Динамиката в развитието на технологиите и тяхната имплементация през последните години ни карат често да се питаме: Как сме живели без тях до този момент?

Малко по-дълго живелите a posteriori си спомняме застрахователните полици, които попълвахме на ръка; бордерата, печатани и разнасяни със специална поща; счетоводството, водено на ръка...

След това преживяхме и поработихме с първите терминали, работещи под MS-DOS, първите централизирани банкови системи, първите банкови карти, банкомати и POS терминали, първите клиентски бази данни за застрахователни полици под MS-Access, първите семпли счетоводни решения…

Но през последното десетилетие технологиите, достигащи до крайния потребител на финансови услуги, както и „магистралите“ от данни и услуги, достигащи до финансовите институции, бележат такъв прогрес, че би следвало да си зададем въпросите:

След като всички финансови услуги са на един клик разстояние от нас, до каква степен технологичното развитие се явява платформа за глобализация на финансовия бизнес?

Има ли истински глобални финансови решения?

КРАЧКА НАЗАД

Традиционните участници във финансовата индустрия: банки, застрахователи, пенсионни и управляващи дружества и инвестиционни компании, са от бизнесите, които сравнително рано припознават, възприемат, имплементират и налагат технологиите в нашето ежедневие. Водещата причина зад този процес е редукцията на скъпоплатен труд, следвана от оптимизация на процесите, управление на операционния риск и разбира се, интеграция с установени технологични стандарти, най-често породени от регулаторни изисквания. Това разпознаване на технологиите е необходимо за подобряване на услугите и интеграция в глобалните мрежи за преводи, валутни операции и сделки с финансови инструменти. Само по себе си обаче то не води до глобален достъп на този тип компании. Причините са основно в специфичните локални или регионални (ЕС) регулации в изброените сектори, както и в специфичните познания за клиентите и риска в съответната юрисдикция.

КРАЧКА ВСТРАНИ

Нека да разгледаме тези сектори самостоятелно, за да разберем какво им липсва, за да бъдат глобални.

БАНКИТЕ са в основата на финансовия бизнес вече столетия. В депозитния си бизнес те не изпитват съществена нужда от технологично развитие. Трансакционният бизнес на банките следва нуждите от актуализация на глобални системи за услуги като SWIFT, картови схеми, клирингови къщи и др. Традиционните потребителски решения все още не са технологично агресивни, нито достатъчно клиентски ориентирани. Кредитният бизнес е значително по-изискващ откъм технологии с цел по-добро моделиране, по-ефективно управление и отчитане на кредитния риск. Собствените и клиентските операции с валута и финансови инструменти са изключително взискателни откъм технологии заради множеството операции, изискванията към свръхпрецизни изпълнения на сделки и последващата комплексна отчетност към клиенти и регулатори.

Тоест не самите банки стават глобални на гърба на технологиите, а само достъпват глобален поток от финансова информация и решения за изпълнение на финансови операции върху гръбнака на глобалните доставчици на тези услуги като Reuters, SWIFT и Visa.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ КОМПАНИИ от своя страна ползват огромен ресурс от данни и технологии в актюерския си бизнес, но клиентските решения далеч не са технологично интензивни. Глобализацията в застрахователния сектор съществува от десетилетия под формата на презастраховане на значителни рискови събития, но тя не почива върху значителни технологични постижения. Скокът на технологичния трамплин в този сектор бе направен от застрахователните брокери, които за няколко години вдигнаха доста успешни клиентско-ориентирани дигитални решения. Те привлякоха клиенти с услуги с добавена стойност като напомняне за вноска или падеж, годишен технически преглед и т.н. Факт е, че и тези услуги остават със значителен локален характер.

ПЕНСИОННИТЕ И ДОГОВОРНИТЕ ФОНДОВЕ с всичките им производни ще разгледаме под общ знаменател, доколкото технологичният им гръбнак се изразява в клиентски решения и достъп до пазари и пазарна информация за целите на взимане на инвестиционно решение и управление на пазарния риск. Регионалната експанзия за тези компании остава силно ограничена, макар чрез инвестиционни платформи да се осигурява достъп до все повече нови продукти като ETF и договорни фондове. Именно те са и продуктите от този бизнес сегмент, които придобиват глобален достъп на гърба на технологията. Както при трежъри операциите на банките водещите глобални технологични играчи остават партньорите и доставчиците на пазарната информация и достъпа до пазарите.

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ КОМПАНИИ, които предлагат достъп до пазари на финансови инструменти, заложиха изключително много в развитие на технологични решения през последните 15 години. Първоначалният технологичният carpe diem момент се превърна в перманентен modus operandi, който доведе до множество нови продукти и платформи. Те достигнаха до крайния потребител на база на бързи и финансово достъпни решения, които влязоха не само в ценова, но и в технологична конкуренция помежду си. Платформите позволиха на инвестиционните брокери да достигнат до по-широка клиентска база не само в своите държави, но и в регионите, в които имат нормативно право да предлагат услугите си.

