Какво начало на 2025 г.! Наистина за мнозина международни наблюдатели промяната в геополитическите парадигми беше очаквана, но едва ли някой е смятал, че тя ще се случва така бързо и така яростно – особено в сърцето на два от най-силните съюзи, които, макар и различни по своята същност и предназначение, представляват буквално гарант за глобалната сигурност, а именно ЕС и НАТО. Тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността ясно показа, че времето на т.нар. „колективен Запад“ – термин, обичан от руската и китайска пропаганда – е отминало и наблюдаваме оформянето на контурите на два напълно различни „Запада“. Интересите им са различни, те са политически и икономически съперници. „Първият Запад“ е глобалистичният елит на Европа, включително Великобритания без десните режими, които все още са малцинство на европейския континент. В момента към него се присъединява и Канада. „Вторият Запад“ включва Съединените щати, техните европейски съюзници като Италия, Унгария и Словакия, и източноазиатските сателити в американската орбита – Япония и Южна Корея. Австралия и Нова Зеландия, които са силно зависими от САЩ в сферата на сигурността, вероятно също трябва да бъдат включени в тази група. Тези две структури се плъзгат към силен антагонизъм, от което страдат устоите на атлантизма, изградени след Втората световна война. Като пряк повод за този трус може да се посочи войната на Руската федерация срещу Украйна и сеизмичните й последици по света, довели до ръст на популизма, опит за превземане на властта, отчуждаване на населението от основни демократични принципи и най-важното – умора.

Информационната операция на Москва в Европа и отделни други части на света, която след 2022 г. беше подкрепена видимо и от Пекин, бере плодове. В общества, които вече са разделени, населението би могло да се запита защо страда заради въпрос, който може да възприема като незначителен. Дори правителствата, които досега са били твърди поддръжници на НАТО, може да установят, че не са достатъчно стабилни, за да устоят на гражданските безредици у дома и на нарастващия обществен натиск да не понасят допълнителни щети заради войната – със или без съпътстващата ядрена тактика за сплашване. Това би означавало, че Русия успешно е неутрализирала НАТО точно по начина, по който би желала – след което отделните страни от Източна и Северна Европа биха били изложени на риск да бъдат откъснати една по една в момент, избран от Москва.

Защо беше нужно встъплението за Мюнхенската конференция, ще се разбере в следващите редове. Може да се говори все по-откровено, че човечеството е съвсем вероятно да се изправи пред ефекта на т.нар. „перфектната буря“ – серия от събития, които биха довели до геополитическо напрежение, срив на институции и глобално недоволство. Това днес се характеризира с липса на доверие в основни принципи на международното право и като цяло държавничеството, изградени през последните 80 години. Събития в различни части на света през последните две десетилетия, кулминирали в труса в международните отношения днес, за пореден път показаха, че глобусът никога повече не бива да се разглежда от лидерите като отделни независими райони, а напротив – противно на логиката на не една администрация, световните събития са дълбоко свързани помежду си и предават взаимна динамика, която неименуемо се отразява дългосрочно и в широк мащаб.

Горещи точки по време на Студена война

Не за първи път през последното столетие светът е изправен пред преоценка и възможност за навлизане в период на война. В своята книга за военните конфликти в периода на Студената война, публикувана през 2018 г., Пол Томас Чембърлин предлага нов поглед върху годините между 40-те и 80-те. Чембърлин оспорва традиционното схващане за Студената война като относително мирен период. Статистиката е показателна – между 1945 и 1990 г. са загинали над 20 милиона души в конфликти, свързани със Студената война. Книгата се съсредоточава върху регион, простиращ се от Ливан до Югоизточна Азия и Корея, отговорен за 95% от съветските и 99,9% от американските военни жертви през периода. Въпреки тези отрезвяващи данни Студената война все още се разглежда от много политици като период, в който е имало тежки събития, но е избегната катастрофа благодарение на относително балансираната динамика на геополитиката на съветските и американските сили. Нуждаем ли се от нов прочит на хронологията, довела ни до ситуацията, в която се намираме днес? Определено отговорът е „да“.

