Докато вниманието на света е насочено към героичната съпротива на Украйна срещу руската агресия, една по-тиха революция прекроява икономиките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

През последните години страните от ЦИЕ се превърнаха в оживени иновационни центрове, генерирайки вълна от нови технологични еднорози. Румънската UiPath например се превърна в лидер в автоматизацията, повишавайки ефективността на работното място, като освобождава работниците от повтарящи се задачи. Полската компания Docplanner прави революция в достъпа до здравни грижи, като използва AI, за да свърже милиони пациенти с лекари. И докато хърватската Infobip със своята комуникационна платформа с AI улеснява безпроблемното взаимодействие между предприятия, правителства и граждани, българската Payhawk трансформира корпоративните финанси, като рационализира управлението на разходите.

Заедно тези компании показват, че изкуственият интелект може да бъде мощна сила, която стимулира бърз напредък в здравеопазването и финансите, както и за повишаване на производителността на работното място. Следващата голяма технологична иновация може да дойде от стартъп инкубатор във Варшава, университетска лаборатория в Букурещ или пространство за съвместна работа в Киев – вероятно разработено с малка част от разходите на западните държави.

Някои биха казали, че тази вълна от иновации се изгражда въпреки многобройните предизвикателства, пред които е изправен регионът; други биха казали, че се подхранва от тях. Докато се стремят да запазят конкурентното си предимство в традиционни сектори като автомобилостроенето, икономиките от ЦИЕ се борят и с финансовия натиск след пандемията, изострен от ревизираните бюджетни правила на Европейския съюз. Междувременно войната в Украйна въведе нов набор от заплахи – от непрестанни руски кибератаки, насочени към веригите за доставки и жизненоважната инфраструктура, до кампании за дезинформация, подпомагани от изкуствен интелект.

AI има потенциала да помогне на страните от ЦИЕ да се справят с тези сложни предизвикателства, създавайки огромна стойност в традиционни публични сектори като здравеопазване и образование, като същевременно дава възможност на правителствата да противодействат на чуждестранна намеса.

Окуражаващо е, че страните от ЦИЕ имат здрава основа, върху която да изградят процъфтяващ технологичен сектор с критична маса от инженери и STEM специалисти. Оценките на компаниите в региона са се увеличили повече от седем пъти между 2017 и 2022 г. Освен това делът на инвестициите от страни извън ЕС се е увеличил от 9% през 2022 до 21% през 2023 г., което подчертава нарастващата глобална привлекателност на тези икономики.

Със сигурност остават значителни предизвикателства. Неотдавнашно проучване показва, че икономиките на страните от ЦИЕ все още изостават от своите западноевропейски колеги както по отношение на инфраструктурата, така и по отношение на инвестициите. С население от над 150 милиона души и общ БВП от близо 2,5 трилиона евро регионът има огромен потенциал. Въпреки това общият размер на инвестициите в частен капитал е спаднал с 40% през 2023 г. до 1,7 млрд. евро. Следователно стартирането на стартъп в региона може да прилича на опит да се построи космически кораб с резервни части от магазин за велосипеди.

Възходът на популистките партии представлява друго сериозно предизвикателство, което заплашва да подкопае отговорното макроикономическо управление и да възпре партньорите и инвеститорите. Вместо да се справят с фискалния натиск чрез съкращаване на разходите, много правителства от ЦИЕ избраха да повишат корпоративните данъци и данъка върху добавената стойност, като дадоха приоритет на краткосрочното облекчение пред дългосрочната икономическа стабилност.

Една по-далновидна стратегия би обхванала трансформиращия потенциал на AI за стимулиране на икономическия растеж и иновациите в региона. За да отключат този потенциал, страните от ЦИЕ трябва да предприемат три ключови стъпки.

Първо, политиците трябва да се съсредоточат върху разширяването на STEM образованието и задържането на най-добрите таланти. Основната пречка регионът да се превърне в следващата Силициева долина е недостигът на квалифицирани специалисти. Въпреки че през последните години се появиха стотици обещаващи стартиращи предприятия в областта на биотехнологиите, финансите и роботиката, те не могат да се развиват, камо ли да се превърнат в еднорози, без стабилен набор от таланти. И въпреки че образованието е обществено благо, бавният темп на реформи в страните от ЦИЕ означава, че частният сектор също трябва да се фокусира върху развитието на човешкия капитал.

Второ, по-задълбочената европейска интеграция може да стимулира иновациите чрез улесняване на трансграничния обмен на идеи, таланти и капитали. С оглед на това Европейската комисия наскоро представи инициативата си AI Factories („Фабрики за изкуствен интелект“), която предлага на разработчиците достъп до изчислителна мощ, данни и други ресурси, необходими за обучение на усъвършенствани AI модели. Няколко страни от ЦИЕ също започнаха да правят проучвания за структурирани технологични партньорства с други европейски правителства с цел насърчаване на общи стратегически приоритети.

И накрая, правителствата трябва да стимулират преките чуждестранни инвестиции. Въпреки геополитическите сътресения от последните две години и последвалия спад в притока на частен капитал регионът демонстрира забележителна устойчивост. Докато икономиките от ЦИЕ са готови да играят ключова роля във възстановяването на Украйна, те трябва първо да се справят с инфраструктурните пропуски, недостига на финансиране и регулаторната несигурност, които биха могли да възпрат потенциалните инвеститори. Повишаването на привлекателността на региона е от съществено значение не само за технологичния сектор, но и за напредъка на проектите за цифрова инфраструктура, включително 5G мрежи, центрове за данни и съоръжения за квантови изчисления.

Тъй като икономиките на ЦИЕ се сблъскват с тези предизвикателства, става пределно ясно, че те трябва да действат бързо, за да оползотворят потенциала на AI – или рискуват да гледат как едно поколение таланти търси по-добри възможности другаде.

Соня Музикарова e старши научен сътрудник в Атлантическия съвет и сътрудник на Програма „Мейсън“ в Harvard Kennedy School. Тя е бивш икономист в Европейската централна банка и бивш дипломат в ОИСР.