Колко дълго ще продължи епохата на изкуствения интелект и какъв ще бъде светът след него?

В продължение на милиарди години сме имали само едно място за съхранение на данни – ДНК. Преди 500 милиона години мозъците ни еволюират – и се появява второ място за съхранение на данни, на което вече можем да ги записваме много по-бързо. Преди 50 хил. години разработваме механизъм за обмен на тези данни – чрез реч. Преди 5 хил. години се научаваме как да представяме данните – чрез писмената реч. Гутенберг се появява и се оказва, че съхранението на данни е и много по-евтино. А после се зареждат компютрите, интернет, а сега и големите езикови модели. Но в същността си става дума за един и същ процес – за това как нашият вид запазва, организира и осъществява достъпа до данни. Светът след изкуствения интелект ще разполага с колосални количества информация.

Коя е технологията, чиято поява може да промени всичко?

Големите езикови модели (като ChatGPT) имат огромен потенциал в комбинация с широко разпространени и евтини сензори. Ако можем да ги използваме в достатъчно голям мащаб, те ще функционират като обща памет на даден вид. Дори и с интернет засега нямаме една памет, а милиарди, затова и при всяко търсене в Google се получават милиони резултати. Големите езикови модели опитват да обединят цялата тази информация, така че в бъдеще всеки от нас ще бъде по-мъдър от най-мъдрия човек, който някога е живял, защото ще се възползва от колективната памет на нашия вид.

Големите учени, технологични гиганти и техните R&D отдели по какви проекти работят в момента?

Те работят върху прилагането на новата технология във всяка сфера на живота и се стремят да я направят автономна чрез интелигентни агенти. Не е достатъчно да предоставим или да получим информацията, трябва и инструментите да могат да работят върху, чрез и с нея.

Технологиите в състояние ли са да пренаредят икономическите сили в света?

Разбира се. Е, по-добре би било да се каже, че силите ще бъдат изравнени. В ежедневието си днес общувам с хора от цял свят. Един човек в Украйна ми съдейства в работата ми с Photoshop. Можехме ли дори да помислим за нещо такова в миналото? Ако намалим разходите за комуникация до нула и премахнем пречките пред нея, като използваме надеждни инструменти за превод или общ език, границите ще изчезнат. Разбира се, аз съм 10 000-ният човек, който казва подобно нещо, но различното е, че днес вече сме свидетели на това развитие.

Коя е технологията, която може да тръгне от България и да изпревари всичките си конкуренти?

В Уикипедия има интересна статия за българските научни открития. Вероятно в бъдеще иновациите ще бъдат свързани с нови начини за използване или комбиниране на нещата, а не толкова с големи промишлени пробиви като термоядрените реактори например. За щастие, тези „нови начини за комбиниране на неща“ са 99% от всички нови технологии. Услуги като споделено пътуване, каучсърфинг, онлайн търгове не са нова технология, те използват технологията по нов начин.

Колко реалистично е големите технологични компании да постигнат безпрецедентно концентриране на власт? И в тази ситуация какъв е полезният ход на малкия и средния бизнес?

Големите компании разполагат с ресурси и мащаб и могат да развиват големи проекти. Малките са по-подвижни и гъвкави и залагат на иновациите. Големите пък могат да разпространят тези иновации в световен мащаб и по целия спектър на живота. Когато обаче една компания започне да спъва иновациите – или умишлено, или заради господстващото си положение на пазара, – това вече е проблем, на който трябва да се търси политическо или наднационално решение.

Колко близко сме до бъдещето, в което машината ще поиска да има сърце на човек?

Такова нещо ще се случи само ако вярваме, че хората са машини. Не мисля, че умът и съзнанието са механични, и дори атеистите ще се съгласят с мен. Нямам причина да вярвам, че можем да произведем човешки ум във фабрика. Според мен човешкото съзнание е много повече от това.

В същото време колко близко сме до човека, който иска да влезе със спомените и съзнанието в машината?

И това не вярвам, че е възможно – по същата причина. Ние не сме компютри и не можем да бъдем пресъздадени в машини. Компютрите просто правят изчисленията. Това е. Математика. Нищо повече. Вие не сте математика.

Какъв съвет давате на младите – какво да учат и как да се развиват, за да не бъдат заменени от новите технологии?

На всеки 50 години губим половината от всички работни места. Това е тенденция, която се наблюдава от 300 години. И все пак поддържаме пълна заетост. Това е така, защото инструментите, които увеличават производителността, винаги са от полза именно на хората. Очакването, че този път ще е различно, според мен е грешно. Историците от години ме предупреждават за този апокалипсис – но можете ли да посочите една професия, която е изчезнала през последните пет години? Дори една? Идеята, че работните места ще се стопят, е илюзия, защото е по-лесно да се установи какво ще замени технологията, отколкото да се предвиди какво тя ще създаде.

Наблюдаваме промени в начина, по който живеем и работим с новите технологии. Новото поколение се учи и разбира света по напълно нов начин. В този контекст какви трайни промени очаквате в обществото и възможно ли е технологиите да доведат до голямо социално напрежение?

Хората са удивително многолики. Когато започнахме да пишем, това не промени света и не предизвика катаклизми. Печатната преса, разбира се, доведе до някои промени. Индустриалната революция накара хората да се уплашат за работните си места. Интернет също ги стресна. Да, днешната промяна е огромна, но е с подобен механизъм и ще я преодолеем успешно. Не забравяйте, че новите технологии имат за цел увеличаване на производителността, а това движи и растежа. Светът на утрешния ден ще бъде съвсем наред и дори ще се доближим още повече до изграждането на Утопията. Пиша за това от години и днес го вярвам повече от всякога. Прочетете най-новата ми книга, We Are Agora, ако се нуждаете от истинска надежда за бъдещето, базирана на науката. Благодаря ви!

Байрън Рийс е футурист и сериен предприемач с дългогодишен стаж – през последните трийсет години е основал половин дузина компании. Израства във ферма в Източен Тексас, завършва Rice University, САЩ. От малък проявява активен интерес към влиянието на технологиите в историята на човечеството. Първата му книга – Infinite Progress („Безкраен прогрес“) – е защита на технооптимизма. Следва философска книга за изкуствения интелект и роботите под заглавие The Fourth Age („Четвъртата епоха“). През 2020 г. със съавтора си Скот Хофман издават Wasted („Похабени“), научнопопулярна книга за отпадъците. Следващата му книга Stories, Dice, and Rocks That Think („Истории, зарове и камъни, които мислят“) проследява как хората започват да се опитват да провиждат в бъдещето и как тази им амбиция радикално променя траекторията на съдбата ни като вид. Книгата We are Agora („Ние сме Агора“) поставя и търси отговори на въпроса дали хората несъзнателно не са клетки от по-голям организъм, който той нарича Agora. Днес Байрън е главен изпълнителен директор на своя компания за изкуствен интелект и работи върху следващата си книга. Той и съпругата му живеят в околностите на Остин.