KBC Group прави второ придобиване на друга банка в България само в рамките на 5 години – първо придобихте ОББ, а сега и „Райфайзенбанк България“. Каква е вашата цел на банковия пазар в България?

„KBC Груп“ има стратегия да бъде в челната тройка в банкирането и застраховането в държавите, в които присъства. С последното придобиване на Райфайзенбанк ние всъщност постигнахме тази цел. Имаме това, което смятаме за критична маса, критичен дял във всички наши бизнеси. Вече разполагаме с пълния спектър от банково-застрахователни услуги, който е уникален за „KBC Груп“, и е част от нашата стратегия. Така че смятам, че постигнахме очакванията към всички наши бизнеси и оттук нататък можем да растем.

Обединението на различни банкови институции не е лесен процес – става въпрос за обединение на системи, оптимизация на хора и отдели, продукти, – как управлявате този процес и как запазвате хората мотивирани?

Бих казал, че най-трудоемката част от сливането на две банки са техническите елементи, които засягат IT системите. Но в същото време това е по-лесната част за изпълнение, защото това са технически предизвикателства с технически решения. Най-критичният фактор за успех е да обедините хората от различните екипи в един нов екип. Това е „меката“ част, културният процес на обединение. Работим толкова усърдно върху него, колкото и върху „трудната“, техническата страна на сливането. Инвестирането на много време в обединението на хората и в създаването на програми за лидерство, за да уеднаквим виждането си за това как трябва да работим заедно, е ключов елемент. Мисля, че имаме предимства поради факта, че в „KBC Груп“ направихме доста придобивания и сливания, също и тук, в България. По този начин разработихме метод за това и съм уверен, че този път ще го направим отново много успешно.

Подготвяте ли се за влизане на България в еврозоната. За какъв срок работите?

Подготвени сме. Спряхме подготовката си за еврото през първото тримесечие на тази година, когато дойде официалното съобщение за отлагането, но базисните основи на подготовката вече бяха направени. Ние знаем точно какво е необходимо, за да завършим приемането на еврото. И при хипотезата, че наистина целевата дата януари 2025 г. е официално потвърдена, ние ще задействаме своята програма. Ако политическото решение е да действаме през януари 2025 г., ние ще бъдем готови.

Какво е поведението на потребителите на банкови продукти в България и как то се различава от това на клиентите ви на другите пазари, на които оперирате?

Винаги има културни различия на пазарите, но всъщност съм много по-впечатлен от това колко сходни са предпочитанията на потребителите в крайна сметка. Бих казал, че не виждам забележителни разлики. Виждам наваксване след забавяне в определени тенденции, например в дигитализацията. Започнахме по-късно в нашата индустрия, на нашия пазар тук, в България, с внедряването на мобилно банкиране и т.н. Но сега нивата на внедряване догонват онези, които виждаме на други пазари. Това е само един пример. Да, все още има предпочитание на пазара за плащания в брой, но също така и все повече хора избират да плащат дигитално. Промените тук понякога се случват с малко закъснение в сравнение с други пазари, но по същество ние сме в Европа, така че основните предпочитания са много сравними.

Как дигитализацията влияе на банковия сектор?

Бих обобщил с една дума – ускорение. Наистина набира скорост. А с иновациите винаги е така. Имате първи период, в който възприемането е доста бавно и тук-там имате първи двигатели, които опитват новостите. Сега виждате, че навлизаме във фазата, в която това, което беше новост и беше странно за мнозинството от клиентите преди години, се превръща в ежедневие. Половината от нашата клиентска база вече активно използва „ОББ Мобайл“ – нашето приложение за мобилно банкиране. И около четири пети от тях активно използват приложението постоянно, т.е. веднъж или два пъти седмично извършват банкови преводи през него. Затова думата е ускорение.

Виждаме повишаващи се лихви в голяма част на света, включително и в Европа. Експерти очакват ЕЦБ да продължи с цикъла на затягане. Можем ли да очакваме повишаване на лихвите от банките у нас, включително на тези по депозитите?

