Българският строителен сектор навлезе в 2025 г. с видимо оживление – растящ обем на строителните обекти, растящи цени на имотния пазар, засилен интерес към инфраструктурни и енергийно ефективни проекти, както и значителен поток от европейско и национално финансиране. Новите пътни отсечки, реновираните училища, проектите за зелена енергия и градско обновление създават усещане за подем. Въпреки това зад видимия растеж в дейностите и инвестициите се крият дългогодишни и задълбочаващи се проблеми, свързани с недостига на работна ръка. Високата средна възраст и изоставането на възнагражденията спрямо други икономически сектори са основен проблем в привличането и задържането на по-млади хора в сферата.

Дефицитът на работна ръка – както неквалифицирана, така и квалифицирана, не е нов, но през последните години става все по-осезаем и се превръща в структурна бариера за растеж. Близо 65% от строителните фирми посочват липсата на квалифицирани работници като основен проблем, спъващ реализацията на проекти. Според данни на Камарата на строителите в България (КСБ) към началото на 2025 г. в сектора са заети около 168 000 души.

Средна възраст на работещите в строителството

Причините за това са много: застаряваща работна сила, нисък приток на млади кадри, емиграция на квалифицирани специалисти, ограничено обучение в професионалните гимназии и липса на желание сред младите хора да навлязат в тежък и слабо платен сектор.

Близо 50% от строителните работници са на възраст над 45 години, като на много от тях предстои да се пенсионират в следващите 5 – 10 години. Това е сериозен сигнал за надвисваща демографска пропаст. На този фона професионалните гимназии по строителство намаляват приема си, а интересът към специалности като „строителен техник“, „арматурист“, „мазач“ или „дограмаджия“ е минимален. Липсват кампании за популяризиране на тези професии и реални стимули за млади хора да ги изберат.

Допълнително, страни като Германия, Австрия, Белгия и Нидерландия остават притегателни дестинации за български майстори и техници, предлагайки в пъти по-високи възнаграждения, по-добри условия на труд и сигурност.

Заплатите в строителството в България нарастват слабо и остават под средното за страната. Според данни на НСИ средната брутна работна заплата в сектора за второто тримесечие на тази година е 2100 лв. при средна брутна заплата като цяло в страната от 2572 лв. Това поставя сектора в неизгодна позиция на пазара на труда.

По данни за третото тримесечие на миналата година на Министерството на труда и социалната политика най-ниско платени са общите работници – около 1100 лв. нетно възнаграждение, помощници на електротехници и ВиК – около 1300 лв., мазачи, кофражисти и арматуристи – около 1700 лв., в зависимост от региона и квалификацията. По-добре възнаградени са ел. и ВиК майсторите – около 2800 лв., бригадири и технически ръководители – 3000 – 4000 лв., инженери и проектанти – над 3500 лв. Тези по-високи позиции са ограничени като брой и често изискват значителен професионален опит и образование.

Същевременно се наблюдават увеличение на общите трудови разходи с около 22%, забавяне или спиране на проекти с фиксирани бюджети поради преразход, както и растящо търсене на алтернативни форми на заетост.

Внос на кадри – нужда или компромис?

Към 2024 г. в страната легално работят над 8500 чуждестранни строителни работници основно от: Узбекистан, Виетнам, Индия, Киргизстан, Молдова.

Тази тенденция се потвърждава от официални данни на Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика, които показват, че голяма част от разрешителните за работа на чуждестранни граждани са издавани именно за строителния сектор.

Чуждестранните работници допринасят значително за поддържане на темповете на растеж в строителството и за изпълнението на големи инфраструктурни и жилищни проекти в страната.

Основни предизвикателства при наемането на кадри от трети страни

Административни и регулаторни пречки

• Процесът по издаване на разрешителни за работа и визи може да бъде дълъг и сложен, с много бюрократични изисквания.
• Често има ограничени квоти или специфични условия за наемане на работници от определени държави.

Езикови и културни бариери

• Недостатъчно владеене на български език затруднява комуникацията на работното място, което може да влияе на безопасността и ефективността.
• Културните различия могат да водят до недоразумения или конфликти в екипа.

Квалификация и професионална подготовка

• Чуждестранните работници често нямат същата професионална подготовка или сертификати, признати в България, което налага допълнително обучение и адаптация.
• Липсата на стандартизация между страните усложнява оценката на уменията.