Научната теория е категорична, че разпадащата се система за международна сигурност оказва дълбоко въздействие върху съвременната дипломация и конфликти. Този процес води до няколко ключови последици. Отслабването на установените механизми за международна сигурност създава среда на повишена несигурност. Държавите все по-трудно могат да разчитат на традиционните дипломатически инструменти и международни институции за разрешаване на спорове и предотвратяване на конфликти. Това води до повишен риск от ескалация на напрежението. Тъй като съвременните конфликти стават все по-сложни и многоизмерни, те често включват както държавни, така и недържавни играчи, размиват границите между вътрешни и международни конфликти и се характеризират с т.нар. асиметрични заплахи. Това затруднява дипломатическите усилия за разрешаването им, тъй като традиционните подходи често са неефективни в тези нови реалности. В такъв контекст значимите геополитически сили все по-често предпочитат двустранни или ограничени многостранни формати за решаване на проблеми, заобикаляйки установените международни институции. Отслабването на последните затруднява превантивната дипломация и става все по-трудно да се предотвратят конфликти в ранен етап.

За разлика от предишните десетилетия, включително в периода на т.нар. Студена война, днес възпиращите механизми са увредени, а на много места и в редица случаи дори липсват. 2024 г. послужи като акселератор на струпването на напрежение и военна сила. Комбинацията от „наследените“ геополитически реалности от предишните години и провеждането на важни избори в глобален мащаб пренареди геополитическата дъска за изключително кратък период. В момента погледите на международните наблюдатели са насочени основно към срива на хуманитарното право и блокирането на редица жизненоважни програми за подкрепа, които администрациите във Вашингтон развиват от 60-те и които изиграха изключителна роля в подпомагането на антисъветските сили и падането на авторитарната система след 80-те. Важно е да се следят тези промени, на които ставаме свидетели днес, тъй като те имат отражение в ежедневието на обикновения човек, отбраната, националната сигурност, превенцията на пандемии и като цяло възпирането на авторитарни тенденции. В този смисъл блокирането на фондове, подкрепящи гражданското общество и били до този момент основополагаща част от политиките на демократичните правителства в продължение на десетилетия, ще има последици върху дипломацията и геополитическата надпревара за години напред.

Институционална криза

Нека ви опиша накратко ситуацията като човек, чиято работа не е само да наблюдава тенденции, които биха имали ефект върху сигурността и отбраната, но също така и трябва да общува с хора в тези сектори и да се запознава лично с провеждани или планирани политики. В момента основните звена на западните агенции за сигурност имат сериозно нарушена комуникация. Отдели, които отговарят за обществената сигурност в европейските и като цяло западните общества, са в ступор и има липса на кадри. Департаменти, които подпомагат граждански групи в Африка и Азия, нямат яснота как да продължат напред и това не е нова тенденция. Често политическите решения не вземат предвид експертните съвети относно задаващата се промяна в геополитически план и до какво води бездействието срещу надигането на Руската федерация под управлението на Владимир Путин и Китай под водачеството на Си Дзинпин. Но дори да не говорим конкретно за лидери, по-важни са идеологиите и процеси, довели на власт личности, характеризиращи се с авторитаризъм.

Колегите от центъра „Скоукрофт“ на Атлантически съвет публикуваха изключителен документ, озаглавен „Добре дошли в 2035-а“ – обширно изследване сред стотици експерти и наблюдатели за следващото десетилетие. Резултатите от допитването не са особено оптимистични – така например повече от 40% от изследователите смятат, че светът ще се изправи пред глобален конфликт през следващите няколко години. Светът днес, разбира се, е продукт на света вчера. Това е онзи свят, който видяхме да се създава пред очите ни след 2010-а и не можем да кажем, че не сме знаели. Днес отстъплението от принципите, защитавани от западните столици толкова дълго време, води до ръст на несигурността с преки последици върху милиони по света.

Вероятно даването на актуални примери ще даде по-добра представа отвъд академичния дискурс. В обхванатия от глад Судан, където бушува гражданска война с обвинения за използване на химически оръжия, са затворени трапезариите, които хранят стотици хиляди цивилни, попаднали в капан във военни зони. В същото време в Тайланд болниците отказват да приемат бежанци, бягащи от войната в Мианмар с животозастрашаващи заболявания и ги изнасят на импровизирани носилки. В Украйна жителите на фронтовата линия може да останат без дърва за огрев, като и няколко програми за ваксинации са спрени. В Сирия американският контрактор, който осигурява охраната на лагера „Ал Хол“, в който са настанени членове на ИД и техните семейства, беше принуден да преустанови дейността си. Спонсорираната от САЩ програма в Кот д'Ивоар за събиране на чувствителна разузнавателна информация за инциденти, свързани с „Ал Кайда“, е прекъсната. В Уганда около 40 новородени се заразяват с ХИВ на ден, докато САЩ спират финансирането на антиретровирусните лекарства. В Демократична република Конго част от финансирането на агенциите на ООН за подпомагане на повече от 4,5 милиона души, разселени от бързо разрастващия се конфликт в източната част на страната, беше замразено.

