Сред пъстротата на заглавия, автори и режисьори, предлагани щедро от сцените на българските театри, премиерата на Народния театър „Иван Вазов“ „Венецианският търговец“ от Шекспир е забележително изключение. Режисьорът Явор Гърдев се обръща към това заглавие, за да почерпи от вечната актуалност, стаена в текстовете на класическата драматургия.

Изключителното тук е широкият хоризонт на съвременни отгласи и богатото мисловно предизвикателство на пиесата, събудено за нас, днешните ѝ зрители. Нищо от археологията на театъра не вълнува Явор Гърдев и всичко от автентичните болки на Шекспир не му дава покой. Спектакълът работи с изцяло нов превод (Александър Шурбанов) и авторска версия на режисьора, центрирана върху онова, което изразява директно, оголено и неприкрито суровата, клокочеща от ярост драма на конфронтациите между култури, идентичности и материални интереси, разпознати в спектакъла като живи, близки и все така неразрешими за човека днес. Забележителна е цялостната концепция на постановката, фокусирана върху мащаба на сътресенията, родени от докосвания между принадлежности по кръв, по вяра, по душа, по дълг, по интерес.

Пиесата разказва за безлихвения заем, който Шайлок отпуска с условие за странна компенсация в случай на некоректно погасяване: заемополучателят ще се лиши от „фунт плът“ от тялото си в полза на своя кредитор. Около тази търговска сделка се наслагват множество събития и линиите на бизнеса, парите и правото се обвързват с линиите на любовта, душата и страстта. В сюжета на Шекспир всеки герой се оказва с поне двоен печат на лична определеност. Индивиди, битуващи във връзки и задължения и по родство и по избор – между тези персонални роли има повече отстояния, отколкото ответност. Явор Гърдев засилва този принцип и поставя в абсолютния център на сценичния свят онзи персонаж, който най-драстично плаща цената на екзистенциалното решение – това е Шайлок, лихварят от ренесансовата Венеция. Тази Шекспирова фигура е най-костеливият орех за всяка интерпретация, тъй като в логиката на действието и развръзката в Шайлок се пресичат като невъзможни за решаване въпроси, родени от неговата социална роля (лихвар), конфесия (юдаизъм) и етнос (евреин). В постановката на Явор Гърдев Шайлок е осмислен като фигура – доказателство за невъзможното днес разбирателство и диалог между лагерите на различията. За ролята е поканен Самуел Финци, когото театралната публика добре познава и обича. Роля и актьор са в абсолютна хармония. Шайлок на Финци е колкото човек на интереса, толкова и човек на протегнатата ръка. Прословутият фунт плът е за него просто нищожна приумица, импулсивна екстравагантност, изречена като свидетелство за омаловажаване на материалното в полза на внимание към достойнството, за него очевидно присъщо на всяко човешко същество. Шайлок/Финци е топъл, внимателен баща, който повежда зрителя през стъргалото на личното си страдание: изоставен от дъщеря си, наказан от законите на Венеция, опозорен от фанатизираните християни, доведен до житейска катастрофа… И все пак, благодарение на него хуманното начало не потъва, а на финала се събира в един прост, но категоричен жест на бащина милувка. Множеството преплетени сюжети и сблъсъци, които кристализират в дилемата на моралното изпитание: милост или догматично правосъдие, се съсредоточават в чистотата на тази винаги възможна любов. Парадоксална равносметка – изповядващата любов и опрощение християнска Венеция докрай остава непримирима и немилостива, а презреният, унизеният, насила покръстеният единствен е способен на смиреност и милосърдие.

Постановката е въздействаща и заради мащаба на визуалното си решение (сценограф Никола Тороманов), което продължава стила, започнат в предходни техни Шекспирови постановки („Крал Лир“, „Хамлет“) и с лаконичен артистизъм чрез метални конструкции изгражда образ на изцяло съвременен свят, който с прагматична бързина конфигурира нови точки на живот. Костюмите (Свила Величкова) също допълват идеята за глобализирана реалност.

Явор Гърдев постига синхрон между темите за измеренията на човечността, разбирането, приемането и справедливостта, разгърнати с богато интелектуално отношение и чисто сценичния език, чрез който сближава публиката към тези проблеми. В чисто визуален план Венеция е топос на скоростта на новите мълниеносни трансфери на пари, информация, идеи, но и място на утаени стари светове и архаична чувственост. Тази Венеция е потънала в сумрак, мъгли, лабиринти, нощни мистерии, призрачна красота, меланхолия, нега. Това е свят на вавилонско езиково смешение и странниците, които пристигат, за да спечелят ръката на красивата Порция, говорят на техните чужди езици. В превод на арабски, арагонски, френски, шотландски, немски речта на английския Шекспиров оригинал звучи в думите на претендентите за сърцето ѝ. Шайлок и неговата дъщеря Джесика също имат своя роден и непонятен за другите език. На този юдео-испански те общуват в най-съкровените си домашни отношения. Вероятно за пръв път българският театър посяга по този начин към употребата на езиците и включва музиката и звучността на езиковото разнообразие като свой инструмент. Отново дължим благодарност на преводача Александър Шурбанов за живия, гъвкав, сложен ритъм на българския език, който отваря нови възможности за актьорска изява.

Цялата актьорска трупа е като уверен и хармоничен организъм. Всички – без нито едно изключение – играят точно, енергийно помитащо и вълнуващо. Спектакълът доказва, че класата на актьорите е от най-чиста проба и всеки техен фунт плът е безценно красив.

„Венецианският търговец“ е пиеса, която повечето зрители познават в британската филмова версия от 2004 г. и великолепието от актьори звезди във всички роли. Но „Венецианският търговец“ е първо и винаги пиеса шедьовър и съпреживяването ѝ в жив контакт е наслада, незаменима и неизмерима с нищо. Явор Гърдев ни предлага своя прочит – една пиеса, определена от Шекспир като комедия, разгръща пред нас потенциал да изкаже драматичните измерения на „глобализацията, идентичностите и културните войни“ и да ни доведе до точка, в която зрителят сам да търси отговор на въпроса как да преминаваме през онова, което ни разделя и ожесточава.