Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Строителство, имоти и дизайн 2025
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 4 / 4
63% ефективност
За предизвикателствата пред изграждането и поддържането на канализационната система в София и за новите проекти в тази насока разговаряме с Васил Тренев – изпълнителен директор на „Софийска вода“
63% ефективност
За предизвикателствата пред изграждането и поддържането на канализационната система в София и за новите проекти в тази насока разговаряме с Васил Тренев – изпълнителен директор на „Софийска вода“
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Достигнахте максималния брой безплатни статии!
За да продължите четенето, трябва да сте абонат на списание "МЕНИДЖЪР".
Изберете своя абонаментен план след регистрация в платформата ни ZinZin.bg или ни пишете на abonament@manager.bg. Акаунтът Ви в ZinZin.bg е приложим за вход в manager.bg/списание. Ако вече сте абонат, влезте в своя акаунт.
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
Господин Тренев, колко са клиентите на „Софийска вода“ и какъв е темпът на тяхното нарастване?
Към 2025 г. дружеството ни има близо 750 000 клиентски партиди, като тенденцията през последните години е нарастване със средно 10 000 нови клиенти на година. Потребителите на услугите ни обаче, т.е. жители и гости на столицата, според статистиката са над 1,5 млн. души.
Колко са местата в София, в които все още нямате мрежа?
Водопроводната мрежа на столичния град обхваща 100% от територията и жителите на Столичната община. По отношение на канализационната обаче все още не е постигнат пълен обхват. 92% от жителите на общината са свързани с централизираната градска канализация. Държа да отбележа, че у нас сa се изградили грешни представи за степента на канализационно покритие в Европа. То в редки случаи е 100%, защото понякога това е технически невъзможно и икономически неефективно. При нас изоставането се дължи на разрастването на Столичната община през последните 20 години и присъединяването на околните населени места към градската част. Тези населени места в миналото не са били проектирани за подобен капацитет както по отношение на водоснабдяването, така и по отношение на отвеждането на отпадъчните води.
В такъв случай как капацитетът на канализационната мрежа може да стане адекватен на нуждите на бързо растящия град?
Столичната община е ангажирана с доизграждането на останалата част от мрежата, като и към момента се реализират такива проекти. Тук има два усложняващи фактора: липсата на адекватна инфраструктура в извънградските населени места, които вече са част от Столичната голяма община, и динамичното ново строителство през последните години в същите населени места, а и в централната градска част. Това, което „Софийска вода“ като воден оператор на столицата и партньор на Столичната община направи, е в допълнение към усилията ѝ да се ангажира чрез Четвъртото допълнително споразумение към концесионния договор да подпомогне процеса. По силата на този ангажимент инвестираме още 111 млн. лева за изграждане на канализационна мрежа до 2034 г.
Кои са конкретните проекти за увеличаване на този капацитет, така че системата да може ефективно да поема отпадъчните и дъждовните води във всички райони на столицата?
Развитието на канализационната мрежа на София е ангажимент на Столичната община. Дружеството има задължението да поддържа и рехабилитира съществуващата мрежа, както и да подпомага процеса по изграждане. Изграждането на канализация, особено предвид все по-високите европейски изисквания, е капиталоемък и дълъг процес – административен и инженерен. Спасителен пояс за финансирането на подобни проекти е оперативната програма „Околна среда“ за изграждане на ВиК структура. В момента Столичната община вече изпълнява проекти за канализация по програмата. Надявам се, че в следващия програмен период ще влязат още ключови проекти. Основен приоритет при реализацията на нова канализация е отделянето на битовия от дъждовния поток, като по този начин чрез отделни канализационни системи незамърсените дъждовни води се насочат към най-близкия приемник – река, а битовите води се отвеждат към Пречиствателната станция Кубратово и след тяхното пречистване до изискуемите качествени показатели се връщат обратно в природата. По този начин се спазват основните принципи и изисквания за изграждане на канализация с цел опазване на околната среда.
Каква е водозагубата и какви мерки предприемате, за да я намалите?
Тук ключовата дума е „контрол“! И нека уточним, че не става въпрос само за физически загуби на вода, а и за търговски и незаконни връзки, кражби на питейна вода.
