Суровините стоят в основата на човешката цивилизация от древно време до наши дни. Наличността, добивът и преработката на суровини, необходими за икономиката, индустриалното и общественото развитие, осигуряват стратегическо предимство на държавата, която ги разработва. Развитието на модерните технологии и масовото им навлизане в живота ни изискват широк набор от сравнително редки суровини, които се добиват и преработват в малък брой държави. Нуждата от тези ресурси, съчетани с липсата на собствен добив и преработка, както и несигурността на доставките, налагат класифицирането им от Европейския съюз като критични и стратегически суровини (КСС). Към момента като такива са определени 49 химични елемента и малък брой минерали, които след групиране на сходни по свойства елементи се свеждат до 34 суровини1.

В световен мащаб, а и в България причините за липсата на собствен добив и преработка са свързани не толкова с отсъствието на подобни ресурси в земните недра, колкото с дългогодишната пасивност на развитите икономики по отношение на минния добив, най-вече поради екологични съображения или предразсъдъци. В дългосрочен план обаче вносът на нужните суровини води до икономическа, а оттам и до политическа зависимост. Поддържането и развитието на стандарта на живот изисква ресурси, а разработването им изисква действия. Осъзнавайки сериозното си изоставане в тази структуроопределяща сфера, Европейският законодателен акт за критичните суровини2 набелязва четири цели за осигуряване на собствен добив на 10% от нужните КСС до 2030 г., на собствена преработка на 40% от нуждите, на рециклиране на поне 15% от необходимите КСС и на разнообразяване на доставките, така че да няма доставчик, който да контролира повече от 65% от вноса на дадена КСС. По мое мнение, това са необходими, амбициозни, закъснели, и неосъщестествими с днешните темпове на действие цели.

Каква е ситуацията в България?

Ние сме страна с хилядолетни традиции в добива и преработката на суровини. В по-ново време страната ни е била значим производител на уран, желязо, мед, злато, въглища, олово, цинк и др. В края на 90-те години на миналия век множество мини преустановяват дейността си; напълно се прекратява добивът на уран и желязо. Днес минният сектор е сравнително добре развит и допринася около 5% от брутния вътрешен продукт на страната; металургичният сектор добавя други 5% от БВП. Добивната и преработвателната индустрия осигуряват пряка заетост на около 35 000 души и непряка заетост на около 170 000 души.

По отношение на добива на КСС България добива мед в находищата „Елаците“, Челопеч и „Асарел“, както и барит в района на Кремиковци (едно от най-големите находища в света). В европейски мащаб страната ни е водещ производител на барит и на трето място по добив на медна руда3. От останалите КСС имаме доказани големи находища на манган в района на Оброчище, които са били активни в миналото. В района на Велинград имаме доказано голямо находище на волфрам (Грънчарица), което никога не е разработвано. От некритичните суровини силно застъпени в страната са добивът на въглища („Марица-изток“ и по-малко в Бобов дол, Перник и др.), злато (Челопеч и Крумовградско), олово и цинк (около Мадан, Лъки и Рудозем) и каолинит (около Каолиново). По отношение на преработката България е сред големите в европейски мащаб производители на мед, бисмут и телур от списъка на КСС, както и на кадмий, олово и цинк от некритичните суровини3.

Познанието ни за останалите КСС е до голяма степен недостатъчно. В миналото голяма част от тях, например редкоземните елементи, не са били така нужни и съответно не са проучвани целенасочено. В последните десетилетия тези суровини са все по-необходими и добивът им би могъл да бъде икономически обоснован, но страната ни като цяло няма нужната единна структура за развитие на геоложки изследвания, за предоставяне на геоложка експертиза, за класифициране на подземните богатства и за търсене и проучване на нови находища. В почти всички държави по света тези функции на държавно ниво се извършват от т.нар. геоложки служби. Подобна организация в България под името Комитет по геология и минерални ресурси е функционирала до 1997 г., когато се закрива с решение на правителството. Впоследствие държавните геоложки проучвания са прекратени, а отделните геологопроучвателни предприятия – приватизирани и по-късно закрити. В крайна сметка в продължение на вече почти тридесет години в страната няма институция, която целенасочено да следи и развива геоложките знания. Информацията за съществуващите находища се предоставя от концесионерите в Министерството на енергетиката, където се намират и останките от геоложките архиви на страната. Нови проучвания обаче липсват, тъй като няма кой да ги инициира и финансира. Цялата налична информация през последните десетилетия идва от научни изследвания, извършвани от учени от Геологическия институт при БАН, Минно-геоложкия университет и Геолого-геграфския факултет към Софийския университет, както и от по-малък брой учени от други институти на БАН. Тези изследвания обаче в по-голямата си част са от фундаментален характер и върху отделни локализирани обекти.

