Top-Down е популярен инвестиционен подход сред инвестиционните мениджъри. Според него избираме към кой вид книжа и към кои сектори да се насочим, след като формираме мнение за развитието на икономиката като цяло. Ако очакваме рецесия, е по-добре да имаме повече инвестиции в ДЦК и по-малко в акции. Сред акциите избираме сектори, които се представят добре дори при забавяне на общия ръст на икономиката (потребителски стоки от първа необходимост са такъв пример). Едва след това избираме конкретни компании от тези сектори.

Първата стъпка е да определим чия икономика ще следим. Има много пазари на финансови инструменти по света. Капиталов пазар отдавна не е синоним на капитализъм, нито пък на демокрация. Аз съм силно повлиян от някои виждания на бившия председател на Фед Алън Грийнспан. Попитан кои фактори най-силно влияят върху просперитета на една нация той казва: защитата на частната собственост и развитие на обществото към по-висока образованост на населението. Не говори изобщо за природни ресурси, географско или стратегическо положение, военна мощ и т.н. Хората имат склонността да работят, да създават, да измислят повече, когато са уверени, че плодовете на техния труд ще си останат за тях. Те не работят за общото благо и не желаят насила да им бъде отнето това, което са изградили. Риск в тази посока има и когато някой построи пред нашия имот сграда, по-висока от нормално допустимото, и скрие слънцето до него. Това ще намали съществено стойността му и ще ни лиши от голяма част от плодовете на нашия труд. Тази ситуация може да се предотврати, ако има върховенство на закона. И забележете, това пак не се равнява еднозначно с демокрация.

Вторият аргумент на Алън Грийнспан – образованието на населението – е свързан с добавената стойност в икономиката. Накратко, за да се развие едно общество в посоката да произвежда самолети, а не тениски, трябва образование. На микро- или индивидуално ниво връзката между повече учене и по-висока ефективност в работата също вече е общоприета. Тези наблюдения са валидни за цялото население и за всички сектори, но към тях трябва да добавим и финансовата грамотност. Тя също може да помогне много за просперитета на всеки отделен човек. Когато избягваме кредити, които ни обвързват по несправедлив начин, или когато избираме сред много доставчици на инвестиционни услуги, са ни необходими знания и образованост.

Тези наблюдения със сигурност ще се сторят доста общи и абстрактни за много хора. В България банките в момента не плащат лихви по депозити. След около 10 години на нулеви лихви Европейската централна банка определи основни лихвени нива между 4% и 4,5%. Банките в еврозоната могат да депозират суми в ЕЦБ при лихва 4% и да вземат заеми от ЕЦБ на лихвени нива от 4,5%. Лихвите по депозити на граждани и фирми в търговски банки обаче остават все още много далеч от тези нива. Нормално е търговските банки да имат марж на печалба и затова не трябва да се очаква, че всеки дребен депозант ще може да получи 4-те процента от ЕЦБ по своята сметка в банка. Въпреки това нормално е хората да очакват лихва, по-висока от нула. Според последните обобщени данни от БНБ лихвите за нови депозити със срок над 1 ден са 0,8% за домакинства и 2,11% за нефинансови предприятия. Тоест фирмите вече успяват да се спазарят по-справедливо с банките, отколкото физическите лица.

На този фон много хора, включително колеги от инвестиционната общност, призовават държавата да издаде специални емисии ДЦК за населението. Така хората ще имат алтернатива на банковите депозити и ще могат да държат парите си в инструмент със сходен или дори по-нисък риск спрямо тях и в същото време ще получават по-прилична доходност. Много опростено може да се каже, че банките в момента вземат назаем от населението, плащайки 0,8% лихва, и дават назаем на държавата, като купуват ДЦК с доходност около 3,5% или като депозират в ЕЦБ на лихвени нива от 4%.

Според мен обаче няма нужда от специални емисии ДЦК, няма нужда държавата да прави нищо повече. Пазарната инфраструктура за това всеки клиент (с 10 000 евро или с 1 милион) да може да си купи и държи ДЦК, които сам е избрал, съществува от над 20 години в България. Има инвестиционни посредници (включително и банките са такива), има Централен депозитар, където могат да се държат не само акции, а също и ДЦК, и то не само български. Сигурен съм, че много посредници на пазара имат възможност да изпълнят нареждания за покупка или продажба на ДЦК при относително добри условия. А какво значи „добри условия“, когато говорим за ДЦК. Освен ниската комисиона трябва да се вземе предвид и цената на изпълнение на нареждането. Тъй като сделките с ДЦК рядко стават на борсов пазар, както тези с акции, и много по-често се търгуват между контрагенти, то на каква цена нашият посредник ще договори изпълнението на нашето нареждане е важно и разликите могат да са големи между различните посредници. За да сме най-близко до банковите депозити overnight, то трябва да гледаме също и за колко време може да продадем книжата и да получим парите по разплащателна сметка, ако ни потрябват спешно. При повечето посредници този срок е от 1 до 3 дни.

Връщайки се на топ-даун инвестиционния подход,

какво развитие да очакваме от икономиките на САЩ и ЕС през 2024 г.?

Пазарите са относително убедени, че в САЩ ще се получи охлаждане на инфлацията, без да се стига до рецесия. Аз съм скептично настроен към такъв сценарий. Според мен ще трябва да се стигне до рецесия, за да се намали инфлацията до приемливи нива. Въпросите след това са два: какво ще предизвика рецесията – още по-високи лихви или досегашните нива, но за по-дълго време; колко дълга ще бъде рецесията. Много по-малко уверен съм по въпроса дали ще има и още по-високи лихви от сегашните, преди да навлезем в рецесия. А от това зависи времето на покупките. Затова се надявам да имам повече увереност през януари…

Този материал изразява лично мнение и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.