Международната космическа станция (МКС) е сред най-големите постижения на човечеството. Подобно на други международни научни проекти, като Големия адронен ускорител и експерименталния синтезен реактор ITER, МКС демонстрира какво може да бъде постигнато, когато държавите преодолеят различията си в името на обща цел. Станцията е истинско инженерно чудо, плод на сътрудничеството между пет водещи космически агенции – NASA (САЩ), „Роскосмос“ (Русия), ESA (Европа), JAXA (Япония) и CSA (Канада).

Пътят на МКС

Първият модул на станцията, „Заря“, е изстрелян през 1998 г. С ротация на екипажите МКС е постоянно обитавана от 2 ноември 2000 г. до момента – повече от две десетилетия непрекъснато човешко присъствие в околоземна орбита на 400 км височина. През това време на борда на станцията са работили и живели общо 281 астронавти от 23 държави (данни на NASA). В момента е в ход „Експедиция 72“, която включва американския астронавт Дон Петит и руските космонавти Алексей Овчинин и Иван Вагнер. „Сметката“ за изграждането и поддръжката на МКС е над 150 млрд. долара, като само приносът на САЩ е около 100 млрд. долара (данни на NASA, 2021 г.). Може да се твърди, че това са добре инвестирани пари.

Четвърт век наука в орбита

Станцията е уникален актив с много ползи за човечеството. Преди всичко тя е единствена по рода си изследователска лаборатория с глобално значение. На МКС са проведени над 3600 научни експеримента в условията на микрогравитация в области, като астрономия, биология, медицински изследвания, разработка на нови лекарства, климатология, материалознание, комуникации и дистанционно наблюдение на земната повърхност. В резултат са публикувани общо над 2500 рецензирани научни публикации (NASA, ESA, 2023). Конкретно медицинските изследвания на МКС осигуриха безценни сведения за това как престоят в Космоса се отразява на човешката биология – познание от критична важност за бъдещите полети в дълбокия Космос.

Стартът на космическата икономика

Историците на бъдещето ще обсъждат фундаменталната роля на МКС за създаването на нова космическа икономика. Станцията проправи пътя за нови индустрии, като разработката на нано- и микросателити и производства в Космоса, които предлагат възвращаемост на инвестициите и технологични иновации. Тя стана и първата дестинация за космически туризъм с полета на американския предприемач Денис Тито през пролетта на 2001 г. Чрез партньорствата на NASA с частния бизнес МКС се превърна в терминал на частни „космически превозвачи“ на хора и товари, като SpaceX и Northrop Grumman.

Време за пенсия

Въпреки постиженията и уникалната си стойност МКС отива към своя залез. Първоначално предвиденият ѝ живот беше 15 години, а NASA планираше нейното деорбитиране през 2016 г. След неколкократни удължавания на мисията наскоро станцията навърши 24 години. Проблемът е, че след повече от две десетилетия във враждебна космическа среда съоръжението показва признаци на изхабяване. Към това може да добавим уникалната конструкция на МКС и факта, че в Космоса няма сервизи. Резултатът са зачестяващи аварии. Въздушните течове и пукнатини в руската част на станцията вече са нещо рутинно. В крайна сметка всичко това оскъпява поддръжката и ремонтите, които и без това са скъпи и сложни в Космоса. Нещо повече – използваните за „закърпване“ ресурси отклоняват такива от следващото поколение космически технологии. Има и геополитически причини за наближаващото пенсиониране на станцията. Започналата през 2022 г. пълномащабна инвазия на Русия в Украйна силно обтегна отношенията между партньорите в МКС и постави бъдещето им под въпрос.

Като отчита тези проблеми, НАСА и нейните партньори планират да изведат МКС от експлоатация до края на 2030 г. Контролираното деорбитиране ще насочи станцията към южната част на Тихия океан с ключовата роля на модифициран космически кораб SpaceX Dragon. Ако бъде успешно изпълнена, тази деликатна мисия ще бъде ново важно постижение на частния космически сектор.

Бъдещето на космическите станции

След като краят на МКС вече е на хоризонта, логичният въпрос е какво ще стане след нея. Като най-близък бъдещ неин аналог е сочена окололунната космическа станция Lunar Gateway на NASA заедно с партньорите ѝ ESA, JAXA, CSA. Замислена като част от програмата за завръщане на Луната Artemis („Артемида“), тя ще бъде първата космическа станция отвъд LEO и аванпост на човечеството в дълбокия Космос. Тя ще служи като отправна точка за астронавти, пътуващи до Луната, и евентуално до Марс. Космическата станция ще използва натрупания от МКС опит и ще разполага с усъвършенствани задвижващи системи и защита от радиация. Ако бъде успешно построена, Gateway ще се превърне в ключова стъпка за човешкото присъствие в дълбокия Космос. Първите ѝ модули ще бъдат изведени най-рано до края на 2027 г. Този проект, както и всичко, свързано с програмата Artemis, са под въпрос, поради трудно предвидимите планове на избрания президент Доналд Тръмп и на неговия близък съветник, космическия предприемач Илън Мъск. При всички случаи промените са силно вероятни.