За нуждите на страната е необходимо провеждането на цялостна работа с научно-практичен характер, която може и трябва да бъде извършвана от геоложка служба с ранга на държавна агенция. Основните функции на подобна служба обикновено включват провеждане на регионално-геоложки изследвания, системно геоложко картиране, допълване и анализ на съществуващи геохимични бази данни, актуализиране и възстановяване на геоложкото картоиздаване, създаване на централизирана база данни, интегриран мониторинг на природния риск, включително свлачищен контрол и сеизмична превенция, хидрогеоложки анализи, предоставяне на геоложка експертиза на държавни институции, информиране на обществото и популяризиране и грижа за геоложкото наследство на България. Подобна организация би била от полза и за държавата, и за бизнеса, тъй като добрата геоложка изученост на страната е една от важните предпоставки за доброто управление на ресурсите на държавно ниво, за привличане на инвеститори в сектора, както и за въвеждането на по-екологично съобразни практики при добива на суровини.

Все пак има някакви

действия в тази посока.

България е първата държава в ЕС, изпълнила препоръката на ЕК за въвеждане на национални проучвателни програми за КСС. Стартирала в края на 2025 г., 5-годишната национална научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ неформално изпълнява и част от функциите на геоложка служба. Програмата с водещ партньор БАН обединява повече от 220 учени от 14 университети и научни институти, свързани с различни аспекти на ресурсния потенциал на страната. Всички научни резултати от нея, включително обзори за отделните критични суровини в България, са налични на нейната интернет страницата (kss.geology.bas.bg).

Въз основа на новите резултати по тази програма и обобщение на наличната геоложка информация може да се каже, че България има потенциал за добив на част от КСС от списъка на ЕС. Геоложките предпоставки за нови находища са налице: България има разнообразни геоложки единици, формирани в продължителен етап от земната история. Наличните находища на мед, злато, олово, цинк, уран и др. са доказателство за рудоносния потенциал на няколко основни района като Средногорието (Западно, Централно и Източно), Западните и Източнити Родопи, Западна Стара Планина, Осогово и други области. Освен добиваните в момента мед и барит и известните вече залежи на волфрам и манган страната има потенциал за добив на други метали и металоиди като скандий, ванадиий, кобалт, бисмут, галий и германий, както и на скали и минерали от списъка на КСС като флуорит, фосфорит, фелдшпат и др. Тези суровини могат да бъдат добивани както от самостоятелни находища (ако бъдат намерени и добре проучени), така и чрез извличането им от други рудни минерали, добивани например за мед, където примесите от никел, кобалт и др. могат да достигат високи съдържания. Въглищата също съдържат редица елементи – примеси (напр. галий, германий, редкоземни елементи), добивът на които може да бъде икономически изгоден при достатъчно високи съдържания. В допълнение – страната има потенциал за добив на КСС от вторични източници като например отпадните продукти от историческия или настоящия рудодобив или от пепелите, образувани при изгарянето на въглища в ТЕЦ, където редица КСС също мога да бъдат достатъчно набогатени. Подобен добив би имал голямо предимство, тъй като не изисква мащабни инвестиции за извличане на руда от земните недра и на практика представлява оползотворяване на индустриални отпадъци.

Всички тези възможности се нуждаят от

допълнителни детайлни проучвания.

Практиката обаче показва, че почти няма интерес от страна на държавата да проучи собствените си ресурси. Освен липсата на организация, която да развива геоложките проучвания на държавно ниво, отбелязваме и нестабилното финансиране на научните изследвания. След успешно отчитане на първия едногодишен етап на Програмата в края на 2025 г. планираното финансиране на втория етап и до днес не е осигурено от държавата, което забавя, а в много от изследванията прекратява, извършването на предвидените дейности.

1. European Commission, Directorate-General for Internal Market, Industry, Entrepreneurship and SMEs. Study on the Critical Raw Materials for the EU 2023: Final Report (Publications Office of the European Union, 2023). https://doi.org/10.2873/725585
2. European Parliament and Council of the European Union. Regulation (EU) 2024/1252 establishing a framework for ensuring a secure and sustainable supply of critical raw materials (Critical Raw Materials Act). Off. J. Eur. Union L, 2024/1252 (2024).
3. European Commission, Joint Research Centre. RMIS – Raw Materials Information System: Bulgaria Country Profile. https://rmis.jrc.ec.europa.eu/cp (accessed 07/2026).