През настоящата година дружеството е постигнало 63% ефективност на мрежата, респективно общите загуби на вода възлизат на 37%. За сравнение през 2010 г., преди „Веолия“ да поеме акционерния дял на „Софийска вода“, загубите са били 60%.
Дружеството постига този сериозен обрат в тенденциите с комплекс от мерки, свързани с „умното“ управление и повишаването на ефективността на мрежата.
След като управлението на софийската ВиК мрежа е отдадено на концесия и е обследвано актуалното тогава състояние, започва и процесът по модернизация и оптимизация. Изградихме ГИС система на цялата ВиК инфраструктура, с което „Софийска вода“, дори и към днешна дата, е първият и единствен ВиК оператор с такава система в България.
Успоредно с това започва и зониране на водопроводната мрежа – дълъг процес, с който на практика стартира и поетапната комплексна работа за намаляване на загубите на вода. Градът е разделен на зони и те се обследват комплексно – колко вода влиза в зоната, колко излиза и колко е фактурирана. Когато разликата между фактурираната и влязлата вода е голяма, започваме да търсим причините за това вътре в зоната – отчитане, течове, незаконни връзки, всичко. Този процес на зониране е изключително продължителен и сложен за изпълнение, но в крайна сметка дава значителни резултати.
Акцент в работата по намаляване на загубите е и дигитализация на управлението на мрежата. „Софийска вода“ е първото в страната ВиК дружество, което освен ГИС въвежда и системите СКАДА (специализирано приложение за теренна работа), започва изграждането на хидравлични модели на мрежите, което с прости думи означава компютърен модел с въведени реални параметри на това, което е под земята. Така имаме възможност да планираме инвестициите си по ясни критерии и приоритети, да предвиждаме големи аварии във водопроводната и канализационната мрежа например чрез компютърни симулации.
Какви рискове и затруднения създава остарялата инфраструктура в ежедневната експлоатация на канализацията?
Предизвикателствата в поддръжката и експлоатацията на инфраструктурата за нашите екипи са ежедневни. Един път те са отговорни да поддържат съществуващата ВиК мрежа, която към днешна дата е близо 5500 км. Голяма част от нея е над 60-годишна. Подменяме средно годишно около 1% от нея. Същевременно мрежата се увеличава с бързи темпове и новата инфраструктура също има нужда от поддръжка и мониторинг.
Какви мерки предприемате за рехабилитация или подмяна на амортизираните колектори и тръби, за да модернизирате мрежата и предотвратите аварии?
Правим периодична оценка на състоянието на мрежата – чрез редовна профилактика, видеозаснемане и инспекции се извършва диагностика на канализационните участъци. На тази основа се подготвят и технически оценки за нуждата от подмяна или рехабилитация.
Също така прилагаме и системи за управление на активите – разработва се база данни, включваща информация за възрастта на тръбите, хидравлични натоварвания, честота на повреди, вид на материала и други ключови параметри. Това ни позволява обективно да приоритизираме участъците, които се нуждаят от подмяна. На тази база подреждаме във времето инвестициите в обекти, нетърпящи отлагане. Годишната ни инвестиционна програма включва конкретни проекти за подмяна и рехабилитация на канализационни участъци с висока степен на амортизация или повтарящи се експлоатационни проблеми.
Поради свързаността на канализационната мрежа, за да се увеличи диаметърът на даден участък, е необходимо да има актуализирани разработки за територията, наличие на приемник с подходящ капацитет и едва тогава може да се планира проектиране на конкретен обект, който трябва да бъде доведен до разрешение за строеж, преди да се осъществи на терен. Процесът се координира със Столичната община, транспортната инфраструктура, другите ютилити дружества, за да се минимизират неудобствата за гражданите от строителните дейности на терен. Стремим се, като се излезе от една улица, да е ясно, че цялата инфраструктура е подменена и няма след това да се разкопава новият асфалт заради дейности на друга ютилити компания например.
Прогностичните модели вследствие на климатичните промени показват, че идните години на много места в България ще има водни кризи. Коя е превантивната стратегия за преодоляването им?
