По обясними причини инвестирането в технологични компании става все по-популярно занимание. Свидетели сме на хиляди успешни истории от цял свят и очевидно всички бизнеси се променят заради технологиите – това кара много хора и организации да искат да се качат на влака и да се възползват от тренда.

Фондовете за рисков капитал (venture capital), както и частни ‘ангелски’ инвеститори, специализират в подбор на най-обещаващите компании, инвестират в тях и подпомагат развитието на бизнеса им занапред.

Някои го правят заради висока възвръщаемост; други заради положително въздействие върху иновации, предприемачество и икономика; трети заради его, хоби, общуване с развити и предприемчиви хора. Всички тези причини са валидни и в съвкупност могат да донесат много повече удоволствие, отколкото например покупка на яхта. Все пак от инвестирането в технологичните компании ще зависи позиционирането на икономиките на Европейския съюз и конкретно на България в недалечното и бързо променящо се бъдеще. Това го прави изключително важно.

Определено такъв тип инвестиция не е редно да замества спестяването на пари за черни дни, а по-скоро да бъде диверсификация с малка част от портфейла или един благороден заместител на скъпо хоби. Неслучайно терминът „рисков капитал“ идва от факта, че вероятностите за 10 пъти печалба и абсолютна загуба са близки.

Фондовете за рисков капитал обикновено се управляват от екипи, които имат доказан опит в дялови инвестиции, сливания и придобивания, предприемачество, технологии и иновации. За мен лично беше удоволствие да усетя venture capital като естествената пресечна точка на много начинания и интереси, които съм имал през годините преди това. Колкото по-широка перспектива се прилага в едно инвестиционно решение, толкова повече сценарии за успех или неуспех могат да бъдат взети предвид. От една страна, стоят познатите критерии за оценка на стартъп, но от друга, са начините, по които те се осмислят и прилагат субективно.

Критериите за оценка, през които минава всяка компания, са стотици, но могат да бъдат категоризирани под няколко основни въпроса:

1. Продуктът решава ли значим проблем?
2. Има ли достатъчно хора/бизнеси, които в момента биха платили за това решение?
3. Екипът доказал ли е, че разбира индустрията и ще реализира успешно продукта?
4. Екипът способен ли е да скалира продажбите и да направи голям и печеливш международен бизнес от този продукт?
5. Този екип, с този продукт ще бъдат ли устойчиви на наличната и бъдещата конкуренция през следващите години?
6. Има ли кой да закупи дела на инвеститора на поне десетократно по-висока цена при успешно развитие на бизнеса?
7. Какви са вероятностите на всеки сценарий да се случи?

Тези въпроси никога нямат сигурен и лесен отговор. За да си изградим задълбочено разбиране, се налага да разберем стотици детайли под тях, които ни дават представа за възможностите и рисковете в основните процеси на бизнеса и индустрията. Такъв тип детайли могат да включват цена на клик в онлайн реклама, обратна връзка от клиенти, марж на печалбата, уникални партньорства, репликируемост на технологията и безкрайно много други фактори.

В цялото море от представена и допълнителна информация, която инвеститорът намира по темата, има много начини, по които обективната оценка да стане изключително субективна. А тя всъщност винаги е субективна.

Изкривявания на възприятията

Едно от честите изкривявания на възприятията се получава от силата на първоначално хубаво или лошо впечатление. Ако инвеститорът е имал положителна препоръка за екипа, основателите са завършили Оксфорд, представят много добре визията си и изложат твърдения и факти, които да накарат инвеститора да получи позитивно усещане още в първите 10 минути, това може лесно да ни накара да търсим потвърждение на нашата настройка, да избираме да се съсредоточим върху фактите, които ще потвърдят началното ни впечатление, вместо да търсим информация, която ще го опровергае. Важно е да усетим каква вътрешна склонност имаме и да се опитаме да сме опозиция на самите себе си и да намерим информация, която да обективизира впечатлението ни.

Умът ни се подхлъзва също в това да проведе преждевременно анализа си на база селективно представена от основателя информация, а не на база пълна такава, нужна при анализ на този тип бизнес. Така например един основател може да ни каже, че има 100 хил. продажби, екип от 6 човека, 10-милиарден пазар, но впоследствие да се окаже, че продуктът не е готов и продажбите са от някаква друга услуга (и само те са в BGN), членовете на екипа си имат други основни занимания и многомилиардният пазар всъщност е за цяла индустрия, а не е за този продукт. Такива, меко казано, неточности съвсем не са рядкост.

Стереотипите за успешни основатели са реалност, която всеки уважаващ себе си инвеститор трябва да отработва. Ярките примери на младите Зукърбърг, Мъск, Гейтс, Безос, Брин създават модела, въпреки че статистически най-вероятно е да си успешен предприемач, ако си 40+. Редно е също да осъзнаем, че невинаги най-харизматичният или красноречив основател ще е този, който ще има енергията да мине през всякакви трудности, за да изгради значим бизнес. Успехът има безкрайно много пътища и лица и за инвеститора е важно да вижда повече от една формула за успех, да идентифицира и оценява индивидуалния подход и потенциал.

