Трима мъже държат в ръцете си съдбата на Канада. И могат да ни кажат нещо важно за съдбата на света.

Защо ли? Ами защото глобалните моди често тръгват от Севера на Северна Америка. Така стана преди 10 години, когато започна експериментът „Джъстин Трюдо“. Можем да го определим така: „ТикТок политика с ляво либерално съдържание“. Иначе казано: „Доналд Тръмп за глобалисти“.

Още тогава предупредих читателите на „Мениджър“: Канадският премиер Трюдо е типичният лайфстайл политик. Големият успех на Джъстин не е в идеите, а в опаковането им. За него важи прочутото изречение на великия канадец Маршал Маклуън: The medium is the message („Средството е съобщението“). Или по-точно: „Посланието е в самия посредник“.

А Трюдо, чийто баща Пиер дълги години управляваше Канада, бе послание сам по себе си. То крещи: „Аз съм готин, аз съм cool. Не е нужно да търсите в мен поразяващ смисъл, нито да четете партийни програми. Достатъчно е да знаете, че нося шарени чорапи, боксирам се умело, говоря с метафори и имам дълга коса плюс симпатични трапчинки. Освен това съм единственият световен лидер с татуировка. Гарван и земя на лявото рамо! Индиански символ на народа хайда, приближен на татко. Екология, антиколониализъм, наследственост и чар на килограми. Какво повече искате?“.

Тогава трендът бе ясен: природата и световният мир. Западната политика не предлагаше барикади. Дейвид Рийф, синът на Сюзън Зонтаг, ми каза: „В САЩ демократите и републиканците са де факто една и съща партия, разделена по въпроса за аборта“. Но после дойде Брекзит, след това Тръмп и всичко се промени.

През 2017 г. двамата северноамерикански лидери представляваха любопитна двойка: сходна фасада с противоположно съдържание. Предизвикваха с опаковка, която криеше различни инстинкти. Трюдо бе любимец на либералния мейнстрийм по същата причина, по която Тръмп въодушевяваше консервативната контракултура: и двамата бяха успели да изградят незабравими образи. Затова срещите им бяха толкова интересни за гледане. Ще устиска ли боксьорът Джъстин ръката на бруталния Доналд? Вие на кого залагате?

За миг изглеждаше, че Трюдо е победил. Тръмп загуби от Байдън през 2020-а и всички си помислиха, че неговият мандат ще се запомни като бележка под черта. Тогава обаче канадският премиер се изправи срещу самия себе си и… загуби. Защото не можа да се справи с реалните проблеми на канадците. Те искаха от него висок стандарт и социална сигурност. Той им даде легализиране на канабиса, признание за коренните нации и три милиона имигранти.

Два негови провала показват как се дънят лайфстайл политиците. Помните ли как медиите изровиха училищна снимка на Трюдо – оцветил е лицето си в кафяво и си е сложил афроприческа? За всеки друг щеше да бъде невинна ученическа шега. Не и за неговия фенклуб, културните либерали. Ако правиш капитал от своята толерантност, рискуваш да ти отсъдят със същата мяра. Който пиар вади, от пиар умира.

Втората ситуация се оказа още по-фатална. През 2022-ра Трюдо се изправи срещу протестиращите, притиснати от пандемията тираджии – и се провали. Не проговори техния език. Не намери разрешение. Отгоре на всичко прояви излишна агресия. Въобще постъпи като отличник, сбил се с хулигани.

Оттук започна падението. Новата победа на Доналд Тръмп внесе финалния акорд, който, както се казва на английски, добави обида към раната. Новият-стар американски президент поиска яки мита за Канада и даже ѝ предложи да стане щат на САЩ, като нарече премиера „губернатор“. Трюдо реагира с една от характерните си метафори: шансът това да стане било като „снежна топка в ада“. Накрая се намеси и Илън Мъск: Джъстин бил „момиче“. Всеки знае, че отличникът няма как да спечели от такъв водевилен скандал. Напротив – ще загуби и последната капка от чара си.

В крайна сметка под натиска на своите съпартийци Джъстин Трюдо подаде оставка като лидер на либералите. През март партията ще избере нов, който да го замести и на премиерския пост. Един от кандидатите веднага се открои. Казва се Марк Карни.

Карни също е аристократ и звезда. Биографията му включва светата троица на меритокрацията Харвард, Оксфорд и „Голдман Сакс“. Има зад себе си безспорен успех. Избран за управител Канадската централна банка през 2007-а, той реагира решително – и в крайна сметка спасително – в голямата криза през 2008-а. Неговите смели действия защитиха Канада от сътресения и му спечелиха славата на един от най-добрите банкери в света.

