Всеки момент ще стане 11, а още ги няма. Белградските студенти бяха обещали да окупират моста „Газела“ в този час и да стоят седем часа. Възможно ли е да закъснеят? Поглеждам си часовника: още пет минути. И тогава чувам свирки, барабани и скандирания. Белградчаните, които чакат заедно с нас, се втурват към река Сава. Студентските колони идват. Оказват се по-точни от моя часовник. Младежите от първата редица носят червени плакати с рози. Върху тях са изписани петнайсетте загинали под падналата козирка на гарата в Нови Сад: име, възраст, една роза за Бог да прости. Тази трагедия стана повод за протеста, който в първата седмица на февруари направи 100 дни. Виждам и плакат И Хитлер стоя на власт 13 години. Това пък е причината за недоволството: дългогодишното управление на президента Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия, което студентите обвиняват в масова корупция. И затова питат: защо падна козирката на току-що ремонтираната гара? Кой контролираше китайската компания и сръбските подизпълнители? Защо бързаха с откриването? Ще бъдат ли наказани виновните? Студентите се движат бързо: броени секунди и вече са на моста. Първото, което ще забележите, е колко са организирани. Няма...