Скритата икономика представлява значително предизвикателство за много страни по света, включително и за България. В условията на глобализация мерките срещу нея стават все по-актуални и необходими. Така например размерът на нерегламентирания сектор в България е една от причините страната ни да остане в т.нар. сив списък за пране на пари на FATF (The Financial Action Task Force), в който попадна през миналата година. Присъствието ни там означава, че държавата ни е под засилено наблюдение за пране на пари, а българският бизнес изпитва сериозни затруднения да работи извън пределите на страната и е гледан под лупа от международните си партньори.

Доклад, изготвен за подкомисията по данъчни въпроси към FISC към Европейския парламент разкрива, че България е с най-голям дял на скритата икономика в ЕС – 33,1% от БВП за 2022 г. От една страна, сивите практики са свързани с укриване на обороти, избягване плащането на данъци и измами с ДДС, но от друга, се осланят на недекларирането на труд. За работещите на сиво се намалява сигурността на работните места и безопасността на труда, те се лишават от пълен размер на пенсията, здравно осигуряване, отпуск по майчинство и дори – годишен отпуск. Пандемията също така създаде допълнителни възможности за злоупотреби с трудовите права и схемите за краткосрочно финансово подпомагане.

Според последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията, проведено сред 1051 пълнолетни граждани през октомври 2023 г., 11,8% от населението няма писмен договор с работодателя, за когото основно работи (при 4,8% самонаети лица и 3,9% собственици на бизнес). В допълнение 20% признават, че действителното им възнаграждение от основната работа е било по-високо от това, записано в договора. Голяма част от работещите укриват доходи под една или друга форма – 10,5% се осигуряват върху минималния осигурителен праг, независимо че общата сума на възнаграждението е по-голяма, а 12% върху сумата, вписана в договора, отново при по-високо реално заплащане.

Предпоставки

Скритата икономика е тясно свързана с корупцията. Емпиричните изследвания показват, че те се подхранват взаимно – увеличение на индекса на корупцията с един пункт се свързва с увеличение на равнището на скритата икономика (в проценти от БВП) с 0,253% пункта. Така може да се заключи, че скритата икономика и корупцията са едновременно резултат и симптом на лошото управление.

Укриването на данъци и социалноосигурителни плащания често се обяснява с мотивацията да се компенсира липсата на качествени публични блага заедно с паралелно максимизиране на собствените печалби. Освен от корупцията скритата икономика се дължи и на цялостната слаба институционална и регулаторна среда, недостатъчния капацитет на публичните органи и ниската степен на осъзнаване на отрицателните социални последици от нея.

Така например НСИ отчита, че през първото тримесечие на 2024 г. 29 000 души са били безработни в продължение на 12–23 месеца, а 49 500 души – две и повече години.

В допълнение – според последните данни на Евростат младежката безработица (под 25-годишна възраст) в България достига до притеснителните 16% през март 2024 г. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията и оценките на Националната агенция по заетостта в България (НАЗ) младежката безработица се дължи на късната възраст, на която младите хора напускат домакинствата на родителите си; ниското ниво на трудова мобилност, както и слабото социално и икономическо развитие на някои региони в страната. Данни от анализ на Евростат по темата разкриват, че голяма част от безработните млади хора в България са част от социално уязвими групи – жени, етнически малцинства и хора с увреждания.

Противодействие

Възпиращ ефект може да се постигне чрез оптимизиране на методите за идентифициране на фирмите и секторите, работещи в сивата икономика, в които да се концентрират проверките и инспекциите. Освен това може да се помисли и за увеличаване на глобите, по-често затваряне на предприятията при установени сериозни нарушения и използване на „черни списъци“, които забраняват на некоректните стопански субекти да кандидатстват за национално и европейско финансиране. България има добра практика в това отношение – работодателите, които допускат работа без трудов договор, губят право да участват в обществени поръчки в рамките на три години от датата на влизането в сила на наказателното постановление, независимо дали са заплатили глоба, или не са. Хърватия, от друга страна, поддържа списък на фирмите, които не плащат на техните работници.

За да са още по-ефективни политиките срещу сивата икономика обаче, в България първо трябва:

• Да се изградят общи бази данни, в които се консолидира информация от Агенцията по вписванията, НОИ, НАП, Агенцията по заетостта, информация относно предприятията, осигуряващи временна работа, и др. Като пример може да се даде Белгия, където Crossroads Bank for Social Security (CBSS) обединява данни от 14 държавни институции (социално осигуряване на национално и местно ниво, безопасни условия на труд, пенсионно осигуряване, семейни помощи и др.). Важно е в общите бази данни да се събира и информация относно постъпили сигнали за нередности.
• Да се създаде процедура за ефективна оценка на риска, базирана на анализ на наличните бази данни. За целта е нужно да се дефинират и следят няколко ключови рискови индикатора, например: дали всички работници в една фирма работят на минимална заплата, дали в дадена фирма има ниско ниво на заплатите, но големи печалби и разходи за храна и транспорт, дали оборотът на фирмата е под минималния за сектора/размера на предприятието, дали има ниска печалба, съчетана с високи инвестиции в непроизводствени активи, висок дял на служителите на непълно работно време, голямо текучество на персонала, „кръгово“ командироване (заемане на работници между едни и същи компании) и др.
• В инспекциите да участват и представители на профсъюзите, бизнес асоциациите, както и други заинтересовани лица, например работещи в защита правата на мигрантите и бежанците. Също така е важно по време на инспекциите да се следи за няколко вида нарушения – незаконен и/или недеклариран труд, трудова експлоатация, неспазване на безопасните условия на труд, укриване на печалба и ДДС измами.
• Инспекциите и последващите наказания не трябва да се използват само като репресивен метод. Те трябва да са придружени с разяснителна кампания като например уебсайтът на белгийската агенция за социално осигуряване, който отговаря на въпроса „Какво един инспектор може да разследва?“. В допълнение препоръчително е преди документална проверка или инспекция на място фирмата да бъде уведомена, че има съмнения относно нейната дейност, като ѝ се предостави възможност да коригира поведението си. Изпращането на подобни писма относно засечени потенциални нередности е практика в Испания, Естония, Великобритания и др.   

Повече информация може да се прочете в библиотеката с добри практики на Европейската платформа за борба с недекларирания труд към Европейския орган по труда, където българските институциите също са представени и участват активно.

Превенция

Превенция може да се постигне чрез опростяване на процедурите, данъчни облекчения, плавен преход към самостоятелна заетост и/или създаването на нови категории труд (какъвто е еднодневният трудов договор в България). Сред добрите практики в ЕС са и предоставянето на амнистия (опрощаване на част от задълженията) при доброволно разкриване на информация и преход към формализация на дадена фирма, както и разкриването на информационни центрове, предоставящи подкрепа и съвети на новосъздадените предприятия. Промяна в ценностите и нормите може да се постигне чрез по-добро данъчно образование и повишаване на осведомеността.

Въпреки наличието на инициативи в тази посока обаче информационните и разяснителните кампании по темата в България невинаги успяват да достигнат до всички. Ефектът от тези кампании би бил по-голям, ако те се провеждаха всяка година чрез видеа, брошури, мобилни приложения и др. Така например в България може да се разпространи в метрото, телевизията и социалните мрежи видео, подобно на това, използвано в Норвегия, което прави зрителите съпричастни с тревогите на една майка от Полша, чийто син е шофьор на камион в Норвегия. Във Финландия съществува калкулатор, който позволява на работниците и работодателите (особено ако те са чужденци) да сметнат нетната и брутна стойност на заплащането, включително какви данъци и осигуровки се дължат върху бонусите и други видове допълнителни възнаграждения. Великобритания има онлайн платформа, чрез която гражданите може да проверят дали са в сивия сектор и за какво биха могли да бъдат санкционирани. В страните от ЕС има практика подобни кампании да се правят и на живо по улиците чрез щандове и палатки, в които минувачите може да получат повече информация относно техните трудови права. 

Различен подход е нужен и относно секторите, в които традиционно се наблюдава висок дял на неформалната икономика – туризъм, селско стопанство, строителство. Така например в държави като Белгия, Литва и Исландия са възприели практиката да допускат работници на строителните обекти само след маркирането на специални карти или QR кодове за идентификация. Тези карти съдържат криптирана информация относно статута на наетия или самонаетия работник и вида договор, въз основа на който работи. Тези карти улесняват значително проверките на място от страна на държавните институции. 

Преодоляване на трансграничния недеклариран труд

Недекларирана заетост може да се наблюдава както при командированите българи в чужбина, така и при чужденците от ЕС или трети държави, дошли да работят в България. Бежанците и мигрантите в България остават неоползотворен трудов ресурс, който е подложен и на риск от експлоатация. Освен ефективното прилагане на европейската Директива относно командироването на работници (Директива 96/71/ЕО) и Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност подписването на двустранни споразумения и меморандуми за разбирателство между България и други държави – членки на ЕС, също може значително да подпомогне процеса на справяне с трансграничния недеклариран труд. Например белгийското законодателство позволява на инспекторите си да използват доказателствата, получени от друга държава, която е подписала съответното споразумение. За съжаление, това не е така в други страни от ЕС.

Кои са новите рискове?

През последните години се появиха множество нови рискове, свързани с развитието на IT технологиите, които изискват допълнителни механизми за противодействие. Такива са например плащанията чрез криптовалути и наличието на онлайн платформи, предлагащи услуги от множество потребители срещу недекларирано заплащане. Трябва да се обърне и повече внимание на различните методи, свързани с кражбата на самоличност. Злоупотребата или кражбата на самоличност е инструмент, който може да бъде част от различни схеми, целящи „легализиране“ на недекларирани или нелегални работници, които нямат разрешително за работа, показване на „служители призраци“ в счетоводните книги, за да се оправдаят данъчни удръжки, генериране на печалби за собствениците (отчетени като заплати на „призрачните работници“ или претенции за пенсия), създаване на фалшиви дружества, чрез които се извършат измами с фактури и източване на ДДС.