Те вече са факт, моделите предвиждат от години, че страната ни е гранично застрашена зона от засушаване. Благодарение на системното ефективно управление на цялата водна система на София през годините и постоянното наблюдение на водоизточниците към този момент въпреки засушаването София е обезпечена с достатъчно количество питейна вода. Всеки аспект от дейността ни е свързан с ефективното управление на системата и опазването на природните ресурси, както и регенерирането им. В това число влиза и непрекъснатият мониторинг на мрежата, наблюдение на поведението ѝ при все по-честите климатични аномалии и съответно цялостна готовност за адаптация към тях. Голям резерв виждаме например във вторичното използване на пречистените води на столицата, оползотворяването на дъждовните води за нуждите на града. Това е основен компонент от изпълнението и на голямата GreenUp стратегия на „Веолия“ в световен мащаб, част от която е и „Софийска вода“. В София „Веолия“ е поела траен ангажимент за климатична неутралност на града, част от инициативата „Net Zero Cities“. Климатичните промени са свързани не само с водна криза, но и с предизвикателства при осигуряване на необходимите енергийни ресурси. Затова ние мислим комплексно. Например не само как да намалим загубите на вода по мрежата, но и как да оперираме ефективно и със собствена енергия тази система.
Кои са приоритетните проекти в плана ви? Изграждане на канализация в квартали без мрежа, увеличаване на капацитета на натоварени колектори, обновяване на помпени станции или други мерки?
Разширението на канализационната мрежа на територията на Столичната община се извършва съобразно приоритетите, определени от общината.
През 2025 г. изпълняваме проекти за изграждане на канализация в кв. „Овча купел“, кв. „Малинова долина“ и гр. Нови Искър. Изпълнен беше и проект за подобряване на състоянието и на капацитета на Десния слатински колектор.
Важен проект за жителите на кв. „Горубляне“ е и разширението на канализационната мрежа в района. Проектът се изготвя от Столичната община и ще бъде реализиран след неговото одобрение и издаване на разрешение за строеж на „Софийска вода“.
Какво бихте откроили в подобряването на канализационната система на София до момента?
Дружеството има програма за обследване на големи канализационни колектори. Чрез нея екипите на „Софийска вода“ имат актуална информация за състоянието на тези ключови съоръжения. Това ни позволява да действаме проактивно и да предотвратяваме евентуални аварии, които биха имали ключово значение за екосъобразното отвеждане и пречистване на отпадъчните води. От значение е и съвместната ни работа с аварийните служби на Столичната община при критични ситуации след обилни валежи. Винаги проследяваме причините, довели до проблем, за да предприемем мерки.
Какво могат да направят и гражданите за предотвратяването на аварии?
Канализационната мрежа на София не е отговорност само на дружеството, но и на всички нас като потребители. Ако я използваме правилно, можем да допринесем много тя да ни служи добре по време на върхови натоварвания. И обратното – ако изхвърляме строителни отпадъци, производствени мазнини, едри неразтворими продукти от битовата ни дейност, тя ще ни „отмъщава“ със запушвания по време на дъжд, с наводнени мазета и улици. Трябва да стигнем до масовото съзнание, че елементарни лоши битови навици могат да костват много усилия, време, средства и най-важното – неудобства.
Васил Тренев е изпълнителен директор на „Софийска вСоода“ АД – част от „Веолия“ от юни 2018 г. Пренася управленския си опит от „Топлофикация София“, където също е заместник изпълнителен директор. Избира предизвикателствата на комуналния бизнес след дългогодишен мениджърски опит в банковия сектор. Васил Тренев е заместник-председател на Българската асоциация по водите, член на Управителния съвет на Съюза на ВиК операторите в България и български представител в EurEau – Европейската федерация на националните асоциации за водоснабдителни и канализационни услуги.
ADVERTORIAL
22 проекта в 16 области получиха финансиране по второто издание на грантовата програма на „Капка по капка“
Трансформацията на B2B търговията при индустриални и производствени компании
Първите автомобили Zeekr вече са в България - Еspace Auto поставят нов стандарт при електромобилите в страната
|

Ключови думи
мрежи
клиенти
инфраструктура
водоподаване
Софийска вода
Васил Тренев