Нарастващата роля на Китай

Ако говорим за бъдещето на космическите станции след 2030 г., единственото сигурно нещо е, че китайската орбитална лаборатория „Тянгун-1“ ще надживее МКС. Плод на нарастващите космически амбиции на Китай, тя функционира от 2021 г., може да приюти шестима астронавти и е оборудвана с най-съвременни лаборатории за природни науки, физика и наблюдение на Земята. В момента „Тянгун-1“ се състои от три модула и е проектирана за бъдещо разширяване. Пекин отправи покани за международно сътрудничество на борда на станцията, като предложи алтернатива на инициативите, ръководени от Запада. Плановете предвиждат станцията да бъде експлоатирана в продължение на поне едно десетилетие с постоянно човешко присъствие.

Възходът на космическите предприемачи

Захранваните от национални амбиции и престиж, държавни космически програми ще продължават да имат централна роля в космическите изследвания. При това обаче се ражда ново поколение компании с амбиции да поемат щафетата от МКС. През последните години се родиха редица частни проекти за космически станции в LEO, които обещават да развият изследвания, космически производства и туризъм в безпрецедентен мащаб.

Един от най-добре популяризираните проекти за частна космическа станция е на Axiom Space. В партньорство с НАСА тази компания разработва станцията Hab One. Първоначално тя ще бъде скачена с МКС, преди да се отдели и да започне самостоятелен живот. В нея ще могат да се настанят правителствени астронавти, частни изследователи и космически туристи. Интериорът на бъдещата станция е проектиран от френския дизайнер Филип Старк. Тя ще разполага с удобства, като високоскоростен интернет достъп, видео екрани, както и купол за наблюдение, подобно на вече легендарния Cupola на МКС.

Axiom планира последващо разширяване на станцията, която в крайна сметка ще бъде в конфигурация от няколко модула и капацитет от 20 души. Axiom Space предвижда изстрелването на Hab One към МКС до края на 2026 г. В момента амбициозните планове на компанията обаче са под въпрос заради сериозните финансови затруднения.

Проектът Orbital Reef („Орбитален риф“) на Blue Origin, разработен съвместно със Sierra Space, предвижда създаването на „космически бизнес парк“. Конструкцията на станцията ще бъде модулна, като тя ще може да приема всички съществуващи и планирани космически кораби, включително SpaceX Dragon 2, Soyuz, Dream Chaser и Boeing Starliner. С очакван старт през 2030 г. Orbital Reef ще може да подслони 10 души екипаж в обитаем обем от 830 куб. метра. Проектът се радва на значителна финансова подкрепа и има за цел да насърчи устойчивото човешко присъствие в ниска околоземна орбита.

Друг перспективен проект за орбитална станция е на компанията с опит от МКС Nanoracks в сътрудничество с Voyager Space и Airbus. Тяхната станция Starlab ще бъде компактна, но усъвършенствана и ще може да поддържа до четирима астронавти на борда си. Модулният ѝ дизайн ще акцентира на гъвкавостта и ефективността. Основен фокус ще бъдат научните изследвания и промишлените приложения, включително в науките за живота, материалознание и производства в условията на микрогравитация. Плановете предвиждат Starlab да отвори врати за бизнес и наука до края на 2028 г.

Проектите на Nanoracks и Orbital Reef са подкрепени от NASA по програмата CLD (Commercial LEO Destinations – „Търговски дестинации в LEO“). Стартирала през март 2021 г., тази инициатива има за цел да подкрепи създаването на частни космически станции в околоземна орбита. При това идеята е агенцията да бъде само един от бъдещите клиенти, като компаниите запазват собствеността върху своите станции.

От своя страна Vast Space възнамерява да изстреля своя модул Haven-1 до август 2025 г., за да го превърне в първата в света частна космическа станция. Тя ще разполага с голям прозорец за наблюдение, 70 куб. метра обем и непрекъснат достъп до интернет. Плановете са през 2032 г. да бъде завършена конструкцията на станцията Haven-2, включваща 9 обитаеми модула.

Дори ако само част от тези проекти да се превърнат в реалност, ще станем свидетели на раждането на нова космическа икономика. През следващите десетилетия космическите станции – национални, международни и частни – ще ни позволят да разширим границите на познанието.