Образованието е в основата на всяко процъфтяващо общество. То не само формира индивидуалните способности и перспективи, но и служи като двигател за икономически растеж, социална стабилност и демографска устойчивост. Ще разгледаме как образованието подхранва благоденствието, свързвайки го с икономическите дейности с висока добавена стойност, демографските тенденции и стратегическите инвестиции.

България: образование и пазар на труда

Наскоро Националният статистически институт публикува данните за пазара на труда за 2024 г. В общи линии, няма изненади – заплатите продължават да се увеличават със солидни темпове, движени от рекордно ниска безработица, която продължава да намалява. Ако погледнем развитието на пазара на труда през последното десетилетие, практически всички групи подобряват своето представяне – мъже и жени, млади и стари, граждани и селяни, висшисти и среднисти и т.н.

Икономическият растеж води до подобряване на ситуацията за всички. Но все пак се забелязват значителни различия в зависимост от образованието. Например през 2024 г. близо 91% от висшистите са заети – т.е. практически всички работят. При среднистите заетостта е 72% – солидна, но доста под тази на висшистите. Обаче за среднистите с професионална квалификация заетостта е над 79%. При хората с основно образование ситуацията е доста по-негативна, заетостта е около 34%, а при тези с начално и по-ниско – под 30%. Очевидно по-високото образование е свързано с по-висок шанс за заетост и намиране на работа.

Но това не е всичко – образованието не просто повишава шанса за намиране на работа, но също така води до по-високо заплащане. Отново според най-новите данни на националната статистика най-ниски заплати получават хората с най-ниско образование, в което няма особена изненада. Среднистите получават с близо 26% по-висока заплата, отколкото хората с ниско образование, докато висшистите получават над два и половина пъти по-високи заплати от хората с начално образование и двойно по-високи спрямо среднистите. При това „премията“ в заплащането при висшистите не просто е стабилна, но всъщност се увеличава – вече е двойно по-висока, отколкото преди 20 години.

Логично в някои търсени и дефицитни специалности заплащането е дори по-високо. Според Рейтинговата система на висшето образование заплатите на новозавършилите са значително по-високи в направления като Информатика, Математика, Металургия, Комуникационна и компютърна техника. Нещо повече – заплатите са дори още по-високи в завършилите най-добрите университети в съответните направления.

Подобно е положението и в средното образование. Според изследване на завършилите през периода 2018–2023 г. се наблюдава огромна разлика в реализацията на пазара на труда между завършилите средно образование и тези, които са се записали в 12. клас, но не са успели да се дипломират. Недипломираните имат сравнително ниска заетост, едва 40%, а заплатите им са три пъти по-ниски, отколкото на дипломираните с устойчива заетост. Най-висок е делът на реализиралите се на пазара на труда сред завършилите професионални паралелки от област „Техника“, „Информатика“ и „Стопанско управление и администрация“.

Накратко, пазарът на труда възнаграждава по-високото и по-солидното образование, особено ако е по-директно свързано с търсенето и неговите нужди. И заплатите, и заетостта са по-високи за хората с по-високо образование.

Международен опит: образование и просперитет

Образованието и икономическото развитие са тясно свързани. От една страна, докато количеството на трудовите ресурси в една икономика е лимитирано от демографията, то качеството на работната сила може значително да се повиши чрез образованието. С други думи – образованието позволява да се повиши производителността на труда, т.е. същият брой хора да произвеждат много повече. Разбира се, производителността зависи и от инвестициите във физически капитал и инфраструктура – но и обратното е вярно: за да има нови машини и високи технологии, е необходима високообразована работна сила. Така че инвестициите във физически капитал вървят ръка за ръка с инвестициите в човешки капитал.

Още през 1961 г. в статия в American Economic Review Теодор Шулц въвежда понятието „човешки капитал“, твърдейки, че разходите за образование всъщност са инвестиции, които увеличават производителността и икономическия растеж. По същия начин както капиталовите инвестиции повишават дългосрочния потенциал на икономиката, така и инвестициите в човешки капитал водят до дълготраен икономически растеж. Малко по-късно Нобеловият лауреат Гари Бекер формализира теорията за човешкия капитал, като показва, че хората, които инвестират повече в своето образование, имат по-висока производителност и доходи.

Друг Нобелов лауреат, Робърт Лукас, през 1988 г. дава приоритет на човешкия капитал – за разлика от физическия капитал, който има намаляваща възвръщаемост, човешкият капитал няма лимит, което дава възможност за постоянен икономически растеж. През 1990 г. Пол Ромър, отново Нобелов лауреат, свързва по-високото образование с технологичните иновации.

Множество изследвания доказват връзката на образованието с икономическия растеж. Първоначално анализите са фокусирани върху обхвата на образованието – какъв дял от населението има образование, и върху продължителността – колко години човек учи, преди да излезе на пазара на труда. По-късно започва да се измерва и качеството на образованието, т.е. какво са научили децата в училище – затова се създават и регулярни международни изследвания като PISA, които оценяват функционалната грамотност на децата по математика, четене и природни науки. Данните показват, че обхватът, продължителността и качеството на образование са пряко свързани с икономическото развитие. Разбира се, най-важно е качеството – децата не просто трябва да са записани в училище или университет, а реално да научават нещо.