Виждате, че лихвите по кредитите всъщност не са се увеличили на нашия пазар, което е в разрез с общото повишаване на пазарните лихви. Това е свързано със специфичната пазарна ситуация в България. Преобразуването на повишаващите се лихви на пазарите много бавно преминава към реалните лихви, прилагани от банките у нас. Тук говоря за депозитите и кредитите в лева. Въпрос на време е. В крайна сметка пазарът ще си свърши работата и наистина ще видим, че лихвите по депозитите ще се вдигнат, а след това, логично, ще се вдигнат и лихвите по кредитите. В момента това започва да се случва, но с много умерени темпове. Мисля, че досега компромисът като цяло за икономиката беше положителен, защото, поддържайки конкурентоспособността на кредитните разходи, банките допринесоха за стимулиране на икономиката и икономическия растеж, който, нека си признаем, в България все още е налице. По-нисък процент, отколкото бяхме свикнали, но все още сме в полето за растеж, което е добре за страната.

Очаквате ли сътресение на пазара на недвижими имоти? Как това ще се отрази на дела на лошите кредити?

Смятам, че ще има корекции на международния и европейския пазар на недвижими имоти. В България не се притеснявам толкова. Мисля, че всички фундаментални съотношения, със сигурност в областта на ипотечното кредитиране, останаха стабилни. Кредитирането е извършено на консервативна основа като цяло. Да, цените на недвижимите имоти се повишиха много през последните няколко години, но също така се повишиха и доходите на хората. Ако погледнете баланса между задлъжнялостта на клиентите спрямо стойността на недвижимите имоти, тези съотношения все още са в безопасна зона. Със сигурност не сме в зоната на „балона“, в която бяхме през 2007–2008 г. В този момент не виждам причина за фундаментална корекция на пазара на недвижими имоти. И вече започваме да виждаме известно забавяне на търсенето и известно намаляване на цените на пазара.

Казахте, че сте оптимист за българската икономика, но виждаме техническа рецесия в повечето страни от еврозоната, включително и в Германия. Къде виждате рисковете?

Много е трудно да се правят икономически прогнози напоследък, защото има толкова много променящи се фактори. Забавянето в Германия в момента е ограничена техническа рецесия. Ако се задълбочи, тогава, разбира се, ще почувстваме въздействието. Германия е двигателят на европейската икономика, така че е неизбежно, ако тя се забави, всички да почувстваме въздействието, макар и постепенно. Все още мислим, че ще имаме ограничен растеж на българската икономика тази година. Смятаме, че 1,4% ръст на БВП е постижим. Положителната страна на това охлаждане на икономиката, особено в Германия, е, че инфлацията намалява по-бързо от очакваното. Мисля, че това приземяване и тази корекция е фаза, през която трябва да преминем. Въпросът е как това ще се отрази върху решенията за лихвите на ЕЦБ. Нашите очаквания са, че ЕЦБ все пак ще направи още едно увеличение, за да се увери, че основната инфлация, която беше относително упорита в Европа, се забавя, но няма да видим намаляване на тези лихвени проценти по-бързо, отколкото очаквахме. Това е нещо, което трябва да наблюдаваме, но все пак смятаме, че общата икономическа ситуация в България тази година ще бъде положителна.

Миналата година и първото тримесечие на тази година се развиват много добре за банковата система – рекордни печалби, рекордно раздадени кредити, в същото време разходите за персонал остават непроменени – на какво се дължи това?

Рентабилността на банките наистина беше много стабилна. Това им помогна да поддържат много силни капиталови буфери. В ОББ тази година не изплащаме дивиденти, така че нашият акционер реши да остави цялата печалба в страната, за да можем да я реинвестираме в растеж и подкрепа за кредитна експанзия. Разходите за персонал са под натиск в нашия бизнес, както във всеки друг. Инфлацията играе роля, виждаме, че разходите на служител нарастват много бързо. Като всеки друг бизнес се опитваме да оптимизираме работната сила и генерално да работим по-ефективно, за да сме сигурни, че в бъдеще оперативните разходи ще останат под контрол. Всички имаме нужда от персонал. Има ясен дисбаланс в търсенето на кадри, което расте, особено що се отнася до по-високи, експертни позиции, същевременно трудоспособното население намалява. Логично, всичко това, съчетано с голяма инфлация, много, много повишава разходите за заплати. И е трудно да се постигне равновесие, защото всяко увеличение на разходите за персонал се пренася напред в бъдещето.

