Колко често се е случвало да чуем в екипа си: „Това няма как да стане“ и „Защо е нужно да променяме нещо, което правим по този начин вече 20 години?“.

А може би тъкмо сме положили сериозна доза усилия, за да убедим колегите си в необходимостта от въвеждане на дадена промяна. И когато тя реално трябва да започне да се случва, сякаш всички са забравили всичко, което е казано. Изведнъж нещата стават много трудни, напрежението расте, волният или неволен саботаж на екипа става все по-видим и от виенски валс отношенията започват да трептят в ритъма на рокендрол или дори хеви метъл. Чуваме често „Да, да...“, но реални действия не последват.

Причините за резистенстност към промените в един екип могат да са най-различни. Би било много повърхностно да се каже „хората не обичат промените“. Всъщност най-често мотив за отхвърляне или съпротива към промените е страхът от загуба на сигурност и авторитет, липсата на доверие към лидера или останалите членове на екипа, недостатъчната информация и убеденост в ползата от промяната.

Как се преодолява това?

Била съм на доста обучения за управление на екипи, въвеждане на промени в процеси, повишаване сплотеността на хората в една организация. Поради това да съчетаеш обучение по ветроходство с такова за управление на промяната ми се стори, меко казано, екстравагантно, но от друга страна, веднага привлече любопитството ми и събуди порива за приключения.

Отидох на това плаване с идеята, че ще бъде интересно и необичайно. Нещо различно, по-приключенско, вероятно вдъхновяващо. Не очаквах обаче, че още в първите часове ще ме извадят толкова рязко от всичко познато.

Първото нещо, което разбираш на ветроходна лодка, е, че морето изобщо не се интересува кой какъв е на сушата.
Няма значение каква позиция имаш, колко хора управляваш, колко добре звучат презентациите ти или колко уверено влизаш в срещи. В един момент просто стоиш насред вятър, дъжд, въжета, наклонена палуба и солена вода в лицето, а шкиперът казва: „Сменяме курса, ще има буря“.

Непознати хора. Без лично пространство. Постоянно движение. Некомфортна среда. И море, което през няколко часа ти напомня, че плановете са силно надценени.

На лодката същността на характерите излиза на повърхността много по-бързо, отколкото в офис. Там няма време да „мениджираш впечатление“. Когато вятърът се усили или пък спре.

И точно в това е силата на подобно преживяване – не учиш промяната като концепция от слайд на екран в зала, а я преживяваш физически. Сплотяваш се с останалите и започваш да работиш в синхрон с тях. Научавате се да приемате недостатъците си и да се възползвате от силните си страни.

Има шкипер, разбира се – капитанът, който носи цяла вселена от знание и опит за управление на една ветроходна лодка. Това знание се предава към нас по възможно най-добрия начин за една такава необичайна ситуация – с цялото търпение, което би могъл човек да прояви към крайно неопитни хора, които след три дни ще трябва сами да успеят да управляват плавателния съд. (Успяхме!) С нас на борда е и независим оценител с опит в областта на организационното поведение и лидерството. Не от онези, които говорят в мотивационни фрази и ти казват да „вярваш в себе си“. Човек, който наблюдава мълчаливо, внимателно, почти невидимо, но проницателно – кой поема инициатива, кой се затваря, кой иска да контролира всичко, кой се адаптира бързо, кой чака инструкции, кой се паникьосва, когато няма ясен план.

Основната цел на този продукт е изследването на уменията, свързани както с ефективното управление на промяната, така и с „по-генерални“ мениджмънт компетенции.

Защо на лодка? Именно тук е разковничето, защото ветроходното плаване създава напълно реалистични условия за изява на управленски и социални компетенции сред променяща се среда.

По време на плаването се наблюдават и изследват индивидуалните компетенции на всеки от участниците в програмата – „Адаптивност и гъвкавост, „Управление на несигурност и стрес“, „Осъзнаване и приемане на промяната“, „Работа в непознат екип“, „Поемане на отговорност“, „Учене и развитие“, „Ситуативно лидерство“.

През тези четири дни на лодката установих, че това е сред най-неочаквано идеалните варианти да сплотиш един екип – да го качиш на място, от което „няма мърдане“, да го натовариш с несвойствени задачи, да го поставиш в крайно некомфортна среда и да го мотивираш да се адаптира към нея. Когато приключението свърши, слизаш от лодката като различен човек, с още деветима вече скъпи приятели, с които знаеш, че можеш да опънеш платната и да стигнеш накрай света.

Екипът от организатори на Sailing for Leaders начело с организационните консултанти Мила Захариева и Емилия Зафираки предварително планират дейности и ситуации, които активно включват ангажираността на всички участници в обучението. В края събраната информация се анализира и на нейна база организационният психолог изпраща на всеки от участниците индивидуален профил с идентифицирани силни страни и сфери за развитие.

Интересно е да видиш себе си през очите на другите – осъзнаваш, че усилията, които си полагал през годините за изграждане на определени компетенции и качества, явно са дали резултат, но откриваш и нови области, в които можеш да станеш по-добър. Да се промениш.

А промяната може да бъде нещо толкова прекрасно. Светът не стои неподвижен. Всеки ден, всеки час, всяка минута нещо се променя и то след време ще даде ефект и върху нас. Гледали сте филма „Ефектът на пеперудата“, нали?

Ако ние стоим на едно място, то в един момент може да се окаже, че животът вече се е случил, а ние просто сме наблюдавали само това, което е минало съвсем близо покрай нас. Не сме участвали, не сме усетили тръпката от несигурността и сладостта от успеха след поетия риск, не сме усетили еуфорията на хората, които сме въвлекли в това приключение заедно с нас. А на финала това, което наистина оставя следи, са емоцията, новите умения, постиженията, споделения успех и онова трептящо чувство вътре в корема, което отначало тихо нашепва, а после вика все по-силно: „Искам още от това!“

Попътен вятър!