Стратегическо преориентиране към устойчиви и дигитални сектори, по-високо доверие на инвеститорите, подкрепено от намаляващи лихвени проценти и стабилизирана инфлация – така изглежда пазарът на сливания и придобивания (M&A) през първата половина на 2025 г. Забелязва се значителна динамика с признаци на ускорено възстановяване след няколко години на икономическа нестабилност и геополитическо напрежение.

Според данни на Orbis M&A общият брой сделки в Европа достига 9156, което представлява 4,9% ръст спрямо 8726 сделки през първото полугодие на миналата година. Пазарът все пак остава консервативен в някои региони поради продължаващите геополитически рискове.

Стойността на обявените сделки в Европа е над 500 млрд. евро за трансакциите с обявена стойност, което, макар и впечатляващо число, представлява спад от 27% спрямо година по-рано. Сред мегасделките се открояват телекомуникационното сливане на Vodafone UK (Великобритания) с Three UK (Великобритания) за 17,8 млрд. евро, придобиванията на: логистичната компания DB Schenker (Германия) от DSV (Дания) за 14,3 млрд. евро; на Nord Anglia (сектор образованието, Великобритания) от консорциум, воден от EQT (Швеция), за 13,3 млрд. евро; на Opella (сектор здравеопазването, Франция) от CD&R (САЩ) за 10 млрд. евро, както и компанията за строителни материали AZEK (САЩ) от James Hardie (Ирландия) за 7,4 млрд. евро.

Сделките с обявена стойност са около 25–30% от всички сделки поради множеството малки, непублични трансакции в секторите на информационните технологии и услугите.

Наблюдават се тенденции на консолидация в секторите логистика, телекомуникации и опаковки, както и увеличение на трансграничните инвестиции от Азия и САЩ. Броят на малките сделки леко намалява, тъй като инвеститорите предпочитат мащабни проекти с по-нисък риск и по-висока възвръщаемост. Около 65% от сделките с таргети в Европа са национални, 20% са трансгранични в рамките на Европа, а 10% са с купувачи извън Европа, като не се наблюдава съществена промяна спрямо 2024 г. Подобни са съотношенията и при сделките с купувачи от Европа, като има засилване на активността за изкупувания извън континента (увеличение с 46,3%). Трансграничните сделки между Западна и Източна Европа са често срещани, особено в секторите логистика и технологии. Това отразява нарастващата интеграция на европейския пазар, но и зависимостта му от регулаторни одобрения от ЕС, които често удължават процесите.

Секторът телекомуникации, медии и технологии води с около 20% от обема с примери като Vodafone/Three (Великобритания) за 17,8 млрд. евро и придобиването на Adevinta (медии за малки обяви, Норвегия) от Blackstone/Permira (САЩ/Великобритания) за 12,4 млрд. евро.

Делът на логистичните сделки е 15%, а образованието, фармацевтиката и опаковките следват с по 10%. Енергийните сделки са около 8% с акцент върху зелени технологии като придобиването на Arcadium Lithium (Великобритания) от Rio Tinto (Великобритания) за 6,2 млрд. евро. Тези сектори демонстрират тенденция към цифровизация и консолидация с ръст в стойността от 10–20% в зелени инвестиции и изкуствен интелект, докато в традиционните индустрии има лек спад основно поради строгите регулации.

Източна Европа

Източна Европа представлява значима част от европейския M&A пазар с 1449 сделки – лек ръст от 1,4% спрямо 1429 през първото полугодие на 2024 г. Стойността на обявените трансакции надхвърля 20 млрд. евро с ключови примери като Rimi Baltic (търговия, Латвия) за 1,3 млрд. евро и Profi Rom Food (търговия, Румъния) за 1,3 млрд. евро. Обявените стойности са около 30%, подобен на цяла Европа, но с тенденция към по-високи оценки в енергийния сектор.

