Приходите на 20-те водещи минни и добивни предприятия у нас представляват под 3% от общите приходи на Топ 200 най-големи компании в България. Това може и да звучи малко, но може и да е подвеждащо за общия ефект, който тези дружества имат върху бизнес и социалната среда в страната. Някои от общините, в които оперират добивни предприятия и в които те са сред основните източници на доход, традиционно са сред първите места по най-висока средна заплата. Това включва общини като Челопеч, която е

общината с най-високата

средна заплата в страната с 3751 лв.,

където оперира „ДПМ Челопеч“ (новото име на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“), Раднево (четвърто място с 2803 лв.), където са „Мини Марица – Изток“, Девня (седмо място с 2504 лв.), където е „Девня Варовик“ и Панагюрище (осмо място с 2436 лв.), където действа „Асарел-Медет“. Освен това някои от тези компании работят при рекордно висок марж на печалбата от около 50%. За сравнение средният марж за всички Топ 200 дружества е 6%, което означава, че освен изключително ефективни добивните компании са и сред най-добрите данъкоплатци на държавата.

През 2024 г. минният сектор има 6 представителя сред Топ 200 по приходи на най-големите компании у нас. Общите им приходи възлизат на 3,69 млрд. лв., като петте най-големи дружества в бранша генерират 88% от тази сума.

          Злато и медодобивната компания

„ДПМ Челопеч“ изпреварва „Асарел-Медет“ и излиза на първо място

след впечатляваща 2024 г. и растеж на приходите от цели 42%. Повишаващата се цена на металите на международните борси със сигурност помогна. През 2024 г. цената на златото се повиши с повече от 30% от около 2000 долара за тройунция до 2700 долара. Повишение имаше и на цената на медта – от 8300 долара в началото на годината през пик от над 10 000 долара през май месец до 9000 долара за тон в края на годината. Не може да не се отбележи, че „ДПМ Челопеч“ отчита и завидна ефективност, като регистрира чиста печалба от 386 млн. лв., което е над 2 пъти повече в сравнение с предходната година и представлява марж на печалбата от 48%. Второто дружество от канадската група „ДПМ Крумовград“ също се изкачва в класацията и вече е четвъртата най-голяма минна компания у нас, като изпреварва по приходи държавната „Мини Марица – Изток“. То работи при 48% марж на печалба, но залежите в открития рудник „Ада тепе“, който „ДПМ Крумовград“ започна да експлоатира през 2019 г., се очаква да бъдат изчерпани през 2026 г.

Много силна година има и медопреработвателно дружество „Аурубис България“, което регистрира 22% растеж на приходите си до рекордните 8,9 млрд. лв. Това го прави и втората най-голяма българска компания по размер на приходите. През 2024 г. дружеството отчете двойно по-голяма нетна печалба на годишна база до 448 млн. лв., което е изключително за толкова голяма и утвърдена компания, която отдавна е преминала периода на първоначален растеж.

Най-голямо израстване в класацията на тежката индустрия има „Аркус“ АД,

което увеличава с над 70% приходите си, както и „Дунарит“ с 63% растеж на приходите. Освен това и двете фирми отчитат над 100% увеличение на нетната печалба и се изкачват с 5 места в класацията. И двете компании са специализирани в производството на боеприпаси и отбранителна продукция. В сектора на металургията с отбранителна продукция се занимават още и „Арсенал“, „Вазовски машиностроителни заводи“, „Емко“ и „Трансмобил“, като всяко от тези дружества без „Емко“ отчита значителни финансови резултати през 2024 г. и разширява дейността си. „Арсенал“ отчете двоен растеж на нетната печалба и с 33% марж на печалбата е най-ефективното дружество сред всички водещи компании от тежката индустрия.

От друга страна, „Трансмобил“, която произвежда корпуси за снаряди, има най-голям растеж на нетната печалба сред компаниите в тежката индустрия, която се е увеличила над 8 пъти в рамките на 1 година до 27,4 млн. лв. Силен е резултатът и на „Интерком Груп“, която е фокусирана в търговия и производство на метали, метални профили за сухо строителство, метални конструкции. Базираната във Варна компания отчита печалба от 1,2 млн. лв., което е над 5 пъти годишен растеж.

Друга добивна компания, която отчита изключително висока ефективност, като близо половината от приходите ѝ остават като чиста печалба, е „Девня Варовик“. Тя е собственост наполовина на белгийската „Солвей Соди“ и наполовина на една от най-големите германски компании „Хайделберг Матириълс“. През 2024 г. „Девня Варовик“ отчете растеж на приходите си от 125% на годишна база и над 10 пъти растеж на нетната печалба, като основните клиенти са компаниите майки.

