Живеем в най-богатите времена в историята на света. Дори хората с ограничени финансови възможности днес имат повече, отколкото поколенията преди тях са можели да си представят. Домовете ни са претрупани с вещи. Почти всички имаме семеен автомобил, а девет от всеки десет българи живеят в собствено жилище. Гардеробите ни са толкова пълни, че домовете все по-често приличат на огромен склад за дрехи, в който трудно остава място за гости. А стените в хола са заети от телевизори с екрани толкова големи, че за библиотека с книги просто не остава място. Същото се случва и с нашите организации. Повечето компании днес не страдат от липса на ресурси. „Няма хора“ или „инфлацията ни убива“ често са удобни оправдания за недобре функциониращи или остарели модели на управление. Организациите страдат най-вече от това: пускат питомното, за да гонят дивото Трябват ни още хора, за да обслужваме още клиенти в още по-големи офиси. Да купим още камиони, за да превозваме още стоки – за да расте оборотът. Машини за милиони стоят неизползвани и покрити с прах. Хора с висока експертиза и високи заплати прекарват дните си във вътрешни срещи без реална полза. Директори ангажират времето си с одобряване на дребн�...