Стивън (Стив) Лилиуайт е британски музикален продуцент, чиято кариера започва през 70-те години. Работил е по над 500 албума, оставайки на високо ниво през различни поколения и музикални стилове. Сред ключовите му участия са творби на U2, Rolling Stones, Siouxsie and the Banshees, Simple Minds, Ultravox, Talking Heads, The Pogues, Peter Gabriel, Morrissey, Dave Matthews Band, The Killers, Travis, 30 Seconds to Mars и др. Носител е на 6 награди „Грами“ и командор на Ордена на Британската империя за огромния си принос в музиката.

Разговаряме за преходността в изкуството и индустрията, за технологиите и AI, за науката в музиката, за поколенията, за това как да останеш актуален професионалист през целия си живот.

Господин Лилиуайт, вие сте участник в почти всички важни периоди от съвременната поп и рок музика. Имате ли любим?

Мисля, че за всяко момче или момиче на възраст между 12 и 18 години музиката е много специална. В този период те сами я откриват. Така че за мен това бяха „Бийтълс“. За вас обаче е бил някой различен, от вашето юношество. Всеки е убеден, че музиката от неговата младост е специална, но не е така. Става въпрос не за музиката, а за нас самите.

По отношение на музиката, която правя обаче, имах голям късмет, че пънк рокът беше стилът, създаван от моето поколение. За мен това беше първата музика, с която усетих, че съм част от сцена, от движение. Музиката се развива постоянно и ние не можем да променим това. Но отношението на пънка към живота остава – да не си самодоволен, винаги да даваш всичко от себе си. Да си убеден, че си велик, не е добре. Тогава спираш да се стараеш. Затова през цялата си кариера подхождам с нагласата, че не съм достатъчно добър и трябва да давам всичко от себе си. В продължение на 40 години всеки път като влизам в студиото, се притеснявам, защото всичко, което се е случило в миналото, не е важно. Всеки нов албум е ново начало на моята кариера. Когато си притеснен, даваш най-доброто от себе си.

Продава ли се още добрата музика?

Вярвам, че страхотното изкуство води до успешен бизнес. Невинаги – понякога може да не се продава добре, – но през цялото време трябва да се стремите към качество. Никога не трябва да мислите за работата си като за нещо, което ще реализира големи продажби. Стремиш се да сътвориш колкото се може по-добър краен продукт за себе си и за артистите, с които работиш. Ако аз и музикантите сме доволни накрая, значи сме постигнали успех. Понякога постигаме комерсиален успех, друг път – не, но можем да си легнем вечерта щастливи, че сме сътворили нещо, в което вярваме.

В залез ли е поп музиката? Удариха ли някаква граница новите артисти, или това е само заблуда заради поколенчески разлики?

Заблуда е. Въпреки че трябва да отбележа, че ако погледнете цифрите на Spotify, всяка година количеството стари песни, просвирвани в платформата, става по-голям дял. Днешното поколение има предимство да прави избора си от цялата история на музиката, защото достъпът до нея е много лесен.

Важно нещо в правенето на музика е, че технологията се променя. Технологията, с която аз разполагах, предразполагаше музикантите да свирят заедно и да си взаимодействат. В днешно време много записи се правят от сам човек с клавиатура. Усещането не е същото, както с група от хора. Технологията обаче винаги ще диктува изкуството. Преди десетилетия барабанистите свиреха много тихо, защото трябваше да са част от оркестър. Тогава някой изобрети усилвателя – изведнъж китарите станаха шумни, а барабаните вече никой не можеше да чуе, така че начинът на свирене и дори на държане на палките се промени драстично. Технологията се явява катализатор на промяната в изкуството. Да вземем дисторжън звука на рока. Артистите са добри в това да използват технологията – дори прецаквайки първоначалното ѝ предназначение. Технологията обикновено идва първа, а артистът я модулира, злоупотребява с нея, за да направи нещо ново и нестандартно – това е вълнуващата част, – ако не се променя първоначалното предназначение, това е само техника, а не изкуство.

Какво мислите тогава за изкуствения интелект? Ще отнеме ли креативността от човека?

В момента AI не прави добра музика. Той не мисли самостоятелно. Просто копира, при това за мен – лошо копие. Успешното изкуство не е копиране.

Но в крайна сметка изкуственият интелект може би ще намери начин да прави и оригинални творби. Едно от нещата, в които вярвам, е, че не можем да спрем технологиите. Ако се опитваме да ги спрем, значи сме като талибаните или някоя друга фундаменталистка религия. Вярвам, че науката ще ни покаже начина, по който да живеем на планетата, по който да запазим мира. Религиите няма да направят това, защото те враждуват помежду си. Изкуственият интелект ще ни даде много отговори. От нас зависи да сме сигурни, че ние го управляваме. Ако наистина вярвате в изкуството, ние ще намерим начин да накараме изкуствения интелект да работи за нас.

