Business Signature БРОЙ /// Мениджър 06/2026

Как се промени онкологията през последните десет години и какво е различното днес за пациентите?

Онкологията е една от най-бързо променящите се и динамични области на медицината, в която иновациите в диагностиката и лечението следват една след друга и буквално всеки ден. През последните 10 години тя премина от подход, който е универсален за всички, към по-персонализирани стратегии, основани на биологията на тумора.

Едно от най-важните постижения е т.нар. „геномно изследване“, което може да идентифицира мутации или биомаркери, които насочват избора на лечение. Таргетните терапии подобриха резултатите за много пациенти с рак, причинен от специфични мутации, като EGFR, ALK, BRAF, HER2 и др. Имунотерапията промени лечението на няколко вида рак, включително меланом, рак на белия дроб, някои видове рак на стомашно-чревния тракт и др. При някои пациенти таргетните терапии и имунотерапията направиха възможен дългосрочния контрол на заболяването, което беше много по-рядко срещано при традиционната химиотерапия. CAR-Т и други клетъчни терапии се превърнаха в значителен напредък при някои видове рак на кръвта, предлагайки дълбоки и понякога трайни ремисии след неуспех на други лечения. Лъчетерапията стана по-прецизна, с техники, които се насочват по-добре към туморите, като същевременно намаляват увреждането на здравите тъкани. Диагностиката и наблюдението се подобриха благодарение на по-добрите молекулярни биомаркери, усъвършенстваните изображения и новите „течни биопсии“, които могат да откриват туморна ДНК в кръвта.

Сега се обръща по-голямо внимание на качеството на живот, преживяемостта, споделеното вземане на решения и резултатите, докладвани от пациентите, а не само на намаляването на тумора или статистиката за преживяемостта. Това, което предстои да се случи, включва още по-прецизни комбинирани терапии, по-ранно използване на молекулярни тестове, по-добри течни биопсии за откриване и наблюдение, персонализирани ваксини срещу рак, клетъчни терапии от следващо поколение, изкуствен интелект в подкрепа на диагностиката и планирането на лечението, както и по-силен фокус върху осигуряването на достъп до тези иновации за повече пациенти.

Какво е най-новото, което „Новартис България“ постига в тази област?

От началото на 2026 г. постигнахме важен напредък в разширяването на портфолиото си, включително въвеждането на иновативна радиолигандна терапия за злокачествени заболявания в напреднал стадий. Успоредно с това разширихме показанията за лечение на рак на гърдата в ранен стадий, което дава възможност на повече пациенти да получат по-ранен достъп до съвременни терапевтични възможности.

Как се промени прогнозата за пациентите с рак на гърдата и рак на простатата през последните години?

Напредъкът в онкологията доведе до значително подобрение в прогнозата при много онкологични заболявания. Благодарение на по-доброто разбиране на заболяванията, по-прецизната диагностика и развитието на персонализирания подход към лечението при все повече пациенти се постига по-добър контрол на заболяването и по-високо качество на живот. В редица случаи заболяването може да бъде контролирано в продължение на години, особено когато е открито навреме и лечебният подход е съобразен с индивидуалните характеристики на пациента и тумора. Въпреки че всеки случай е различен, тенденцията е към все по-добри резултати и по-дълга преживяемост за много пациенти.

Доколко българските пациенти имат навременен достъп до най-новите онкологични терапии и какво още е необходимо, за да се съкрати пътят от иновацията до пациента?

България e част от ЕС и голяма част от новите лекарствени продукти достигат и са налични за българските пациенти. Времето за достигане до пазара (т.нар. Time-to-availability индекс) за онкотерапиите е 737 дни спрямо средното за EU27 655 дни. Неоспорим факт е, че българската здравна система отделя все повече публични средства за лечението на онкологично болните пациенти. Според различни източници за изминалата 2025 г. сумата, отделена от НЗОК за онкохематологичните лекарства, надхвърля милиард и половина лева. Очаква се тя да продължи да нараства и през следващите години.

Говорейки за достъп и иновации, трябва да споменем за т.нар. клоубек механизъм на Здравната каса, който се превръща в сериозно предизвикателство за навлизането и задържането на иновативни терапии на българския пазар. В настоящата си форма той буквално елиминира ръста на новите лекарствени терапии, особено през първите три години, като се очаква за 2026 г. индустрията да върне повече от половин милиард евро към публичната система. Готови сме на диалог с институциите за въвеждането на по-предвидим, мнгогогодишен модел с плащане според резултатите и поделени рискове, което би направил планирането и съответно достъпа до иновации за българските пациенти икономически устойчив и гарантиран. Иновациите в онкологията имат доказана добавена стойност и би следвало да се третират като дългосрочна инвестиция, с добавена стойност за здравната и икономическата екосистема.

Кой трябва да е водещият приоритет за българската онкологична система през следващите години?

Превенцията и увеличаването на усилията в посока обхващане на все повече пациенти в ранни скринингови програми. Отделяне на повече публични средства и ресурс за биомаркери и диагностика. Националният план за борба с рака е добро начало, но е ключово той да се реализира с реални действия като скрининг, ранна диагностика и навременен достъп до лечение. Въвеждането на критерии за качество на полаганата здравна грижа също е решение в правилната посока.

Петър Рударски е директор „Терапевтични области Онкология и Хематология“ в „Новартис България“, временно изпълняващ длъжността генерален мениджър. Има над 25 години опит във фармацевтичната индустрия, като през последните 15 години е част от „Новартис“, където заема различни ръководни позиции. Лекар е по образование с допълнителни магистърски степени по маркетинг и HTA/фармакоикономика.