Срещнахме ви с Гванца Джобава, новоизбрания президент на Международната асоциация на издателите, в декемврийския брой на сп. „Мениджър“. В първата част на интервюто с нея тя разказва за „неусетния път към мрака“ – хрониката на събитията, които превърнаха Грузия в новото символно поле на борбата за свобода в постсъветското пространство след Украйна, както и за ефективността на ревизионните сили в новата „тиха война“, които изискват обединение и общо усилие в името на демократичното бъдеще на Европа. Сега ви предлагаме продължението на нашия разговор.

Вече сте президент на Международната асоциация на издателите (IPA) – поздравления! Бихте ли ни разказали повече за организацията?

IPA е най-голямата федерация на асоциации на книгоиздатели в света. Основана е през 1896 г. в Париж, а в момента седалището ѝ се намира в Женева. В нея членуват 101 издатели от 81 страни, като от началото на тази година към нас се присъедини и Асоциация „Българска книга“. Радвам се, че участвах лично в поканата към тях, мисля, че Десислава Алексиева и нейният екип вършат невероятна работа за индустрията.

Кои са най-големите предизвикателства пред книгоиздаването днес и какви ще бъдат вашите лични приоритети?

IPA е основана върху два основни политически стълба, които остават значими и днес: популяризирането на авторското право и защитата на свободата на публикуване. Асоциацията работи също и по редица други въпроси – данни, устойчивост, грамотност, разнообразие и достъпност, но тези два стълба са в сърцето на нашата дейност. Всички сте чували за свободата на словото (или свободата на изразяване), но може би не сте чували за свободата на публикуване. 

Тя е част от всичко онова, което прави книгоиздаването красиво. Свободата на публикуване е тази, която позволява на всеки издател да публикува произведенията, които смята за важни. Именно чрез издателите свободата на изразяване става реалност. Свободата на публикуване e един от моите приоритети. През следващите две години възнамерявам да призова издателите от целия свят да защитават демокрацията и свободата чрез книгите, които публикуват.

На Франкфуртския панаир на книгата миналата година Словения представи Манифеста от Любляна, подкрепен от IPA и други международни организации. Какво е посланието?

Люблянският манифест подчертава, че трябва да развиваме четенето на по-високо ниво. По-голямата част от това, което четем днес, е в кратък формат – социални медии, новини. Но какво се случва с дългото четене, с дългите форми? Как можем изобщо да се надяваме да разберем сложни и многостранни идеи без способността за задълбочено четене? Също, когато днес говорим за грамотност, не можем да се ограничаваме само до умението да разпознаваме думи. Необходимо е хората да четат критично и аналитично. Само така ще можем да се преборим с дезинформацията. Ако свободата да четем трябва да се превърне в четене за свобода, тогава наистина се нуждаем от граждани, които могат да четат.

Кои са големите предизвикателства пред книгоиздаването днес? 

Ако говорим за най-големите предизвикателства, пред които сме изправени в момента, трябва да споменем Целите за устойчиво развитие – борбата с бедността, осигуряването на качествено образование за всички, опазването на планетата ни за бъдещите поколения. Издателската дейност може да изиграе важна роля за постигането на тези цели. Когато погледнем конфликтите по света днес, разбираме, че носим огромна отговорност.

Друг аспект са генеративните AI модели. Големите глобални компании разбират добре нашата стойност. Неслучайно Amazon започна с книги, а информационните амбиции на Google включват нелицензирано дигитализиране на хиляди книги. Еволюцията на тези модели извлича стойност от авторите и издателите. Гигантските технологични компании обучават своите автоматични машини за писане върху книгите, които ние сме публикували, и разбира се, искат да използват най-добрите произведения, за да обучават своите инструменти. Тези компании разпознават стойността на професионално публикуваните книги, които са професионално редактирани с грижа и отдаденост, написани с огромна страст от отлични автори. Но проблемът е, че се опитват да извлекат тази стойност без лиценз и без заплащане. Това не е честно, това не е правилно и ще се борим твърдо срещу него.

Има една много специална част от книгоиздаването – издаването на детски книги. С какво е различна тя?

Детското книгоиздаване заема много специално място в света на книгите. Те предлагат нещо, което създава споделени моменти между родителите и техните деца. Издателите осъзнават отговорността, която носят, защото тази отговорност включва и начина, по който децата опознават света около себе си. Герои, за които четат, светове, които откриват, и понякога трудни теми, с които книгите могат да помогнат на децата да се справят. А когато мислим за най-малките читатели, най-добре осъзнаваме значимостта на четенето, важността на книгите и значението на книгоиздаването.

Искаме децата ни да бъдат свободни. Искаме децата ни да могат да разбират света около себе си. Искаме да могат да оспорват идеи, да предлагат нови начини за постигане на по-добър свят. Мисля, че искаме децата ни да живеят в демокрация. Ако искаме всички тези неща, трябва да искаме децата ни да четат.