Изкуственият интелект помага ли ви за тази оптимизация, за този баланс? Как KBC го използва и как банката управлява рисковете, свързани с него ?

Все още не, но ще ни помага все повече и повече. Ние много силно инвестираме в изкуствения интелект и използването на големи данни. „KBC Груп“ има повече от 100 учени, занимаващи се с данни, които работят в международен план. Някои от тях са българи. Така че ние го използваме активно по много начини. Например нашият дигитален асистент Кейт, наличен в мобилното ни приложение „ОББ Мобайл“, всъщност е действителен изкуствен интелект. Това е модел, който се учи от взаимодействията с клиентите. Като отговаря на въпросите, които клиентите задават, той става по-умен и дава все по-добри отговори. Това е много мощна технология и в крайна сметка може да улесни нашите служители, като им помогне с много от задачите с ниска добавена стойност. Също така тестваме, но по много ограничен и безопасен начин, как можем да използваме нови инструменти за изкуствен интелект като ChatGPT в нашия бизнес модел. Но за момента това са само тестове. Много сме внимателни в това да разберем технологията и да можем да защитим поверителността на нашите данни и данните на нашите клиенти от тези инструменти. Етичната употреба и правилното използване на изкуствения интелект е с приоритет в нашия дневен ред. Също така искаме да сме сигурни, че клиентите знаят кога общуват с робот и кога с човек. Има много въпроси, на които трябва да се отговори, но потенциалът на тази технология е много голям и мисля, че тя ще трансформира нашия бизнес, както всеки друг, през идните години.

Споменахте ChatGPT, но сега ESG също е на масата и е критичен фактор за банките. Как влияе върху вашите политики?

ESG е основна част от нашата стратегия. Тя се премести от сферата на връзките с обществеността и сега наистина е неизменна част от политиките ни. Това е също толкова важна тенденция, колкото и изкуственият интелект, дигитализацията, големите данни. Нашето виждане в KBC е много просто. Смятаме, че изменението на климата и останалите заплахи върху нашата околна среда, биоразнообразието, наличието на вода и т.н. са истинските предизвикателства. Това не може да се отрече. Ние имаме роля като финансова институция да помогнем за намирането на път към по-устойчива икономика и начин на живот. Има много начини, по които можем да направим това – като обучим например нашите мениджъри, които работят с корпоративния бизнес, така че да могат да съветват бизнеса как да направи своя преход. Имаме вътрешна ESG академия, която развиваме със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Разработваме продукти, които помагат и дават опции на клиентите – например като им предложим социално отговорни инвестиционни фондове, които изключват инвестиции в сектори, които не са устойчиви. Ние няма да принудим клиента да направи този избор, но можем да му предоставим опции.

Но смятате ли, че обръщаме достатъчно внимание не само на Environmental в ESG, но и на Social и Governance?

