Има немалко страни по света, където туризмът е един от основните двигатели на икономически растеж. Редица държави се опитват да направят оригинални реклами, с които да очароват потенциалните си нови посетители. И докато те правят това, други градове и страни в Европа започват друга битка – в коренно противоположна посока.

Хиляди демонстранти излязоха по улиците на някои от най-посещаваните туристически дестинации на Стария континент това лято с призив към управляващите да се справят със свръхтуризма, който оказва негативно влияние върху природата и местното население. На места напрежението се изостри до степен, в която жителите на популярни туристически райони в Барселона излязоха по улиците и пръскаха посетители с водни пистолети, докато скандираха „Туристите да се приберат у дома“.

В някои европейски градове местните власти предприеха решителни действия, за да се справят с проблема – в други обещанията вече са налице.

Гърция

вече прилага мерки срещу свръхтуризма на редица места, а някои острови и градове се зарекоха скоро да въведат ограничения, макар че секторът е изключително важен за икономиката ѝ, в която държи 19,2-процентен дял през 2023 г. според данни на Statista.

Санторини: Нито едно легло повече

За много от 20-те хиляди постоянни жители на Санторини някогашният идиличен остров с причудливи села и девствени плажове е съсипан от масовия туризъм. Нарастващият брой чуждестранни туристи – около 3,4 млн. през 2023 г., оказва натиск върху остарялата му инфраструктура и изтласква местните от жилищния пазар, казва кметът Никос Зорзос.

Самият той посочва, че от години настоява властите да не допускат нито едно допълнително легло на острова и е предложил да ограничи броя на посетителите на круизните кораби до 8 хил. на ден. Дебатът за въздействието на свръхтуризма върху Санторини се засили през юли, когато 11 хил. пътници на круизни кораби пристигнаха за един ден.

Атина: До 20 хил. на Акропола

Прочутият гръцки Акропол вече ограничи броя на посетителите до 20 хил. дневно през септември 2023 г. Те също ще трябва да резервират часови интервал предварително, като ограниченията варират в различните часове.

Исландия

планира да се бори със свръхтуризма чрез по-високи данъци. Страната отбеляза рекордна 2023 г. по отношение на приноса на сектора на пътуванията и туризма към БВП, който се доближи до 9%, показват данните на Statista.

Властите на острова искат да преминат към система, при която в пика на търсенето се установява по-висок данък, който може да се изменя както в рамките на деня, така и в различните месеци или периоди от годината. Исландия вече възстанови данъка върху туризма, който беше отменен в условията на коронавирусната пандемия.

Страната, която има население от около 383 хил. души, очаква 2,3 млн. посетители тази година, близо 2,4 млн. през 2025 г. и 2,5 млн. през 2026 г.

Испания

беше сред страните, в които се проведоха едни от най-многолюдните демонстрации срещу свръхтуризма. Секторът генерира 14,5-процентен дял от БВП на страната през 2023 г.

Барселона: Край на краткосрочните наеми

Барселона обеща категорична забрана на краткосрочните наеми от 2028 г. – една от най-агресивните политики срещу свръхтуризма досега. Кметът Жауме Колбони настоява да се отнемат лицензите на около 10 хил. апартамента, одобрени за краткосрочно отдаване под наем. В града вече е забранено наемането на частни стаи в домовете. Барселона, която беше домакин на около 16 млн. посетители през 2023 г., се бори с нарастващите цени на наемите и нарушаването на правилата от туристите.

Колбини обяви наскоро, че иска да повиши и туристическата такса за пътниците на круизни кораби.

Майорка: Да променим курса

В края на юли около 20 хил. протестиращи излязоха по улиците на Палма де Майорка, столица на испанската автономна област Майорка, в огромна демонстрация срещу масовия туризъм. Те поискаха промени в туристическия модел, тъй като според тях настоящият пречи на испанския средиземноморски остров.

Под мотото „Да променим курса и да поставим граници на туризма“ демонстрантите преминаха през най-посещаваните улици на града. Протестът беше поредният срещу масовия туризъм в Испания. „Това не е туристофобия, а числа: 1 232 014 жители, 18 млн. туристи“, гласят плакати.

Около 80 организации и социални групи настояват да бъдат поставени ограничения върху прекомерния туризъм на Балеарските острови, които миналата година са били посетени от рекордните 17,8 млн. души. Тази година се очаква броят на посетителите да е още по-голям.

Италия

също вече има въведени ограничения и се закани с нови на редица места. Туризмът генерира над 10-процентен дял от БВП на страната през миналата година, показват данните на Statista.