В България грузинската литература е слабо позната. Освен, разбира се, класиката на Шота Руставели „Витязът в тигрова кожа“. На книжния пазар са се появявали малко книги от грузински автори – Нодар Думбадзе в миналото, в последно време – Бека Адамашвили. Доколкото знам, в момента се работи по издаването на няколко книги. Можете ли да споделите с нашите читатели кои са най-интересните и популярни съвременни грузински автори?

Радвам се да съобщя на читателите ви, че съвсем скоро още две грузински книги ще се появят на български език благодарение на издателство „Жанет 45”. „Шахта за боклук“ от Ива Пезуашвили и „Книга Изход“ от Иракли Какабадзе (Яки Кабе). Тези двама автори заедно с един от най-открояващите се женски гласове в съвременната грузинска литература – Нестан Нене Квиникадзе – присъстваха през юни на първия Черноморски литературен фестивал в Бургас. Нестан Нене представи своя фантастичен роман „38–44“, който разказва за един от най-тежките периоди в съвременната история на Грузия от края на 90-те години на миналия до началото на настоящия век.

Ива Пезуашвили е един от най-мощните гласове в съвременната грузинска литература и е част от авторите на Intelekti Publishing, компанията, която представлявам. Ива спечели наградата за литература на Европейския съюз за 2022 г. – първата година, в която носителят беше избран от международно жури. Тази награда му донесе много успехи. „Шахта за боклук“ е преведена на десет езика, вече и на български.

Романът е сага за семейство Симонианис, което бяга от войната в Карабах, за да намери подслон в Тбилиси. Действието се развива в рамките на един ден и една нощ. Конфликти, драми и предизвикателства се изсипват върху семейството, а демоните от миналото им се пробуждат и им пречат да вземат рационални решения.

Яки Кабе (Иракли Какабадзе) е сред най-изтъкнатите имена в съвременната грузинска литература. Поет и писател. Стихосбирката му „Танки“, която Кабакадзе публикува под името Яки Кабе, беше бестселър за 2013 г. Стиховете му са преведени на турски, английски, арабски, литовски, руски, френски и белоруски език. Действащ активист в защита на човешките права и свободата на словото. В момента живее в Истанбул, където основава грузинския културен център „Галактиони“ и Асоциацията на грузинците в Турция.

„Книга Изход“ е поглед към руско-грузинската война в Абхазия от нов ъгъл. Разказвачът е единайсетгодишно момче, отгледано от баба си и дядо си в град Гантиади. Момчето описва поредица от драматични и трагични събития, без да използва собствения си глас: той е просто наблюдател, който предава думите на другите – актьорски глас зад кадър.

Тук не мога да не спомена и Нино Харатишвили, която пише на немски език – награждавана писателка, драматург и театрален режисьор, чиято най-известна книга е „Осмият живот (за Брилка)“. Сред по-известните ѝ произведения са „Липса на светлина”, „Джуджа“, „Котката и генералът“, „Моят нежен близнак“ и редица пиеси. Нино е най-известната грузинска авторка на международната сцена. Книгите ѝ са бестселъри не само в Германия и Грузия, но и по целия свят. Носителка е на множество международни награди.

Най-известната ѝ книга „Осмият живот (за Брилка)“ беше включена в дългия списък за Международната награда „Букър“ през 2020 г. Епичната сага за грузинско семейство, живеещо в Съветския съюз, която започва в началото на ХХ век и продължава през следващия близо век, за да преживее войни, загуби, споделени и несподелени любови, призраци, радости, кланета, трагедии. С горещ шоколад. Тази невероятна книга разказва с отличителния глас на Нино не само за Грузия, но и за всички бивши съветски страни, живели и страдали под съветската диктатура почти век.

Трябва да спомена и Бесик Харанаули, жив класик и може би най-значимия съвременен грузински поет. Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда, творбите му са преведени на много езици. Бих искала също да спомена и един от най-важните романисти на ХХ век – Отар Чиладзе, с неговия роман епос „Вървеше по пътя човек“ (1972). Чиладзе пише романа си в началото на 70-те години на миналия век, когато вероятно вече предусеща, че митичният свят на съветската епоха, подобно на управлението на Еет, се е запътил към крах и Грузия скоро ще започне да пише своята нова история.

В съвременната грузинска литература блестят още много големи имена, които бих препоръчала на читателите ви – Ака Морчиладзе, Лаша Бугадзе, Ана Кордзая Самадашвили, Дато Турашвили, Екатерине Тогонидзе, Шорена Лебанидзе, Ека Кеванишвили, Звиад Ратиани, Паата Шамугия и много други.