Водата не е неизменна даденост

Основната причина за оскъдните частни инвестиции във водния сектор е в ограничаващото законодателство, казва инж. Иван Моллов, изпълнителен директор на „Райкомерс Конструкшън“

Автор:

Ева Христова

Снимки:

Юлиян Донов

Водата не е неизменна даденост

Основната причина за оскъдните частни инвестиции във водния сектор е в ограничаващото законодателство, казва инж. Иван Моллов, изпълнителен директор на „Райкомерс Конструкшън“

Водата не е неизменна даденост
Инж. Иван Моллов, изпълнителен директор на „Райкомерс Конструкшън"
quotes

Водата може скоро да се окаже оскъден ресурс дори в райони, в които се радват на изобилие от нея в момента. Според Европейската агенция по околна среда около 20% от територията на Европа и 30% от населението са засегнати от недостиг на вода. Какво прави вашата компания за опазването на водата и на околната среда?

В „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД сме ангажирани с изграждане, обслужване и поддръжка на ВиК инфраструктура, което има значително въздействие върху околната среда и огромен ефект за обществото. Същевременно в повечето случаи резултатите от нашите действия остават незабележими, изграждайки подземна инфраструктура, която впоследствие остава „невидима“ за обществеността. Да, въпросът с недостига на водния ресурс е изключително важен и съществен, но тъй като ние до голяма степен сме облагодетелствани и в по-голямата част от страната не страдаме от неговата липса, мога да кажа, че го неглижираме. Важно е всички да осъзнаем, че водният ресурс е ограничен и е необходимо да се прилагат мерки и методи, които да направят неговото използване ефективно. Това означава да задоволяваме нашите потребности – като личности, общност, икономика, консумирайки минимална част от него. Всички знаем, че България с над 60% загуби на вода е на едно от първите места в Европа.

Те включват търговските загуби, но и физическите количества са изключително съществен дял – над 50%. В тази връзка нашата дейност основно е да отстраняваме причините и да предотвратяваме буквалното разхищение на вода. Чрез прилагане на иновативни технологии (като безизкопни технологии) за подмяна и реконструкция на ВиК мрежи ние ефективно спомагаме за опазването на водните ресурси, като същевременно се стараем да намаляваме разходите за изграждане на инфраструктура и да ограничаваме екологичното въздействие от строителните дейности.

Не на последно място поради естеството на нашата работа, прекия ни контакт и наблюдения на проблемите във водния сектор в нашата страна, ние достатъчно ясно сме осъзнали, че дори малките промени в навиците ни могат да окажат голямо влияние върху опазването на водните ресурси. Затова работим активно с нашите служители по изграждане на самосъзнание и навици за опазване на околната среда и по-специално – на водата. Всеки един от нас, както и семействата ни, прилагаме в ежедневието си практики за ефективно използване и опазване на водните ресурси.

Обновяването на водната инфраструктура е скъпо, но необходимо начинание. Какви са източниците на финансиране за тези проекти?

Източниците за финансиране за ВиК инфраструктура в нашата страна са ограничени до реално четири възможности. На първо място през последните 10 до 15 години основният източник на финансиране е така нареченото европейско финансиране. То е по линия предимно на Програмата „Околна среда“ и в по-малка степен по Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на регионите. На второ място по размер – а би трябвало да е първо – това е държавното финансиране. ВиК инфраструктурата е в изключително голяма степен държавна или общинска собственост, тоест това е една публична инфраструктура и основният инструмент за нейното изграждане и за поддръжката ѝ би трябвало да бъде със средства от държавния или общинските бюджети.

За съжаление, през последните 15 дори 20 години този ресурс до голяма степен липсва и това може би е причината тя да е в изключително недобро състояние. На трето място е собственото финансиране на съответния ВиК оператор. Това са разходи за инвестиции и поддръжка на ВиК мрежата, които той може да си позволи в рамките на одобрените от КЕВР цени на услугите, които предлага. Увеличаването на размера на тези собствени инвестиции от страна на ВиК дружеството може да бъде постигнато чрез повишаване на неговата ефективност (което в условията на инфлационен натиск не е невъзможно, но практически е труднопостижимо) или чрез увеличаване на цената на ВиК услугите в съответния район (което пък е ограничено от прага на социална поносимост, който в немалка част от регионите вече е достигнат).

На последно място, въпреки че към момента е пренебрежимо малко, съществува и частното финансиране. Това е вторият източник (освен държавното финансиране), където считам, че има неексплоатирани възможности. Реално в нашата страна формите за публично-частно партньорство (ПЧП) не намират широко приложение не поради недостиг на частни капитали и интерес от инвеститори, а основно поради липсата на адекватни законови регулации и механизми. Като изключим добрия пример в лицето на концесионера на столичния ВиК оператор и инвестициите, които той ежегодно извършва, то размерът на средствата, реализирани от този източник в България, са практически нулеви. Отбелязвам, защото в редица други държави различните форми на ПЧП активно се прилагат и делът на частните инвестиции във ВиК инфраструктура е съществен.