Мисля, че заслужават повече внимание и повече обществена осведоменост. В „KBC Груп“ работим върху трите измерения. Имаме редица ясни цели по отношение на S-частта, разнообразието и начина, по който го създаваме. Да, може да бъде полово разнообразие, но и не само. Има и други видове разнообразие, които следва да се интегрират в организацията, в начина на управление. Докато развиваме и правим нашия бизнес модел все по-дигитален на първо място и използваме технологии, трябва да мислим активно за онези групи от населението, които всъщност не са готови за този преход. Това може да са възрастни хора – въпреки че виждаме много по-възрастни клиенти също да използват мобилното ни приложение, но има хора, които имат затруднения с това. Те са по-уязвими. Не можем да ги изоставим. Докато пренасяме все повече и повече от плащанията към дигиталните платформи и обработката на пари в брой става все по-малко основна услуга, както виждаме на някои от другите пазари, ние трябва да предоставим основна услуга, която гарантира ползването и наличността на пари в брой, това важи също и за хората, които живеят в отдалечени райони. Как ще се справим с това? Има много въпроси, свързани с етичното и отговорното поведение, които идват не само от промяната в околната среда, но и от начина, по който се променя бизнес моделът. Да се върнем на примера с изкуствения интелект. Трябва ли да използваме тази технология? Да, защото има много възможности, но има и рискове. Трябва да мислим за тях. Това за мен е част от S. И доброто управление, управление, което постига добър баланс между краткосрочното планиране и дългосрочната устойчивост на организацията, между реализирането на печалба – ние сме бизнес с печалба и се гордеем с това и смятаме, че една банка трябва да печели, защото това гарантира нейното развитие и стабилност – но също така печалбата трябва да бъде балансирана с другите цели, като например ESG. Ето защо правилното управление, надзорът, ясните правила и етичното поведение са от съществено значение. Имаме много ясни червени линии в нашата компания, които не преминаваме. Има неща, които не правим. Ако това не ви харесва, не трябва да работите в нашата организация.

Как дигиталното евро, подготвяно от ЕЦБ, ще се отрази на банковата индустрия – каква е неговата цел според вас?

Не съм сигурен, че знам каква е целта. Мисля, че трябва да попитаме ЕЦБ. Мисля, че ЕЦБ иска да се увери, че еврото се опитва да предложи надеждна и официална алтернатива на традиционните разплащания, както и на различните дигитални валути. Тя не може да отрече, че тази дигитална технология действително съществува. Големият въпрос наистина ще бъде как ЕЦБ възнамерява да го използва. Това е много голям дебат, така че не мога да ви дам отговор. Мисля, че ЕЦБ не би искала да заобиколи банките. Технически биха могли да го направят, ако искат, но не мисля, че това е тяхното намерение. И също така не мисля, че това в крайна сметка би било много умен ход. Така че за мен вероятно ще се окаже, че всички ние ще имаме възможността да депозираме пари до определена сума директно в ЕЦБ, ако искаме, което ще насочи част от депозитните потоци встрани от търговските банки. В същото време ЕЦБ не може да бъде банката на всички хора и всички предприятия в Европа, така че ще трябва да поддържа участието на банковия сектор. Това отваря много възможности, като много от тези технологии са с много широк диапазон на потенциално използване. Мисля, че трябва да се проведе истински дебат за това каква точно ще бъде най-голяма добавена стойност от използването на технологията и как ще я контролираме.

Когато дойдохте в България, променихте ли начина си на живот и как?

Много пъти съм сменял държави и знам, че винаги трябва да се адаптираш, защото всяка култура е различна и това е забавно, между другото, харесвам тази част. Защото означава, че винаги трябва да мисля защо правя определени неща и как трябва да правя определени неща. Но идването в България, трябва да бъда честен, беше много лесно, поне за мен, защото намерих много гостоприемни хора, отворени към чужденците, а и мисля, че имаме доста обща култура. Не трябваше да правя фундаментални промени. Но е важно да се разбират предпочитанията на клиентите, дяволът е в детайлите, в нюансите и трябва да си много внимателен към тях. Мисля, че българите сте страхотни, ако мога да направя комплимент, мисля, че вие наистина сте шампиони в постигането на огромен резултат с много малко средства. Това е фантастично. Мисля, че това е и с което ОББ е известна в „KBC Груп“. Ние сме онези, които постигат най-много резултати с най-малко ресурси. Не знам как се случва, мисля, че е исторически, културно обусловено, но вие сте много добри в импровизирането и извличането на максимума от всяка възможност, която получавате.

Какво съветвате другите чуждестранни мениджъри, които идват в България?