Това са само част от примерите за смазващия ефект от разрушаване на политика, която десетилетия наред е създавала доверие и е подпомагала развитието на гражданското общество в глобален план. Всичко изброено неимоверно има отражение върху общата сигурност и рамките на международните отношения. Липсата на спаведливост от Украйна до Ивицата Газа води до тремори в други части на света. Конфликтът в Демократична република Конго днес е енциклопедичен пример, който трябва често да си припомняме. Диктаторът на Руанда Пол Кагаме копира руската тактика от Източна Украйна в Източно Конго. Бунтовниците от организацията М23, които атакуват от началото на годината конгоанските сили, са въоръжени, снабдявани и ръководени от неговия режим. Те твърдят, че защитават конгоанските тутси от преследване, но заплахата за тях е преувеличена. Всъщност М23 е прокси сила на Руанда, което ѝ позволява да заграби голяма част от конгоанската територия, докато се преструва, че не го прави. Хиляди руандийски войници са преминали в Конго, за да помагат. Руанда отрича нещо, което наблюдателите на място виждат ясно. Паралелът между Русия и Руанда е несъвършен. Руанда не е анексирала официално земя на своя съсед. И докато в Украйна има функционираща демокрация, в Конго цари хаос, а десетки въоръжени групировки опустошават източната част на страната. Руанда далеч не е единственият хищник, но е най-мощният. Следвайки модела на Донбас, тя неофициално е създала нещо, което много прилича на марионетна държава на конгоанска земя. И това може да не спре до град Гома – най-важния конгоански град в източната и богата на минерали част на ДР Конго. Някои наблюдатели се опасяват, че Кагаме, в крайна сметка, цели да свали конгоанското правителство.

Действията на Руанда са не просто незаконни, те са тревожен симптом на разпадащия се международен ред. Табуто върху завземането на чужда територия се разпада, като Путин пролива реки от кръв за земя, Китай застрашава териториалните води на други държави, а президентът Доналд Тръмп говори за разширяване на американската територия. На този фон не е изненадващо, че други лидери правят заключението, че империализмът отново е на мода.

Бурята се усеща във въздуха

Истинските мотиви на Руанда се крият под земята. В Конго има огромни залежи на важни минерали като кобалт, колтан и злато – същите ресурси, които са от съществено значение за процъфтяващата световна технологична индустрия. Според неотдавнашни доклади 90% от износа на злато от Конго се изнася нелегално през Руанда и другата му автократична съседка – Уганда. Според Конгоанската изследователска група контрабандното конгоанско злато нараства от съставляващо 1% от износа на Руанда през 2014 г. до зашеметяващите 47% през 2020 г. Данните от Геоложката служба на САЩ показват, че износът на колтан от Руанда е нараснал с 50% между 2022 и 2023 г.; експерти са категорични, че това производство не е възможно да произхожда само от Руанда. Междувременно световните сили и международна общност са безмълвни за действията на Руанда. Не само това, но от 2000 до 2020 г. общият размер на помощта и съдействието за развитие на страната се е увеличил с повече от 400% според данни на Световната банка. Конкретно Съединените щати са предоставили стотици милиони – въпреки че информацията вече е махната от уебсайта на наскоро разформированата Американска агенция за международно развитие (USAID). Тези чуждестранни инвестиции, които съставляват значителен процент от държавния бюджет на Руанда – около 40% през последните години, – окуражават диктатор, който действа безмилостно и безнаказано както в страната, така и в чужбина. Както стана ясно, реакцията на международната общност е, в най-добрия случай, вяла. Това се дължи на факта, че Руанда умело използва вездесъщата „вина на Запада“ за многобройните провали по време на геноцида от 1994 г., за да отклони критиките и същевременно да позиционира страната като незаменим партньор за поддържане на мира в цяла Африка. Междувременно правозащитни групи съобщават, че подкрепяните от Руанда бунтовници обстрелват и убиват мироопазващи сили, намиращи се в Източно Конго.

Симптомите за перфектната буря са налице – всъщност вече можем да чуем гръмотевиците в далечината. Перфектната буря има свои правила и когато наближи, създава хаос и непредвидени ситуации. Именно заради такива периоди има създадени общи правила, които държавите през десетилетията са приели малко или много да спазват – тези принципи дават своеобразен извънреден план за действие при буря. Какво правим, когато те не съществуват, а облаците в далечината се сгъстяват и приближават?