Социална интеграция и условия на труд

• Възможни проблеми с настаняване, транспорт и социална адаптация, които могат да повлияят на мотивацията и задържането на кадрите.
• Понякога се наблюдава риск от експлоатация или лоши условия на труд.

Правна и социална защита

• Неясноти около трудовите права, социалното осигуряване и здравната застраховка на чуждестранните работници.
• Възможни трудности при решаване на спорове или конфликтни ситуации.

Сезонност и текучество

• Много чуждестранни работници идват за краткосрочни договори и не остават дългосрочно, което затруднява изграждането на стабилни екипи.

В същото време наемането им в някои случаи може да бъде по-скъпо и по-рисково в сравнение с наемането на местна работна ръка.

Над 80% от строителните фирми у нас са малки и средни предприятия. Те често са изправени пред двойна финансова преса – от една страна, се очаква да предлагат конкурентни заплати, за да задържат работници, а от друга, са подложени на ценови натиск при обществени поръчки и често получават забавени плащания. Това затруднява възможността им да инвестират в персонал и иновации.

Допълнително, сивият сектор продължава да е широко разпространен. По оценки на Института за пазарна икономика между 15 и 20% от наетите в строителството работят без пълна трудова осигуровка. Това води до по-ниски доходи, липса на социална защита и нелоялна конкуренция спрямо изрядните фирми.

Има ли изход от този омагьосан кръг?

Според прогноза на McKinsey и Build Europe до 2030 г. ще има недостиг от над 4 милиона души в строителния сектор в ЕС. В България ще има нужда от поне 50 000 нови работници само за да се задържат сегашните нива на строителна активност. Прогнозира се миграция към автоматизация и механизация, особено в грубото строителство и сглобяемите конструкции.

Какво е необходимо?

Да се направят повече публично-частни партньорства между училища и фирми, програми за дуално обучение, стимули за ученици да избират технически специалности, стипендии и реални стажове на обект.

Строителството остава технологично изостанал сектор. Внедряването на BIM технологии, автоматизирани системи за управление на обекти, дронове и 3D сканиране може да компенсира недостига на хора с по-добро управление на ресурсите.

Този бранш е гръбнакът на материалната икономика както в частния, така и в публичния сектор. Но гръбнак без мускули не може да се движи.

Проблемите с недостига на кадри и ниските възнаграждения не са временни трудности, а сигнал за дълбоки структурни дефицити, които изискват спешни и координирани действия. Ако искаме да запазим темпа на строителство, да реализираме европейските инвестиции ефективно и да гарантираме качество и безопасност в обектите, е необходимо стратегическо преосмисляне на политиките към труда в сектора.

Решението изисква координирани усилия – от държавата, образователната система и бизнеса. Без дългосрочна визия секторът рискува да се сблъска с още по-остра кадрова криза през следващите 5 години – криза, която не може да бъде решена само с техника и машини.

Добрите примери

Един от най-успешните примери за справяне с този проблем идва от Германия, където моделът на дуалното обучение – съчетаващо професионално образование с практика в реална работна среда – е дългосрочно устойчив подход за подготвяне на кадри за строителния сектор. Браншовите камари (като Zentralverband des Deutschen Baugewerbes) активно работят с професионални училища и държавата за актуализиране на учебните програми и мотивиране на млади хора да изберат професия в сектора. В Германия строителството се подпомага от дигитални технологии, като Building Information Modeling (BIM) – метод за дигитално моделиране на сградата, който улеснява планирането и координацията между всички участници. Използват се модерни машини и автоматизация за оптимизиране на процеса.

В Швеция от своя страна правителството подпомага строителните компании чрез целеви програми за преквалификация на безработни и мигранти, като им осигурява бърз достъп до базови умения и възможности за включване в строителни проекти.

В Япония, където демографският проблем е особено остър, държавата активно инвестира в роботи и автоматизация. Компании като Shimizu Corporation използват роботи за зидария, полагане на бетон и дори заваряване, с което компенсират липсата на работна сила, повишават безопасността и ускоряват строителството.

В САЩ чрез инициативи като National Center for Construction Education and Research (NCCER) индустрията е създала национално признати стандарти за обучение и сертифициране, които улесняват мобилността на работниците и насърчават постоянна квалификация.

Тези добри практики показват, че с координирани усилия между държавата, образованието и бизнеса липсата на кадри може не само да бъде овладяна, но и да се превърне в тласък за модернизация и по-устойчиво развитие на сектора.