В България дебатът за жизнената ни среда често остава в капана на взаимни обвинения и бездействие. Градовете ни рядко успяват да започнат да развият нещо ново с внимание и грижа, а още по-рядко – да запазят вече направеното. Докато София и други български градове търсят пътя си, в Европа се развива нова вълна на трансформативно градско планиране – от концепцията за 15-минутен град и зоните с нисък трафик, до идеи като тези за минипешеходни квартали, суперблокове и зелените оси. Париж и Барселона – две европейски метрополии показват, че промяната е възможна, защото е въпрос на избор и на въображение, и че градовете могат отново да бъдат пресъздадени за хората, а не за непремерени амбиции. Париж От „автомобилен лабиринт“ към зелена дихателна среда „À Paris, quand un amour fleurit…“ – уви, твърде отдавна това не е градът от песента на Ив Монтан. Десетилетия Париж се давеше в автомобилен трафик, а светлините му потъваха в мръсен въздух и градска фрагментация без зеленина. Поне до към 2020 г., след което малко по малко, макар и бавно, нещата започнаха да се променят. В края на 2024 и средата на 2025 г. градът направи два решителни хода: прие новия Plan Climat 2024 – 2030 и въведе историческа нискотрафикова зона (LTZ). Plan ...