Това предизвика нов кариерен скок: наеха го за управител на Банк ъф Ингланд. За първи път човек, който не е британец, бе удостоен с тази чест от основаването банката в края на ХVII век. В Лондон обаче Карни не извърши чудеса. Изказа се против Брекзит, но не успя да спре излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. После смекчи позицията си и даже се обяви за Брекзит без споразумения.

Марк Карни ще се състезава за лидерството на Либералната партия с две дами – бивш премиер и бивш финансов министър. Най-вероятно ще спечели. След това обаче му предстои по-тежката битка: парламентарните избори. Те могат да бъдат предизвикани още през пролетта. А там основният играч вече е известен – младият лидер на консерваторите Пиер Поалиевр.

Вижте произхода на Поалиевр и веднага ще видите разликата между него и либералите Трюдо и Карни. Майка му го ражда 16-годишна и го дава за осиновяване, в същото време биологичният баща умира. Осиновителите се развеждат, докато Пиер е тийнейджър, а бащата признава, че е гей. По-късно младежът ще открие биологичната си майка като медицинска сестра в Северна Каролина.

Още 16-годишен Поалиевр се отдава на консервативната кауза. И ето го днес, усвоил буквара на всеки консерватор от Маргарет Тачър насам – по-малко държава, по-ниски данъци, повече свобода (Канада да стане „най-свободната държава на света“) и бой по „либералните“ фетиши, най-вече по CBC, канадското BBC. В днешния свят символните битки са по-важни от реалните, както опаковката е по-важна от съдържанието.

В Канада (почти) по британски образец либерали и консерватори са два полюса. За разлика от САЩ обаче, тук има още три-четири силни партии, което често води до коалиции. 40-милионната държава с малко население на огромната си територия напомня Западна Европа не само по това. Вижте прогресистките ценности, щедрата социална система, отвореността към имигрантите и опазването на природната среда. Приликата е толкова голяма, че „Икономист“ полу на шега ѝ предложи, вместо да става американски щат, да се присъедини към ЕС. Същевременно през общата граница със САЩ лесно прескачат ценности, моди и идеи.

Така ожесточената символна битка между либерали и консерватори се пренесе на север от Великите езера. „Пренесе“ ли казах? Може би се изразих твърде меко. Канада даде на света представители на двата лагера, които станаха знаме на своите привърженици по целия свят. В последните няколко години разговарях с двама от тях – писателката Маргарет Атууд и психолога Джордън Питърсън.

През 1984 г. Атууд написа „Романът на прислужницата“, където САЩ се превръщат в тоталитарна теократична антиутопия. „Канада е необходима, за да имат къде да бягат хората от Съединените щати“, ми каза тя, след като няколко пъти иронизира Тръмп и „малките Тръмпчета“. За любимеца на световните консерватори Питърсън, с когото говорихме без микрофон, подобни идеи олицетворяват това, което не е наред в Канада. Малко след срещата в София той основа Съюза за отговорно гражданство (ARC) в защита на семейството и възраждането на западната цивилизация.

Десетте години на Трюдо не просто изостриха идеологическия сблъсък. Те умориха канадците от либералния мейнстрийм и ги накараха да мечтаят за консервативна алтернатива. Иронията на съдбата е, че това вече се е случвало… през 2015 г. Тогава един бивш канадски премиер коментира: „Навремето Трюдо-баща най-накрая загуби, защото хората искаха всичко освен Трюдо; сега Трюдо-син спечели, защото поискаха всичко, освен [консервативния премиер] Стивън Харпър“. Виждате ли колко бързо се обръщат нещата с народната любов? Днес канадците пак искат всичко освен Трюдо.

Тази умора ще направи битката на Марк Карни (както и на всеки друг либерал) срещу Пиер Поалиевр много трудна. Избирателите едва ли ще гледат идеите, програмите и заслугите. Те ще търсят онзи, който най-малко им прилича на симпатичния Джъстин.

Урокът е преди всичко за Поалиевр. Още преди десет години написах, че татуировките, боксът и произходът ще помагат до време. Политиката е сложно нещо: избираш я по фасадата, но управляваш с това, което е вътре в нея – и с решителността да го наложиш. Ако не го сториш, ще запомним от теб само лафовете, селфитата и трапчинките.

И ще те намразим за онова, за което те заобичахме.