Изходът от войната на Русия срещу Украйна е съдбовен не само за бъдещето на двете страни, но и за цяла Европа. Коренът на конфликта е в обсесията на руския президент Владимир Путин да възстанови статута на страната си като имперска сила. Старата Русия беше силно централизирана империя – „затвор на народите“, както я наричаше Ленин. Тъкмо него днес Путин обвинява, че е разбил стария имперски ред и е позволил на Украйна да поеме по собствен път.

Преследването на тази визия обаче далеч не му се получава. Когато през февруари 2022 г. Путин хвърли над 100 хиляди войници в Украйна, мнозинството наблюдатели – включително почти всички западни експерти по руската армия – очакваха бърза победа. Три години и половина по-късно от първоначалната инвазия е останало малко. Макар че по фронтовата линия сега са разположени три пъти повече новобранци, Кремъл контролира под 20% от украинската територия.

Никой не очакваше руската армия да се представи толкова катастрофално, а днес въпросът е дали изобщо съществува път към победа за Путин. Първият му вариант е да продължи да преследва първоначалната си цел – пълна военна капитулация на Украйна. Но природата на войната се промени драстично през последните години. Поради бързите технологични промени и от двете страни отбраната вече превъзхожда нападението. Много по-лесно е да задържиш територия, отколкото да завоюваш нова.

Макар Украйна да си извоюва технологично предимство, Русия бързо наваксва, а и двете страни все по-агресивно атакуват ключовата енергийна инфраструктура на противника. И все пак, вероятността руската армия да разгроми украинската е нищожна. Путин се хвали с минимални придвижвания – както наскоро, когато събра командирите си в Санкт Петербург, за да положат цветя на гроба на Петър Велики, – но тези „постижения“ са лишени от стратегическа тежест. Вече близо две години руската армия не успява да проведе никакви значими настъпателни операции и няма признаци това да се промени.

Вторият вариант на Путин беше да убеди американския президент Доналд Тръмп да наложи споразумение в полза на Русия, подобно на сделката, която Хитлер сключи с Невил Чембърлейн и Едуар Даладие през 1938 г., за да получи част от Чехословакия. Затова Путин инвестира толкова много в ласкателства към Тръмп и в примамливи обещания за нови инвестиции в руски природни ресурси. Почти успя. На злополучната среща в Аляска той беше близо до целта си. Но европейските лидери се намесиха бързо, а последвалата им подкрепа за Украйна на практика блокира тази възможност.

Третият път към победа е да печели време с надеждата, че европейската подкрепа ще се стопи. Тъй като американската финансова и военна помощ до голяма степен пресъхна при управлението на Тръмп, цялата тежест падна върху Европа (и още няколко партньора). Сумата не е никак малка. Става дума за 60–80 милиарда евро (70–93 милиарда долара) годишно, което е около 0,2–0,3% от европейския БВП.

Но европейската политическа подкрепа за Украйна е стабилна. Докато страни с напрегнати бюджети като Франция, Испания и Италия едва ли ще допринесат значително финансово, Норвегия – която натрупа колосални печалби от скока в енергийните цени заради войната – би могла да компенсира голяма част от изгубеното американско финансиране. Освен това предложението за отпускане на заем от 140 милиарда евро на Украйна, обезпечен със замразените руски активи в Белгия, може да подкрепи украинската икономика и отбранителната промишленост. Схемата е сложна, но при достатъчна политическа воля е напълно изпълнима.

Ако руската армия не може да постигне победа и ако Тръмп не може да принуди украинския президент Володимир Зеленски да се подчини, докато трае европейската финансова подкрепа, Кремъл няма надежден път към победата. Въпреки че руското ръководство изглежда напълно безразлично към тази реалност, изводът е неизбежен.

Разбира се, какво предстои – остава отворен въпрос. Путин може да се опита да ескалира, въпреки че няма добри възможности за това. Или в крайна сметка да се съгласи на примирие и да го представи като победа. Но всяко прекратяване на войната – или на активната ѝ фаза, – при което Украйна остава суверенна и независима, ще е загуба за Путин. Макар че територията има значение, суверенитетът е ключовият въпрос.

След това укрепването и възстановяването на една все така суверенна Украйна ще бъде трудна, но напълно постижима задача. Този процес ще включва присъединяване към Европейския съюз, дълбоки икономически реформи и изграждане на мощна отбранителна способност, която да възпира бъдеща агресия.

В този сценарий единственият реалистичен път пред сегашното ръководство на Кремъл е да се откаже от имперските си мечти и да се съсредоточи върху изграждането на Русия като една от многото национални държави. Колкото по-скоро управляващите в Москва стигнат до това прозрение, толкова по-добре – за Русия и за нейните съседи.

Авторско право: Project Syndicate, 2025 г.