Силни резултати имат и три добивни дружества, които са част от оловно-цинковия „Холдинг КЦМ 2000“. Фирмата „Върба-Батанци“, която оперира в Маданското рудно поле и обогатява руди в Рудоземската обогатителна фабрика, беше продадена от „Минстрой Холдинг“ на КЦМ през 2022 г. Тя генерира 19% растеж на приходите, а нейното дъщерно дружество „Горубсо Мадан“ отчита нетна печалба над 11 пъти по-голяма спрямо предходната година. „Лъки Инвест“ има близо 5 пъти по-голяма нетна печалба.

За втора поредна година процесите по декарбонизация водят до значителен спад във финансовия резултат на компаниите, които се занимават с добив на въглища. Обемът на добитата продукция за целия бранш се е свил с 29% спрямо 2023 г. и с цели 57% спрямо рекордната 2022 г., показват данните на Българската минно-геоложка камара. Това се отразява на резултатите на свързваното с Христо Ковачки дружество „Коул Енерджи“, което оперира около Перник. То отчита над 5 млн. лв. загуба, при близо 1 млн. лв. печалба за предходната година. Така е и при единственото държавно предприятие сред най-големите минно-добивни дружества – комплекса за добив на лигнитни въглища „Мини Марица – Изток“ ЕАД, част от Българския енергиен холдинг. Тук влияние оказва и ограничената работа на един от основните клиенти на мините – частната ТЕЦ „Контур Глобал“, чийто договор за изкупуване на енергия изтече в началото на 2024 г. Така през 2024 г.

държавната мина увеличи загубата си

над 2 пъти спрямо предходната година

и тя вече надхвърля 284 млн. лв. За сравнение през 2022 г., която е единствената година, в която поради екстремно високата на глобално ниво цена на електричеството „Мини Марица – Изток“ осъществяваше дори износ на продукцията си, нетната печалба на дружеството бе над 10 пъти по-малка – едва 20,8 млн. лв. Но тогава общите приходи възлизаха на 865 млн. лв., докато през 2024 г. те се свиват драстично на 381 млн. лв. Тези приходи не са достатъчни да покрият само разходите за заплати и обезщетения на персонала. Наетите лица по трудово правоотношение в компанията към края на 2024 г. са били 6548 души, което е с 5% по-малко от година по-рано. Разходите за персонала възлизат на 386 млн. лв., което представлява растеж от 8% на годишна база. Така дружеството и към момента е силно неефективно, още повече че през 2026 г. предстои да изтече договорът за изкупуване на енергия и на втората модернизирана частна ТЕЦ в района – „Ей И Ес Марица Изток 1“, което предвещава още спад на приходи.

Васил Досев, финансов директор на „Аурубис България“ АД 

През 2025 г. отбелязахме отчетлива тенденция на натиск върху преработвателните приходи, която ще се запази и през 2026 г. Тя е резултат от по-бавния напредък на нови добивни проекти и повишеното търсене на медни концентрати от Китай за нови металургични мощности. Очакваме този дисбаланс да остане важен фактор през следващите години, но въвеждането на по-строги изисквания за суровинно обезпечаване в Китай би могло да смекчи влиянието му.

Като тенденции в пазарите – пазарите на катодна мед и сярна киселина остават стабилни и през следващата година.

Иван Добрев, изпълнителен директор на КЦМ АД.

Средносрочното развитие на компаниите в металургията е силно повлияно от икономическата среда през последните 4 години. Докато производителите на т.нар. критични метали залагат големи очаквания за растеж, производителите на олово и цинк планират по-консервативно бъдеще. Зелената сделка създава предизвикателства заради високите енергийни разходи и тромавите регулации. Развитието на компаниите се фокусира към обезпечаване на енергия от ВЕИ и адаптиране на процеси за постигане на целите на ЕС. Тази трансформация ще е двигателят за пренасяне на индустриалното производство и богатство на ЕС в трети страни.

Нели Тончева, член на УС и директор „Продажби“ в „Алкомет“ АД

2026 г. започва със сериозно предизвикателство пред Европейската алуминиева индустрия. Въглеродният данък CBAM променя глобалната динамика на търговията с алуминий. Подходът на Европейския съюз чрез Механизма за корекция на въглеродните емисии (CBAM) въвежда безпрецедентна сложност на международните пазари на суровини. Тази регулаторна рамка фундаментално променя начина, по който производителите, преработвателите и потребителите на алуминий оценяват стратегиите за веригата на доставки, инвестиционните решения и конкурентното позициониране на световните пазари. Европейските производители се сблъскват с несправедлива конкуренция от внос, произведен при по-малко строги стандарти за емисии.