Какво очаквате от евентуални преговори между Тръмп и Путин на фона и на изказването на Тръмп, че ще преразгледа военната и финансовата подкрепа за Киев?

Наистина е твърде рано да отговоря на този въпрос. Знам, че звуча така, сякаш избягвам отговора, но това е истината. Никой не знае какво ще направи президентът Тръмп по отношение на войната в Украйна – и вероятно той все още мисли по този въпрос. Единственото, което мога да кажа с увереност, е, че светът изглежда малко по-различно, когато човек поеме отговорността да взема трудни решения. Президентът Тръмп вероятно ще вижда света по различен начин от кандидата Тръмп и можем да бъдем изненадани от позициите, които ще заеме в бъдещите си разговори с Путин.

Още с първата си по-значителна изява след избирането му за президент Доналд Тръмп вся значително напрежение между САЩ, съседите им и Европа. Може ли заявеният му апетит към Гренландия и независимата му политика за войната в Украйна да внесат сътресения в трансатлантическите отношения?

Ясно е, че многократните коментари на президента Тръмп относно Гренландия са предизвикали главоболия на датското правителство. Дания исторически е била силна поддръжница на НАТО и е била разглеждана като много ценен съюзник от поредица администрации в САЩ. Така че повдигането на този въпрос по такъв публичен начин очевидно е разтревожило датските политически елити. Все още не е съвсем ясно каква е крайната цел на Тръмп в тази ситуация. (Отново опитът да разгадаем неговите намерения вероятно няма да има успех.) Ако той се стреми да насърчи датското правителство да укрепи своите арктически отбранителни сили (както обясняват някои коментатори), то датските политици със сигурност биха предпочели да водят този разговор при закрити врати. Според различни експерти Дания в момента води разговори, за да разбере точно какви са опасенията на Тръмп.

Президентът Тръмп има навика да прави публични изявления, които други водещи американски политици правят само в частни разговори. Той вероятно няма да промени този начин на комуникация, така че може да очакваме да създаде напрежения и с други лидери – особено европейски такива.

Що се отнася до войната в Украйна, все още е твърде рано да кажем каква ще бъде неговата действителна политика. Трябва да помним, че Тръмп подхожда към преговорите по много гъвкав и публичен начин. Той се чувства много комфортно да прави понякога спорни изявления или да изразява необичайни идеи и след това бързо да се оттегля от тях. Вече видяхме, че неговият специален пратеник за Украйна Кийт Келог удължи времевия график за разрешаване на този въпрос от един ден до 100 дни. Това все пак означава, че прекратяването на войната е приоритет за администрацията на Тръмп, но също така е признание, че постигането на тази цел ще изисква повече усилия и време.

Какъв сигнал изпращат изказванията на Тръмп за глобалната стабилност и за надеждността на международните споразумения?

Тръмп подхожда към международните отношения с по-различна перспектива, отколкото предишните администрации на САЩ. Той не е толкова ангажиран с идеята, че САЩ имат трайни, безкрайни задължения към съюзниците си. Той е много по-загрижен да има отношения, които да му се струват полезни. По този начин международните споразумения вероятно ще се подлагат на различно третиране в сравнение с предишни администрации. Видяхме това при първия мандат на Тръмп, когато той изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата например. Този подход означава, че обичайните отношения, които в миналото са били смятани за уредени, сега са отворени за преразглеждане.

Тръмп спомена и за ново изискване за разходите за отбрана на съюзниците в НАТО в размер на 5%. Ако европейските страни не могат да достигнат този праг, би ли могло това да доведе до преразглеждане на ролята на НАТО или на самото американско лидерство в алианса?

Отново президентът Тръмп се чувства много комфортно да подхвърля идеи, които да бъдат обсъдени, в сравнение с повечето традиционни политически лидери. Така че той не е въвел ново изискване за съюзниците на НАТО. Вместо това по-добре е да разглеждаме това изявление като покана за разговор. В този смисъл това не е много различно от изявлението на президент Макрон преди няколко години, че НАТО е в „мозъчна смърт“. И двамата лидери обичат понякога да мислят на глас, за да провокират разговор. Ние сме в началото на този разговор, но вероятно Тръмп, както и Макрон, предпочитат европейските държави да играят по-голяма роля в собствената си сигурност. Мирният период от 90-те години, който позволи на европейските правителства да намалят бюджетите си за отбрана, вече е приключил. Лидерите и обществата на Стария континент трябва да помислят за последиците от това. Според мен те трябваше да започнат да мислят за това преди пет или шест години.

Смятате ли, че сме навлезли в нова ера на „оцеляване на най-силния“ в международната политика, както твърди френският външен министър?