Прегърнете възможността. Мисля, че повечето чужденци, които идват тук, като мен идват, без да познават страната. А страната има фантастичен потенциал. Фантастични хора, много добре подготвени и обучени хора. Имаме растяща икономика. Знам, че има много неща, които можем да подобрим и които не са перфектни. Чувам моите български приятели, знаете, да ми дават дълги списъци с това, което не работи. Посетих на място много от клиентите на ОББ и бях изключително впечатлен от качеството на фирмите, които са тук, от техния професионализъм. Освен това в рамките на „КВС Груп“ ние, като ОББ, сме третият по големина пазар за групата. Пазар с огромен потенциал. И ако „KBC Груп“ е инвестирала 4 млрд. евро в страната от 2015 г. насам, то е, защото има причина. Така че моят съвет е, ако не сте идвали тук, елате. Нуждаем се от повече чуждестранни инвестиции, така че, моля, заповядайте тук и се насладете на престоя. Мисля, че след като веднъж се преместите тук, страната започва да ви се харесва все повече с всеки изминал ден наред с хората и културата, така че силно го препоръчвам.

Как се презареждате? Какво ви вдъхновява?

Намирам време да се изключа напълно от работа. В моята професия е много трудно да го направя. Но пазя дисциплина и време, за да държа работата далеч от главата си колкото е възможно повече, да се изключа и да освежа ума си. Спортувам, имам семейство, имам други интереси, обичам да чета. За мен това е достатъчно за презареждане. Мисля, че е важно дори когато имате работа под високо напрежение като мен, да изградите пространство, което не е свързано с работата. Това ви принуждава да се поставите малко в перспектива. Децата ми помагат много. Те ме връщат на земята. У дома аз не съм главен изпълнителен директор и това също е важно. В противен случай можете да влезете в тунел и когато сте в тунел и сте съсредоточени само върху работата, вече не мислите ясно. Започвате да пропускате сигнали. Започвате да вземате грешни решения. Така че направете своето пространство, уверете се, че има моменти, които не са свързани с работата. Уверете се, че сте в среда с хора, които не се отнасят с вас като с главния изпълнителен директор. Важно е да държите краката си на земята.

KBC Group 

За последните 15 години, откакто оперира в България, белгийската финансова група KBC е инвестирала 2,4 млрд. евро в придобиването и развитието на едни от най-значимите местни компании и проекти, сред които последователното придобиване на ДЗИ, СИБАНК, ОББ, българския бизнес на NN и на „Райфайзенбанк Интернешънъл“. Така Групата стана най-голямата интегрирана финансова група в България, обслужваща своите 2,2 млн. клиенти, и затвърди позицията си като един от най-големите чуждестранни инвеститори в българската икономика. През първото тримесечие на 2023 г. „KBC Груп“ в България генерира 99,9 млн. лв. печалба след данъчно облагане, от които 71,7 млн. лв. през новата Обединена банка.

Питър Рубен

Питър Рубен е кънтри мениджър на „KBC Груп“ в България, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ. До назначаването му на тези позиции е главен изпълнителен директор на KBC Bank в Ирландия.
Започва кариерата си през 1992 г. в Kredietbank (сега KBC) в Лондон. От 1994 до 1998 г. е директор на представителство „Иберия“ в Мадрид. През 1999 г. става генерален мениджър „Корпоративно банкиране“ в клона на Групата в Париж. От 2005 до 2010 г. е изпълнителен директор „Корпоративно банкиране“ в банка ČSOB в Чешката република.
В периода от 2010 до 2017 г. е старши управляващ директор и член на Изпълнителния комитет на банката и застрахователното дружество K&H в Будапеща, Унгария. През 2017 г. е назначен за старши генерален мениджър в отдел „Кредитен риск“ на Групата в централата на KBC в Брюксел. През 2019 г. Питър Рубен е назначен за главен изпълнителен директор на KBC Bank в Ирландия, където работи до заемането на настоящата позиция в България.
Питър Рубен е завършил университета в Льовен, Белгия, с магистърска степен по право. По-късно придобива магистърска степен по бизнес администрация от Vlerick Business School, Белгия.