Например изследванията на Ерик Ханушек доказват, че голяма част от различията в икономическия растеж между страните от ОИСР са причинени от различията в качеството на образованието. Едно стандартно отклонение в подобрение на качеството на образованието води до близо 2% по-висок годишен икономически растеж за 40 години. Като цяло за страните от ОИСР подобрение на образованието може да донесе до 285 трилиона долара по-висок брутен вътрешен продукт до 2090 г.

Джеймс Хекман e друг Нобелов лауреат, който допринася за изследване на приноса на образованието към икономиката. Хекман доказва, че най-голяма възвръщаемост има от ранното предучилищно образование – един долар инвестиран в качествено ранно детско образование води до 8 или дори до 17 долара възвръщаемост за икономиката в дългосрочен план. И това, разбира се, е логично: много по-лесно е да се предотвратят образователните различия по-рано, отколкото да се борим с последствията и натрупаните изоставания по-късно в училище или университета. Това е особено важно за деца от по-бедни семейства или групи в неравностойно положение. Затова в последните години има тенденция задължителното предучилищно образование да започва по-рано.

ИТ секторът – причина или резултат?

Секторът на информационните технологии осигурява значително по-високи заплати заради високото търсене на кадри. Това е напълно адекватна реакция на пазара на труда, като по учебник. Естествено е при дефицит на кадри в определен сектор да се наблюдават по-високи заплати в него. Това от своя страна стимулира повече ученици и младежи да се насочват към подобни специалности в средното и висшето образование. Напълно логично и рационално поведение на индивидуално ниво.

Затова често се говори за обвързване на образованието с нуждите на пазара на труда. И средното, и висшето образование носят добавена стойност, като тя може да се увеличи, ако по-голям дял от учениците и студентите изучават специалности, които са с по-голямо търсене от пазара. Невинаги това зависи от индивидуалния избор – типичен пример е Софийската математическа гимназия, която се радва на огромен интерес след четвърти клас, но капацитетът ѝ е малък и успява да приеме много малко от желаещите. С други думи, разпределението на капацитета на средното и висшето образование по специалности и направления, както и стимули за учители и студенти да записват по-търсени направления можегат много да променят резултатите на пазара на труда.

Но да се върнем на ИТ сектора – той години наред се развива бурно и привлича кадри с високи заплати. Но не беше така преди 20 или 30 години. По онова време математическите гимназии и университетите произвеждаха информатици, но те нямаха особено добра реализация в България и съответно част от тях емигрираха в чужбина. Тогава се говореше, че ненужно даваме пари за обучение на такива кадри, при положение че икономиката няма нужда от тях. Но ето 2–3 десетилетия по-късно ИТ секторът се разви и се оказа, че има работа за всички обучени кадри, че и за много повече – секторът вече привлича и кадри от чужбина, а и много българи се връщат, за да работят в него.

Така че стигаме до въпроса за яйцето и кокошката. Дали първо се развива един сектор и след това образованието започва да произвежда кадри за него или обратно, първо се развива образованието и след това възниква някой икономически сектор? Истината е, че без развито образование в областта на математиката и информационните технологии в България едва ли щеше да се развие ИТ секторът – кой да го развие, ако няма кадри?

С други думи, образованието предхожда икономиката, поне в началния момент. Но след това образованието следва нуждите на икономиката. Така че образователната политика трябва да балансира между сегашните нужди на икономиката, обвързвайки образованието с пазара на труда, но също така и да инвестира в направления и изследвания в насоки, които все още не са се развили в страната, но имат голям потенциал за бъдещ растеж – като изкуствения интелект.

Това се вижда и в много от успешните държави – те първо развиват качествено образование, а после стават високотехнологични и богати. Могат да се дадат много примери, но някои от най-очевидните са Южна Корея и Ирландия, а в нашия регион – Естония и Полша. В последно време Китай също е пример как една силно изостанала страна може само за няколко десетилетия да развие образование и университети на високо ниво и да стане водеща сила в редица индустриални и технологични сектори. Накратко, първо инвестираш в образование и изследвания, после береш плодовете от дългосрочен икономически растеж и инвестиции.

Образованието и демография

Образованието е обвързано и с демографията, пряко или чрез икономиката. Преди години, когато преживяхме хиперинфлация и кризи, образованите хора търсеха изход в емиграция. Днес виждаме, че образованите хора имат възможности за реализация и в България, а някои сектори дори са привлекателни за високообразовани специалисти от чужбина. С други думи, качественото образование, обвързано с пазара на труда, осигурява стимули за запазване на работната сила в страната и дори постепенно за връщане на българи от чужбина.

Един от начините този процес да се насърчи е през висшето образование. България вече привлича много студенти от чужбина, но основно в медицински университети. Утвърждаването на един или няколко български университета на световно ниво може да разшири притока на чужди студенти и в други направления. Нещо повече, много българи, които се насочват към чужди университети, могат да решат да останат в страната, ако тук има световнопризнат университет. Така например е в Южна Корея, където учениците се борят да влязат в местните топ университети и само ако не успеят, отиват в чужбина.

Но има и по-битови проблеми, свързани с по-ниските образователни нива. Например за младите хора в София най-големият проблем са неща като ясли и детски градини, както и лични лекари – педиатри. Трудно е за младите семейства да имат повече деца, ако не могат, дори да ги запишат в ясла или детска градина – в резултат много семейства остават с едно дете. С малко усилия и инвестиции проблемът с детските градини може да се разреши, което – заедно с растящите заплати – ще направи столицата конкурентна и привлекателна за връщане на българи от чужбина.