Венеция, Рим: Входни такси и нови глоби

Според Световната организация по туризъм на ООН през 2022 г. близо 50 млн. души са посетили Италия, което почти съвпада с населението на страната. В резултат на това тя затвърди позицията си срещу прекомерния туризъм, като входните такси и ограниченията за размера на групите във Венеция за 2024 г. са последните в множеството нови разпоредби. Венеция въведе туристическа такса от 5 евро. Тестовата ѝ фаза беше за няколко уикенда между април и юли и донесе повече от 2,4 млн. евро приходи, значително над очакваното. От юни туристическите групи в града бяха ограничени до 25 души, а на водачите им беше забранено да използват високоговорители, за да общуват с тях.

Освен това няколко скорошни събития принудиха Италия да наложи политики за борба с нарушенията от страна на посетителите. През 2023 г. турист плува във вековния фонтан Треви, едно от най-емблематичните места в Рим. След случката местните власти дори обмисляха да ограничат достъпа до историческия паметник. Столицата вече забрани сядането на „Испанските стълби“.

Още ограничения

Венеция и Рим не са единствените дестинации в Италия, които въвеждат разпоредби за насърчаване на по-добрия етикет на туристите и ограничаване на проблемите с пренаселеността. В Портофино туристите могат да бъдат глобени, че се „задържат“ твърде дълго, докато си правят селфи. През лятото посетителите на Сардиния трябва да направят резервация за ползване на плажа чрез приложение, а Флоренция забрани краткосрочните наеми в историческата част на града.

Нидерландия

иска да ограничи туристите в отделни градове и региони – основно в столицата. 9,6-процентен дял в икономиката на страната през 2023 г. държи секторът на пътуванията и туризма.

Амстердам: Без повече хотели

Амстердам обяви, че вече няма да позволява изграждането на нови хотелски сгради като част от борбата си срещу свръхтуризма. Според правилата нов хотел в нидерландската столица може да бъде построен само ако се затвори друг, ако не се увеличава броят на спалните места и ако новият хотел е по-добър – например по-устойчив. Правилото не важи за хотелите, които вече са получили разрешение.

Нещо повече – градът планира ограничения за круизните кораби от 2026 г. и пълната им забрана от 2035 г.

Хърватия

е страната в ЕС с най-голям дял на туристическия сектор към БВП през 2023 г. – 25,8%. Тя обаче също планира да въведе редица мерки срещу множеството тълпи по някои от най-известните ѝ улици. За момента намеренията на властите са ограниченията да започнат в една от най-посещаваните дестинации – Дубровник, а по-късно и други места да последват примера.

Дубровник: Не на ваканционните апартаменти

Властите в Дубровник също се зарекоха да спрат разрастването на туризма в крайбрежния град, като забранят строителството на нови ваканционни апартаменти. Кметът на града Мато Франкович заяви, че туризмът вече започва да представлява проблем, тъй като всяка нова сграда не е построена, за да може някой да живее в нея, а да се отдава под наем.

Дубровник има 41 хил. жители и около 48 хил. легла под наем. По-рано тази година Евростат публикува доклад, който показа, че Хърватия запазва позицията си на страната в Европейския съюз с най-висок ръст на цените на жилищата през второто тримесечие –13,7%на годишна база. Според данни на Statista към 2019 г. – последната преди пандемията, Дубровник има най-много посетители на глава от населението в Европа – 36.

Новият Закон за туризма на Хърватия ще влезе в сила от следващата година. Той ще позволи на местните власти да забраняват откриването на нови хотели, ресторанти и кафенета и ще им даде възможност да изберат какъв вид туризъм да развиват в техния район. Те също ще могат да наложат на посетителите допълнителни екологични такси.

Лошият опит на Берлин

Много европейски градове вече поеха пътя към ограничаването на краткосрочните наеми, които разглеждат като пречка за нормалното функциониране на жилищните пазари, опазването на природата и нормалния живот на местните жители. Един от първите, които се опитаха да извървят този път има доста неприятен опит. Берлин наложи забрана за почти всички краткосрочни наеми през 2016 г. Той обаче нямаше капацитет да я наложи. Така въпреки мерките домакини продължаваха да публикуват обяви в Airbnb и заляха с вълни от обжалвания всеки район, който се опита да наложи глоба от 100 хил. евро за експлоатация на нелицензиран ваканционен имот. Две години по-късно градът се отказа и смекчи политиката си.