И в инвестиционния сектор отново трябва да отчетем, че глобалният технологичен напредък е в ръцете основно на доставчиците на информационни услуги и големите финансови гиганти, които осигуряват достъпа до пазарите и пазарната информация.

ИЗВОДЪТ, който се налага, е, че големият технологичен скок е направен от финансовите компании, но поради високите нормативни изисквания и географските ограничения на лицензите в сектора технологиите трудно могат да бъдат трамплинът за истинска глобализация на предоставяните продукти и услуги.

Глобално печеливши от скалируема технология са доставчиците на продукти и услуги на финансовите компании. Основният фактор за техния прогрес е, че бидейки нефинансови компании, те имат значително по-ниски регулаторни изисквания за своята дейност, както и почти никакви локални и регионални, специфични нормативни императиви.

DE FUTURO

На кого принадлежи бъдещето при технологичното завладяване на глобалните финанси, ще се определи от два фактора; до каква степен новите технологични играчи ще успеят да защитят регулаторни лицензи за своята финансова дейност в множество икономически активни държави, съюзи и региони и до каква степен напредъкът на технологиите ще изпревари нормотворчеството.

AUDENTES FORTUNA IUVAT (съдбата помага на смелите) е водещият двигател за финансовите компании, които опитват да постигнат значително глобално присъствие. Това може да стане чрез лицензиране на дейността им в множество икономически значими юрисдикции, като базират експанзията си върху успешно утвърдена технологична инфраструктура и бизнес операции. Примерите, които имаме на този етап, са с дузина подобни „смели“ компании, чийто апетит за растеж ведно с клиентски ориентираните им технологични решения надхвърли техния домицил и пренесе техните операции на два, дори три континента. Като съвременник на тези процеси, аз лично се надявам, че в обозримо бъдеще ще бъда свидетел на поне няколко компании, които ще придобият значим достъп на четири, дори пет континента. Отчитайки регионалните нормативни специфики в Азия, Латинска Америка и Африка, както и съществуващите капиталови ограничения и протекционистични политики, това обаче едва ли ще е много скоро.

MEMORES ACTI PRUDENTES FUTURI (съзнавайки свършените неща, осъзнавайки нещата, които предстоят). Истински глобално възприемане на финансови технологии има основно при нефинансовите компании и услуги. Успехът на децентрализираните решения, който наблюдаваме през последните 10 – 15 години, се дължи не само на революционната технология зад тях, но и на факта, че те дълго време бяха извън фокуса на законодателите и регулаторите. Предстоящите регулации биха въвели правен ред в тяхното приложение и предполагаемо биха защитили правата на потребителите, но със сигурност ще доведат и до ограничения в глобалния им достъп и ползване.

В контекста на горното обаче не по-маловажен е успехът на глобалните технологии и стандарти в пренасянето на финансова информация като XML, XBRL, FIX и др., както и пролиферацията на REST API базираните интеграции между финансови институции. ОБЩИЯТ ИЗВОД, до който достигаме, е, че за да има глобални финансови компании, трябва да няма бариери за пренос на капитал, както и да се предприеме синхронизация на нормативната уредба на глобално ниво. Наблюдаваме последния процес с частичен успех между ЕС и САЩ, но, уви, финансовата и геополитическата фрагментарност на света, в който живеем, едва ли скоро ще бъде предпоставка за възникването на глобални финансови играчи.

В регионите, в които успешно бъдат създадени горните предпоставки, технологично напредналите компании ще имат бизнес превъзходство в минимум два сегмента – клиентски ориентирани продукти и по-ефективни финансови условия на тези продукти. Това неименуемо ще доведе до по-добра конкурентна среда и ще породи натиск към установените участници във финансовия сектор да подобрят своите технологични решения и клиентски услуги.

Каква е ползата за потребителите?

Добавената стойност за потребителите от технологичния напредък на финансовите компании се ограничава в по-бързото обслужване, по-големия набор от услуги на един клик разстояние и по-доброто потребителско преживяване. Кредитиране в друга юрисдикция е близко до невъзможното, дори в рамките на икономически съюзи като ЕС. Депозити има вероятност да бъдат направени в рамките на компании, предоставящи достъп до услуги в ограничен регион или икономически съюз. Застраховките за физически лица от друга юрисдикция са трудно постижими. Инвестициите за пенсия са де факто само с локален лиценз за дейността, макар да има опити да се направи промяна за това в рамките на ЕС чрез създаването на паневропейска лична пенсионна сметка. Достъпът до глобални инвестиционни продукти е по-лесен именно чрез платформите на компании, които оперират регионално, но имат достъп до няколко глобални пазара. Инвестирането на финансовите пазари също е значително по-достъпно, но трябва да се отчете, че локални или регионални (ЕС) клиенти имат достъп до глобални или местни пазари най-често чрез платформа на местен или регионален доставчик. Може би най-съществена полза за крайните потребители произтича от успешно развитите технологични платформи за извършване на плащания и валутни операции, които дадоха в ръцете им финансова виза за свободен достъп до множество бизнес и туристически дестинации.