към финансирането на RePowerEU. Квотите ще бъде изтеглени и предложени на пазара по-рано от предвиденото, с което временно ще се увеличи предлагането на годишна база.

Сериозното увеличение на цените на въглеродните квоти през последните няколко години е в резултат на няколко основни фактора. През 2022 г. енергийната криза и повишената геополитическа несигурност доведоха до значително затягане на пазара. В същото време неблагоприятни метеорологични условия намалиха производството на електроенергия от водноелектрически централи, което в съчетание с прекъсвания в производството на ядрена енергия (основно във Франция) доведе до задоволяване на голяма част от търсенето с производство на електроенергия от изкопаеми горива. Всичко това в комбинация със засилена спекулативна търговия повиши цените до рекордни нива.

Източник: ICE, Vertis Environmental Finance

През изминалата година средната цена на въглеродните квоти беше 83 EUR/EUA, докато тази година цените варират от около 51 до 75 EUR/EUA – с 8 до 32 EUR/EUA по-малко от средната стойност за предходната година. Този спад се дължи главно именно на увеличеното предлагане, свързано с REPowerEU, което оказва отрицателно въздействие върху цените в краткосрочен план, както и на намаляването на емисиите от електроцентралите през първата половина на тази година с малко над 15%. През 2023 г. се наблюдаваха рекорднo ниски нива на емисиите от топлоелектрическите централи, които намаляха с 24% на годишна база, докато тези от промишленото производство намаляха със 7% на годишна база. В зависимост от това колко студени ще бъдат оставащите няколко месеца от годината, съответно и колко голяма ще бъде нуждата от топло- и електроенергия, ще зависи дали тази година ще наблюдаваме нови рекордно ниски нива на годишните емисии.

Въпреки намаляващите емисии на годишна база общият открит интерес към фючърсините договори за въглеродни квоти достигна тригодишен рекорд. Влияние върху това оказва промяната в крайния срок за предаване на квотите от задължените лица към Европейската комисия, който беше изместен до края на септември (до края на април преди това), но също така и моментните спадове в цената подтикват компаниите да хеджират своите емисии за бъдещи периоди.