Но какво ще стане с милионите музиканти, които не са толкова оригинални творци, но са добри в професията и са важна част от съвременното общество?

Не мога да дам категоричен отговор, но все пак отново опира до самите създатели. Например много звукозаписни компании спират създателите на AI системи да използват тяхната музика за обучение. Аз мисля, че това е правилно. Ако системата ви пише музика в стила на Лейди Гага, тогава Лейди Гага трябва да бъде компенсирана.

Когато бях малък, поп и рок звездите бяха идоли за нас, те бяха много повече от музиканти. Бяха влиятелен социален феномен. Загубихме ли това влияние?

Тейлър Суифт например е много важна.

Но дали е значима като Дейвид Боуи или Роджър Уотърс, или просто е добър шоумен?

Не знаем. Защото Боуи или Уотърс, когато бяха на възрастта на Тейлър Суифт, не беше ясно колко ще са значими. Трябва да мине време, за да разберем дали едно изкуство е вечно. Не знам кои ще са тези, които ще останат в история от днешните звезди. Може би Ед Шийрън и Тейлър Суифт. Обичам Лейди Гага. Мисля, че тя прави различни неща. Боуи беше чудесен пример за това какво значи да си различен, да се развиваш и да създаваш разнообразие като „Бийтълс“ – вечни.

Значи не мислите, че музиката е по-малко влиятелна, отколкото беше през 80-те или 90-те?

Продължава да е много влиятелна. Отново според мен става въпрос за тези 5 или 6 години в пубертета, в които сме най-отворени към нея и ни формират. Тя има различи способи да стигне до теб, променящи се формати и начини. Едно от децата ми никога не е обичало наистина музиката, но се захласваше по мелодиите от видеоигрите. Тази музика ще остане неговата. Други ще слушат албумите на родителите си и това ще им повлияе. Но мисля, че този механизъм ще се запази и в бъдеще. Това е нещо като част от същността, от развитието на човека.

Не стават ли вече прекалено ограничени форматите, за да окаже музиката това влияние върху хората, както преди? От концерти и симфонии днес сме на откъси от песни.

Ние се променяме. Вниманието ни е различно, но емоцията е същата. Нямам нищо против кратките форми. Мисля, че това е изкуство само по себе си – да събудите същите емоции, но в по-кратка форма.

В същото време, ако мейнстриймът е във все по-кратките форми, неминуемо ще дойде някой да предложи различното – нещо продължително. Изкуството само се пренастройва, то тече. Прекрасно е.

А какво мислите за моделите за монетизация на музиката в момента?

Мисля, че стават по-добри. Днес няма нужда да купуваш цял албум за 15 долара, за да имаш едното добро парче вътре, и това е страхотно.

Страхотно е за потребителя, но не и за артиста…

Може да поспорим за това. Преди 100 години музикантите са печелили почти нищо. Периодът, в който музикантите правеха куп пари от едно парче, е нищожен на фона на историята на изкуството от хиляди години. Аз бях късметлия да бъда част от този период. Музикантът днес също може да се справя добре, но трябва да е умен. Все още е нужно да създава добра музика, но трябват и други умения. Днес има много различни начини за монетизиране, например в социалните мрежи.

Като се има предвид, че вие сте преминали през толкова различни периоди на трансформация в кариерата си, как успявате да останете актуален? Това е въпрос, който си задава всеки от нас днес, във всяка професия.

Ако оставате статични, значи се движите назад. Винаги търся повече. За мен успехът не означава пари. Успехът е изборът – да можеш да избереш добри хора, с които да работиш. Така че винаги като постигах успех с един стил музика, след това се опитвах да премина към друг. Не съм се стремял да бъда успешен в ниша. Не мисля за музиката като жанр. За мен има просто добра, посредствена или лоша такава.

Доброто не е в изобилие днес, но то винаги е било така. Сравнявам го с маратон. Никога няма да кажа на хилядите, които участват в „маратона“, да не правят музика. Това, че създават, е чудесно. Но аз като продуцент се интересувам само от първите трима в класирането. Спечелил съм правото да работя с най-добрите.

Какъв ще бъде краткият ви съвет към младите артисти днес?

Да следват сърцето си. Това е единственото нещо, което някога съм правил. Когато си млад, не мислиш за пенсията си. Не мислиш за бъдещето.

Понякога имате късмет и печелите маратона. Но самото участие е чудесно. Мислете как да издържите до финала, да направите своя рекорд. Но не се концентрирайте върху забогатяването. Това е по силите само на великите в изкуството. А музиката е за всички.

И както вече казах, времето, през което хората правеха само големи пари в музикалния бизнес, е само 25 години в цялата история. В момента хората също могат да живеят добре от музика. Нямате нужда от голямо студио. Нямате нужда от звукозаписна компания. Сега можете да направите всичко сами. Можете да го пуснете в Spotify. Както винаги, има добри и лоши страни. Но аз вярвам в добрите.