Какви са основните изводи, които вие лично си направихте след Срещата на върха за AI в Париж?

Основните ми впечатления от редица срещи на високо ниво са, че държавите разбират, че AI е наистина трансформираща технология, която е тук за постоянно. Затова в момента много от тях правят мощни инвестиции в тази сфера. Разбират, че нямат избор, ако искат да не изостанат безвъзвратно.

Другото ми впечатление е, че много от тези хора знаеха за INSAIT. Тези срещи просто потвърждават това, което е ясно: INSAIT е печелившият ход за България в тази сфера, тъй като за първи път тя може да говори от позицията на лидер в AI, а не просто само като наблюдател в процеса.

Какъв е залогът при развитието на AI – какво ще спечели държавата, която предложи най-приложимия и най-оптималния инструмент?

AI навлиза във всички сфери на живота и ежедневието. Това не е технология, която ще изчезне, тя ще става все по-мощна и все по-приложима и тотално ще репозиционира световния икономически ред. За да може една държава да участва пълноценно в AI и да получава дивиденти, e важно тя да има правилната стратегия как да се възползва от тази толкова многопластова и сложна технология.

Критично за това е инвестицията в институции като INSAIT, както прави България. Това е така, защото този тип места концентрират на едно място огромен човешки потенциал и гарантират, че държавата притежава нужния know-how на най-високо световно ниво. Тоест тя автоматично придобива дълбоко разбиране как тази технология работи, как може да се променя и как може да се адаптира към нуждите на бизнеса, обществото и държавата като цяло. Разбира се, такива институции са задължителни и за правилното позициониране на държавата в световен мащаб, тъй като чрез тях тя си осигурява конкурентно предимство в AI и става част от голямата игра.

Кой според вас води в надпреварата за AI – САЩ или Китай?

Добре е въпросът да се разбие на различните му компоненти. Какво точно значи да води някой? Кой да води? Университети? Компании? Инвеститори? Например всички разработки и изследвания на световно ниво се публикуват в топ конференциите за изкуствен интелект от учени от цял свят. Там има институции от САЩ, Китай, Европа и други. Същевременно американските компании, като OpenAI, Meta и други, правят инвестиции в собствените си компании, но например инвестициите в много от американските университети са по-слаби от тези на Китай и Швейцария, което е проблем, когато говорим за лидерство в AI, тъй като стават много зависими от чужди таланти, а нямат собствени.

Къде е Европа в тази надпревара и как мястото  в нея ще се отрази на политическата и икономическата ѝ сила?

Така зададен въпросът е много общ. Не може да се говори за Европа като цяло, трябва да се говори за специфични държави. Швейцария например чрез топ университетите си и инвестициите си в AI и образованието като цяло е една от най-силните държави в света от гледна точка на изкуствен интелект. Други в Европа са по-слаби, но Франция също прави огромни инвестиции в момента. Обикновено там, където има силни университети и инвестиции в топ изследванията и изчислителната мощ, нужна за AI, там и се случват нещата. Тези държави са лидерите.

Има ли място в тази надпревара за малки играчи?

Няма малки играчи. Има такива, които инвестират в топ изследванията и привличането и развитието на човешкия капитал, а също и в нужната изчислителна мощ, и такива, които не го правят, защото не разбират как де факто работят нещата. За радост, България инвестира в INSAIT, което ѝ дава конкурентно предимство пред други държави. Например INSAIT има повече публикувани разработки в топ конференцията за AI през 2024 г. (CVPR) от Кеймбридж и редица от топ десетте американски университета.

Също България чрез INSAIT е може би единствената държава в света, която е създала собствен независим езиков модел (BgGPT), който е практичен, отворен, работи отлично и се ползва от държавата, обществото и бизнеса.

Кои са основните проблеми, които виждате пред развитието на AI?

Като цяло един от проблемите е, че начинът, по който работи AI, не се е променил вече десетки години и той е доста примитивен и различен от това как се учи човекът. Пречки са нуждата от огромен масив от данни и неспособността AI да се учи постепенно, без да забравя. Това са фундаментални проблеми, които изискват съвсем друг подход към AI от това, което се случва днес.

Понижаването на цената на разработка на LLM модели ще отвори ли вратата както за доброжелатели, така и за злонамерени играчи?

Засега цената не намалява, това е може би грешна информация, която вероятно идва от това, което написаха медиите за DeepSeek. Има изключителна нужда от изчислителен ресурс при разработването на големите LLMs. В DeepSeek например са инвестирани стотици милиони долари. Но само изчислителна мощ не стига, трябват и хората.

Откъде се захранват LLM моделите с данни и има ли етичен, а и законен проблем със спазването на авторски права?

Най-вече с данни от интернет и все по-често със синтетични данни, генерирани от самите модели. Със сигурност има въпрос около авторските права, но това важи и за интернет като цяло. Смятам, че трябва да се намери начин тези, които създават съдържанието, да бъдат компенсирани за работата си. Това вече се случва, тъй като публичните данни за обучението на изкуствения интелект намаляват и все повече се създават компании, които плащат на хората да генерират данни за AI. Тоест създават се икономика и бизнес потребност, където на хората ще им се плаща да захранват AI с данни.

Възможно ли е хъсът в надпреварата да заслепи участниците за потенциални опасности? Вие виждате ли такива?

Със сигурност има опасности, тъй като тези модели са способни на неща, които са непосилни за даден човек. Например хиляди модели могат да работят заедно в синхрон за изграждане на стратегия, която да атакува различни критични държавни обекти и да я изградят за по-малко от минута. Същевременно същата технология може да се използва за намирането на нови лекарства.

Близо ли сме до достигането на генерален изкуствен интелект?

Не мисля. Моделите все още имат огромни проблеми относно това как се обучават. Веднъж те могат да бъдат изключително впечатляващи, друг път могат да правят елементарни грешки. Има нужда от още много изследвания и нови идеи, за да се развие AI в пълния си потенциал. Пак стигаме до стратегическата важност на институции като INSAIT.

Как такъв пробив ще промени бизнеса и обществото?

Няма нужда от AGI, за да се видят фундаменталните промени, които настъпват с AI. Изкуственият интелект вече променя обществото и бизнеса, важно е да се адаптираме към тази технология максимално бързо, да я разбираме и да я развиваме, защото друг път няма.

Проф. Мартин Вечев е световно признат учен в областта на информатиката и изкуствения интелект. Той е научен директор, архитект и основател на INSAIT. Проф. Вечев е единственият българин професор в историята на ETH Zurich, който според QS rankings Europe тази година е университет №1 в Европа (вкл. Великобритания). Проф. Вечев е успешен технологичен предприемач, основател на 6 дълбокотехнологични стартъпа, базирани на нови научни изследвания, някои от които са придобити от мултимилиардни компании.

Проф. Вечев е и единственият български учен, който печели два пъти наградата на Европейския съвет за научни изследвания през 2016 г. (1,5 млн. евро) и през 2022 г. (2 млн. евро). Мартин Вечев е създател на първия интуитивен език за програмиране на квантови компютри Silq.