За какъв период от време инвеститорите могат да очакват възвръщаемост от такъв тип инвестиция?

Инвестициите във ВиК инфраструктура са доста скъпо удоволствие. Първо, защото самото строителство е ресурсоемко. Всички знаем, че няма по-скъпо от подземното строителство, но освен това и цените на услугите са на сравнително ниско ниво. Като цяло възвръщаемостта на инвестицията е бавна, може би в порядъка на 15 до 20 дори повече години, но за сметка на това тя е гарантирана. Гарантирана, защо?! Защото ВиК инфраструктурата предопределя естествен монопол на предлагащия услугата. Това практически елиминира опасността да спре или драматично да намалее предлагането на ВиК услуги и съответно приходите от тях.

Тук отново обръщам внимание, че не това е основната причина за оскъдните частни инвестиции, а ограничените възможности, които предлага нашето законодателство. Тук можем да говорим за възможностите, които предоставя даден вид концесия, публично-частна форма на съвместно изграждане и/или експлоатация на мрежи или отделни съоръжения, управленски договори с гарантиран резултат и др., за жалост, малко познати и неизползвани в нашата страна възможности за по-активното навлизане на частен капитал.

Каква е ролята на качествената ВиК инфраструктура за благосъстоянието на даден район?

Състоянието на ВиК инфраструктурата е отражение на нашето общество: когато водата е чиста, нашето бъдеще изглежда ясно. В този смисъл, без да бъде прекалено гръмко, бих казал – определяща. Как определяме благосъстоянието? Благосъстоянието всъщност е определен стандарт на живот, който в даденото населено място или държава имат съответните жители. Това се определя, разбира се, от нивото на доходи, които имат, но и от качеството и вида на обкръжаващата среда. Тоест дали има транспортна инфраструктура, дали има паркове, дали има детски градини, заведения за хранене и т.н. Но по същество се определя от качеството и обема на услугите и придобивките, които ние приемаме за неизменна даденост, за стандарт.

И в тази връзка благосъстоянието ни в немалка степен се определя от това дали всеки от нас приема за неизменна даденост и се радва на постоянно водоснабдяване, на липсата на пречки за придвижване и чести аварии по мрежата, на качествена услуга – водата, която получаваме, да бъде с показатели в съответствие с европейските норми и изисквания за качество, да бъде с постоянно и адекватно налягане, да няма течащи дали чисти, дали отпадни води по улиците и градинките... Все неща, които са свързани със задоволяване на нашите естествени потребности. Колкото повече възприемаме тези услуги за неизменна даденост, толкова е по-висок и нашият стандарт на живот и нашето собствено възприятие за благосъстояние. Ще отворя една малка скоба – за качеството на обкръжаващата ни среда много важно нещо е третирането на отпадните води, което ние доскоро подценявахме. Преди 10 до 15 години по настояване на ЕС фокусът при изграждането и реконструкцията на ВиК мрежите в България бе насочен към системите за пречистване и отвеждане на отпадни води. Мисля, че постигнахме напредък, макар че има още какво да се желае. Това, което предстои, е ефективното използване на тези отпадни води, защото в момента те не подпомагат по никакъв начин водния кръговрат. Напоследък на преден план излезе Европейската Синя сделка, която допълва Зеления пакт. Целта ѝ е защита на водните ресурси на Стария континент.

Какви действия ще трябва да предприеме България, за да изпълни целите на Синята сделка?

За да отговори адекватно на изискванията на Синята сделка, България трябва да предприеме редица ключови действия. Необходимо е актуализиране и усъвършенстване на националното законодателство, за да отразява новите приоритети и цели за опазване на водните ресурси, зададени в рамките на Европейската Синя сделка. Съществено е също така да се осигури адекватно финансиране за водния сектор. Това включва значителни инвестиции за модернизация на съществуващата ВиК инфраструктура с цел намаляване на водните загуби, подобрение на качеството на питейната вода и по-ефективно управление на водните ресурси.

Нужно е да се стимулират иновации и прилагането на нови технологии в сектора, които да допринесат за по-устойчиво използване на водните ресурси. Освен финансовите инвестиции крайно необходима е инвестицията в човешки капитал, за да настъпи желаната положителна промяна. Наложително е да се работи усилено и да се гарантира наличието на квалифициран персонал – една много наболяла тема за сектора през последните години. Без финансови инвестиции и още по-важната инвестиция в човешки капитал не може да настъпи положителна промяна. Не на последно място са необходими и активни действия за обществената осведоменост за състоянието, значението и ограничеността на водните ресурси, както и съществената роля на личната ангажираност на всеки един от нас в опазването им