Около 66% от сделките в Източна Европа са национални, като тук наблюдаваме спад с над 9 процентни пункта. Увеличението в трансграничните европейски сделки е с 8%, докато броят на сделки с купувачи извън Европа е нараснал с над 70%. Източноевропейските компании се фокусират основно в локална експанзия – 85% от всички сделки са национални, като броят на покупките им както в други европейски държави, така и извън континента е спаднал с над 50%.

Секторът търговия доминира с 25% от сделките, следван от енергетиката – 20% и финансите – 15%. Технологиите са около 10% от всички трансакции с акцент върху телекомуникациите. Тенденциите включват ръст в зелените сделки и цифрова трансформация, но обемът на малките трансакции спада поради локални икономически предизвикателства и регулаторни забавяния.

България

В България активността е по-умерена и предимно локална – 42 сделки, което е 21% спад спрямо първото полугодие на миналата година. Това отразява глобалната предпазливост, но с потенциал за ръст в нишови сектори. Стойността на сделките с обявена цена е едва около 65 млн. евро с водещи примери като продажбата на Rozino gold project (минно дело) от Velocity Minerals (Канада) за 52,9 млн. евро и придобиването на ОЗОФ „Доверие“ (здравеопазване) от Generali (Нидерландия) за 11,2 млн. евро. Процентът на обявени стойности е 20%, по-нисък от регионалния поради преобладаващите малки, непублични трансакции в секторите информационни технологии и имоти.

Националните сделки у нас са около 70% от всички трансакции с таргет в България като увеличението с над 7 процентни пункта е за сметка на трансграничните сделки с купувачи от Европа. 85% от покупките на българските инвеститори са локални, като отчетените трансгранични придобивания за периода са едва 3 на брой.

По сектори минното дело и енергетиката водят с по 20% дял (благодарение на сделките за Розино за 52,9 млн. евро и придобиването на дял от проекта за проучване на природен газ от блока Han Asparuh), следвани от IT и софтуер – 15% (сделките за Connections Consult и Codery), здравеопазване, недвижими имоти и производство – по 10%. Тенденциите са за увеличение на сделките за цифровизация и устойчиви инвестиции.

В България са реализирани едва 3% от сделките в Източна Европа (42 спрямо 1449 сделки) и 0,3% от тези в Европа с подобни секторни приоритети – енергетика, IT и финанси. Източна Европа е по-динамична с ръст в броя (+1,4%) и стойността (+5–10%), докато България се фокусира върху локални активи и нишови проекти.

Фактори

Основните движещи сили на европейския пазар на корпоративни трансакции са свързани с трансформиращите се сектори на икономиката – с прехода към зелени и цифрови инвестиции, както и с продължаващата консолидация на секторите, в които съществуват значими икономии от мащаба – финансови услуги, телекомуникации, медии и технологии, търговия. Източна Европа и България също следват тези тенденции, но са налице и локални нюанси – по-голяма зависимост от регулации и външни инвеститори. За инвеститорите ключът е в стратегическо позициониране: в Европа протичат процеси на мащабни консолидации; в Източна Европа най-активни са трансакциите с енергийни проекти; докато в България – в IT и минното дело.

Като цяло пазарът на сливания и придобивания в Източна Европа – и в частност в България – продължава значително да изостава от този в Западна Европа поради по-слабaта степен на развитие на бизнесите в региона. По показателите за брой сделки Източна Европа изостава с между 2 и 7 пъти, докато по показателите за стойност на сделките изоставането е още по-голямо – от 11 до 34 пъти, което се дължи както на по-малкия размер на сделките, така и на по-ниския процент обявени стойности на трансакциите.

Очаквам пазарът на сливания и придобивания в Европа през второто полугодие на 2025 г. да бъде повлиян основно от новите геополитически реалности след повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ и агресивните протекционистични мерки, които започна да въвежда, от рязкото увеличение на разходите за отбрана на държавите от ЕС, масовото въвеждане на изкуствения интелект във всички области от живота и от намаляващите лихвени проценти в Европа. Допълнителен фактор, който ще повлияе на българския пазар, е и приемането на еврото от 1 януари 2026 г.