Business Signature БРОЙ /// Мениджър 07/2025

В свят, където данните са новата валута, а технологиите променят фундаментално начина, по който се създава стойност, дигиталната трансформация вече не е въпрос на избор, а на оцеляване. В тази изключително динамична среда българският бизнес е изправен пред решаващ момент, в който скоростта, мащабът и стратегическата визия за дигиталната трансформация ще определят не само конкурентоспособността, но и самото бъдеще на компаниите, смята д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна.

Тя цитира данните от новото, трето поред национално проучване на „Siemens България“ и Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) за нивото на дигитализацията у нас. Допитването, обхванало 92 компании от 27 индустрии, очертава картина на умерена дигитална зрялост, съчетана с отчетливо прагматичен подход към иновациите и инвестициите. Средната самооценка по скалата от 1 до 10 е 6,82 – стойност, която показва ангажираност и напредък, но и индикира, че има да се извърви още немалък път. Повечето компании фокусират усилията си върху области с краткосрочна възвръщаемост, като подобрена оперативна ефективност, конкурентни предимства и производителност на служителите, но рядко разглеждат дигитализацията като инструмент за фундаментална трансформация на бизнеса.

Именно в тази липса на стратегическа амбиция се крие рискът за бъдещата конкурентоспособност на страната. Макар технологии като анализ на данни, изкуствен интелект и автоматизация да намират реално приложение, авангардните решения – цифрови близнаци, блокчейн, edge computing – остават слабо застъпени. Това забавяне в приемането на по-иновативни технологии би могло да постави компаниите в уязвима позиция спрямо глобалните им конкуренти, особено в сектори като производство и логистика, където тези решения вече се утвърждават като индустриални стандарти.

Финансовите ограничения продължават да бъдат ключова бариера пред по-мащабна трансформация – извод, който се потвърждава и от предишните 2 изследвания – съответно през 2018 и 2021 г. Почти 60% от анкетираните инвестират под 10% от бюджета си в дигитализация, което е далеч от средните нива на вложения в развитите пазари. „Недостатъчното финансиране е един от основните фактори, които забавят дигиталната трансформация в България. Компаниите трябва да преосмислят своите инвестиционни приоритети и да възприемат дигитализацията не като разход, а като стратегическа инвестиция в бъдещата си конкурентоспособност“, подчертава д-р Манолова.

Автоматизацията и технологичната инфраструктура са друго ключово поле, в което се откроява разминаване между амбиции и реалност. Макар 60% от компаниите да използват хибридни или облачни инфраструктури, само 9% достигат висока степен на автоматизация. Това подсказва, че значителна част от технологичните ресурси остават неизползвани поради липса на процес на трансформация или на необходимите умения за тяхното прилагане в мащаб. Преходът от модернизиран хардуер и софтуер към цялостна реорганизация на бизнес процесите изисква различен начин на мислене – системност, интегриране на данни и ясно дефинирани приоритети.

„Технологиите сами по себе си не водят до трансформация. Необходими са визия, ангажимент и способност да свържем хора, процеси и данни в единна концепция“, отбелязва Боряна Манолова. Все пак има и признаци за положителна промяна. Осем от десет компании вече имат или планират стратегия за дигитална трансформация. Повечето от тях очакват да увеличат инвестициите си в тази област в рамките на следващите 12 месеца – дори в контекста на икономическа несигурност. Около една пета от анкетираните дори възнамеряват да ускорят темповете на внедряване – ясен сигнал, че все повече ръководители започват да възприемат дигитализацията не просто като IT инструмент, а като платформа за растеж, адаптивност и лидерство на пазара.

Киберсигурността и устойчивото развитие също се утвърждават като важни компоненти на дигиталната стратегия. Повечето компании вече инвестират в технологични решения за сигурност, обучения и процедури за реакция при инциденти – знак за нарастващо осъзнаване на риска, съпътстващ цифровата (р)еволюция. Устойчивостта също набира тежест като критичен или поне много важен фактор в родния бизнес контекст. „Устойчивото развитие и дигитализацията не са паралелни писти – те са две страни на една и съща трансформация“, напомня инж. Манолова. 

Не на последно място проучването изтъква централната роля на човешкия фактор. Докато повечето компании вярват, че технологиите ще имат положително въздействие върху работната сила, само 10% смятат служителите си за напълно подготвени за тази трансформация. Този дисбаланс между очаквания и реална готовност поставя на преден план необходимостта от систематични програми за преквалификация, вътрешни обучения и партньорства с образователни институции.

„Българските компании са на стратегически кръстопът. Онези, които успеят да преодолеят ограниченията – било то бюджетни, кадрови или технологични – и възприемат дигитализацията като основен двигател на растежа, ще задават посоката на развитие в следващото десетилетие“, обобщава д-р инж. Манолова. „Необходима е цялостна промяна в мисленето – от реактивен към проактивен подход, от оперативни подобрения към цялостна трансформация“, добавя тя.