Министърът на външните работи Жан-Ноел Баро започна своето изказване с думите: „Ако ме питате дали мисля, че САЩ ще нахлуят в Гренландия, моят отговор е не“. Така че очевидно той не смята, че влизаме в ера, в която се води хаотично състезание „всички срещу всички“. Според мен той има предвид, че отношенията със САЩ се променят. Европейските правителства ще трябва да поемат повече отговорност за собствената си отбрана. Това не е нова позиция на френските правителства. От друга страна, предишните администрации на САЩ, независимо дали републикански или демократични, не подкрепяха усилията на Европа за отбрана, които заплашваха водещата им роля в НАТО. Това, което се е променило, е, че администрацията на Тръмп ще настоява за по-голям европейски принос в собствената им отбрана.

Виждате ли потенциал за силно европейско лидерство предвид политическите сътресения в множество страни от ЕС начело с Германия и Франция?

Като човек с американски произход ми е малко любопитно колко много европейски политически елити и обществени групи, изглежда, вярват, че европейското лидерство трябва да идва от Франция или Германия. Например президент Байдън е от Делауеър – един от най-малките американски щати. Следващото поколение европейски лидери може да дойде от други по-малки европейски държави като Полша, Литва, Испания или България? Защо не? В момента френските и германските политически елити са насочени повече към вътрешнополитическите си ситуации. Това отваря възможности за други да поемат водеща роля.

Какво е вашето мнение за нарастващата амбиция на Илън Мъск да влияе върху политическите процеси в демократичните държави? След САЩ той насочи вниманието си към политическия пейзаж в Германия, като подкрепи крайната десница там.

Бизнес лидерите и икономическите елити винаги са били замесени в политическите процеси в собствените си общества. Разликата, която наблюдаваме в момента, е, че личното богатство на Мъск и собствеността му върху X (глобална социална мрежа) му дават възможността да се намесва на глобално ниво и в много други общества. Допълнителен фактор е, че той не чувства ограничения като други бизнес лидери и е готов да нарушава съществуващите социални норми. Не съм убеден, че много други хора имат същия капацитет, какъвто има той. Според мен проблемът не е в това, че той коментира политиката в други държави – всеки може да прави това в едно свободно общество. Вашите читатели например могат да обсъждат политиката в Съединените щати, както и хора в други държави могат да коментират българската политика. Проблемът е, че именно позицията на Мъск му дава непропорционално голямо влияние в публичните дискусии навсякъде, където реши да говори. Неговата позиция също така му позволява да усилва определени гласове и да заглушава други.

Ако ме питате има ли той непропорционална власт за формиране на политически нагласи? Не съм сигурен. Има ли непропорционална сила да издига и разширява обхвата на някои послания? Абсолютно.

В този смисъл неговата способност да се намесва във вътрешната политика на други държави надхвърля това, което сме виждали досега. Освен ако не се противопоставят представители на ЕС и европейските власти, той ще продължи – и може би други ще се присъединят към него. Въпросът е дали европейските официални лица ще се противопоставят на това.

Каква според вас е основната причина за нарастващия политически екстремизъм?

Това е дълга дискусия. Въпросът не е в това, че имаме повече политически екстремизъм в нашите общества. Винаги е имало хора с много екстремни възгледи. Разликата, която виждаме сега, е, че социалните медии им позволяват да се свързват помежду си и да се превръщат в политическа сила по начини, които преди не бяха възможни.

Какви ще бъдат ефектите за демокрацията и информираността на гражданите от широкото отваряне на вратата на социалните медии за дезинформацията?

Още не знаем отговора на този въпрос. Дезинформацията винаги е съществувала, но сега тя се разпространява много по-бързо и има по-голямо покритие. Просто не сме готови като хора да живеем в такова информационно наситено общество. Не сме развили вътрешните защити, необходими при огромните количества информация около нас. Ще трябва да разработим начини да реагираме на това – или като общества, или като индивиди.

Кои са най-големите възможности и заплахи пред България за тази година според вас?

Най-големите заплахи, с които се сблъсква България, са тези, които засягат всички европейски държави. Европа трябва да подобри своите отбранителни способности – от повишаване на възможностите си да защитава външните си граници до развиване на европейска производствена мощност за отбрана. Бих искал това да не е заплаха, но е така и трябва бързо и интелигентно да се справи с нея. Друга заплаха е климатичната катастрофа – за Балканите, в частност, това означава подобряване на достъпа до чиста вода. Развиването на вътрешна устойчивост сега, а не когато бедствията ни настигнат, е жизненоважно. И тъй като не искаме да бъдем прекалено песимистични в началото на годината, последната заплаха е нарастващата апатия сред българската общественост.

Най-големите възможности произтичат от пълното присъединяване на България към Шенген и приемането на еврото (което, изглежда, е реална възможност за следващата година).