Суровините стоят в основата на човешката цивилизация от древно време до наши дни. Наличността, добивът и преработката на суровини, необходими за икономиката, индустриалното и общественото развитие, осигуряват стратегическо предимство на държавата, която ги разработва. Развитието на модерните технологии и масовото им навлизане в живота ни изискват широк набор от сравнително редки суровини, които се добиват и преработват в малък брой държави. Нуждата от тези ресурси, съчетани с липсата на собствен добив и преработка, както и несигурността на доставките, налагат класифицирането им от Европейския съюз като критични и стратегически суровини (КСС). Към момента като такива са определени 49 химични елемента и малък брой минерали, които след групиране на сходни по свойства елементи се свеждат до 34 суровини1. В световен мащаб, а и в България причините за липсата на собствен добив и преработка са свързани не толкова с отсъствието на подобни ресурси в земните недра, колкото с дългогодишната пасивност на развитите икономики по отношение на минния добив, най-вече поради екологични съображения или предразсъдъци. В дългосрочен план обаче вносът на нужните суровини води до икономическа, а оттам и ...