Business Signature СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Мини и региони

Кои са най-големите предизвикателства пред образованието в минно-геоложкия сектор днес?

Най-голямото предизвикателство пред образованието днес не само в минно-геоложкия сектор е трансформацията от модела на предаване на знания и информация към модел, който развива умението на студентите да анализират, да мислят критично и да решават реални инженерни казуси. В условията на изключително бързото развитие на дигиталните технологии – независимо дали говорим за изкуствен интелект или за други съвременни софтуерни решения – достъпът до информация вече не е проблем. Истинската стойност е в способността информацията да бъде анализирана, оценена и превърната в правилно инженерно решение.

Как успявате да запазите интереса на младите хора към образованието в сектора?

С много разговори, лични срещи и последователна работа с ученици от цяла България. За нас е важно младите хора да разберат, че всяка индустрия започва от суровините. Често давам един прост пример. Минната компания се създава там, където природата е дала находище. Тя не може да бъде преместена в друга държава или на друг континент, както много други индустрии. Затова специалистите в този сектор винаги ще бъдат необходими.

Въвеждате ли нови специалности? Кои ще бъдат най-търсени през следващото десетилетие?

Нашият подход е различен – адаптираме съществуващите специалности към динамично променящите се потребности на бизнеса и развитието на технологиите. МГУ има над 70 години традиции в подготовката на специалисти за целия цикъл на минерално-суровинния сектор. Това, което се променя, са инструментите, технологиите и компетентностите, които надграждат тази подготовка. През следващите десетилетия търсенето на специалисти в областта на минералните суровини ще продължи да нараства както в България, така и в световен мащаб. Дигитализацията, електромобилността и развитието на високите технологии са немислими без критичните и стратегическите суровини. Това означава, че ще бъдат необходими все повече добре подготвени инженери, геолози, геофизици, хидрогеолози, еколози и специалисти по обогатяване на полезни изкопаеми.

До каква степен новите технологии вече са част от обучението в университета?

Българските минни компании са сред лидерите по внедряване на нови технологии. Причината е, че нашите находища са с по-ниско съдържание на полезни компоненти и това изисква използването на най-модерните технологични решения, за да бъде производството едновременно ефективно, икономически устойчиво и екологично отговорно.

Зад всяка модерна технология – независимо дали става дума за специализиран софтуер, автоматизирана система или високотехнологична машина – стои човекът. Технологиите могат да подпомагат инженерните решения, но никога няма да заменят инженерното мислене и професионалната отговорност. Именно затова компаниите инвестират не само в техника, но и в подготовката на специалистите, които ще работят с нея. В този процес МГУ е техният естествен партньор. Нашите преподаватели работят съвместно с бизнеса по приложни проекти и се запознават с най-новите технологични решения още при тяхното внедряване. Това бързо намира отражение в учебните планове и програми, а реални казуси се превръщат в курсови проекти и дипломни разработки.

Може ли университетът да бъде двигател не само на подготовката на кадри, но и на научни решения за реалните проблеми на индустрията?

Не само може – той е двигател на научните решения за реални предизвикателства пред индустрията. Днес търсенето и проучването на полезни изкопаеми се извършват с технологии, които допреди години изглеждаха немислими. Все повече навлизат неинвазивните методи за проучване, дигиталните модели, дистанционните изследвания и изкуственият интелект. Всяка минна компания, която се обърне към нашия университет, получава достъп до цялостната ни експертиза – от геоложките проучвания и оценката на находищата през проектирането и добива до преработката на суровините, управлението на отпадъците и рекултивацията на минни обекти. Над 90% от научноизследователската дейност е насочена към решаването на конкретни практически задачи, поставени от бизнеса. Работим по реални инженерни казуси, разработваме нови технологии, усъвършенстваме производствени процеси и търсим устойчиви решения, които могат да бъдат внедрени непосредствено в практиката. Останалата част от научната ни дейност е ориентирана към фундаментални изследвания, които създават ново знание и намират място в престижни международни научни издания.

Кои са областите, в които България има потенциал да бъде конкурентоспособна в сектора?

Убеден съм, че човешкият потенциал е най-голямото ни конкурентно предимство. Доказателство са лидерите в стратегическите отрасли, голяма част от които са възпитаници на българските университети, включително на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Често оценяваме университетите основно през призмата на научните публикации и рейтингите. За мен обаче тяхната най-важна мисия е да образоват – да подготвят специалистите, които утре ще развиват икономиката и обществото. Науката е неразделна част от тази мисия, но най-ценна е, когато намира реално приложение в практиката. Именно връзката между образование, наука и бизнес е ключът към по-конкурентоспособна България. Защото най-ценният капитал на една държава не са природните ресурси или технологиите, а образованите хора. Те създават науката, развиват бизнеса и изграждат бъдещето.