Наблюдавам също, че се дава непропорционално висока тежест на анализа на резонността на идеята и бизнеса спрямо анализа на енергията и мотивацията на екипа. Най-просто казано – и най-добрата идея не може да стане голям бизнес без изключително много постоянство, отдаденост, психическа издръжливост и тежка работа. А една обикновена и стандартна идея ще се превърне в голям бизнес, ако към нея бъде подходено с гореизброените качества; разбира се, и с необходимата адаптивност.

Една от най-честите и болезнени грешки на непрофесионалните инвеститори е увличане по популярни трендове и забрава да се търси дългосрочно конкурентно предимство. Такъв тип инвестиции водят до балони, като например тези в крипто или NFT сферата. Сигурен съм, че наводняването от AI стартъпи също ще доведе до много напомпани компании, чиито продукти ще бъдат проста функционалност на основните AI гиганти след 2 години. Винаги трябва да помним, че ако има лесен модел за изкарване на пари, то той ще спре да съществува в момента, в който съседът ни е чул за него. Обикновено ние сме съседът.

Фактът, че бъдещето ще е тотално променено от изкуствения интелект, не прави инвестирането в AI лесно или сигурно – даже напротив. Това, че някой AI startup е напреднал днес, не дава никаква гаранция, че тази компания дори ще има смисъл да съществува след 3 години. Не трябва да забравяме, че хоризонтът на успешното инвестиране е дългосрочен. Стойността на инвестицията се адаптира мигновено към далечно бъдеще в момента, в който се разбере, че нещо няма да го бъде.

Увереността на основателите

също може да бъде много подвеждаща. Знаем, че колкото повече знае един човек, толкова повече осъзнава колко не знае; накратко казано, ако човек е по-интелигентен и информиран, прилага повече ъгли на съмнение във всичко, което говори и прави. Ограниченият човек е лишен от саморефлексия и вярва безусловно на първосигналните си мисли. От друга страна, за нас е жизненоважно основателите да вярват силно в идеята си и че точно те ще я реализират най-успешно. Този дисонанс в интерпретацията на увереността кара инвеститора да се подсигури, че всяко смело твърдение е реалистично. За нас е важно и да не изпускаме основатели, които са много дейни и последователни, но нямат най-добрите презентационни умения и не изглеждат свръхуверени. Понякога презентационните умения могат да се намерят в друг човек или да се развият впоследствие. Най-сигурният начин да добием впечатление е, като наблюдаваме действията и резултатите на основателите в рамките на няколко месеца и след това ги съпоставим с презентацията и плана, които са ни споделили. Ако половин година по-късно се хвалят със същите 2 стратегически партньорства и нищо не се е променило, може да заложим, че този екип няма да изгради следващия Google.

Едно от най-важните умения на добрия инвеститор

е оценяването на вероятността дадено събитие от плана да се случи и съответно да не се случи. Може да става въпрос за успешно завършване на продукт, подписване на ключов договор, привличане на стратегически партньор или служител, изпълняване на план за продажби и не на последно място успешна продажба на бизнеса. Един бизнес план е пълен с намерения, всяко от които има шанс да не се случи. Добрият инвеститор успява добре да претегли съвкупната вероятност на стотици намерения – процес, който се случва както с рационални мисли и събиране на информация, така и с подсъзнателни изчисления, резултатът от които се усеща като ‘интуиция’. Повечето хора нямат рационално възприятие, различаващо достатъчно точно малки и големи рискове. Например редно е да се притесняваме 20 пъти повече за проблеми в кръвоносната система, отколкото от пътен инцидент. По сходен начин един инвеститор е редно да се притеснява много повече за това екипът да загуби мотивация, отколкото дали компанията е успяла да пусне някоя допълнителна функционалност.

Честа грешка е инвеститорът да не дава правилната тежест на различни факти от неговото обследване – например да се съсредоточи върху това, че основателят е опитен и продуктът е много добре разработен, но да реши да игнорира, че на пазара съществуват безплатни решения на същия проблем.

Ефектът на контраст

е друг фактор, който може да замъгли възприятията ни в много сфери от живота, а разглеждането на стартъп компании също не е имунизирано от него. При среща с няколко поред компании, които не интригуват нито с продукт, нито с екип, инвеститорът става по-податлив на това да се впечатли от следващия стартъп, ако той е значимо по-добър от предишните, без реално да бъде на достатъчно добро ниво спрямо по-широка извадка от компании от последното тримесечие. При оценка на инвестиционна възможност важно е да се погледне назад и да се прецени дали това е най-добрата алокация на инвестицията, или има компания, на която е отказано преди 6 месеца, но реално към настоящия момент е много по-подходяща. Добре е да помним, че по-скорошната и по-достъпна информация стои с по-голяма тежест в съзнанието ни.

По сходен начин придаваме повече валидност на заключенията и корелациите, които си правим на база успешните стартъпи и игнорираме поуките от неуспешните истории. Така например можем да се фокусираме върху това, че основателят на някой успешен стартъп е завършил Оксфорд, и да приемем това като формула за успех, но да не включим в статистиката другите 10 негови състуденти, които са се провалили в това си начинание.

Колкото и задълбочен анализ да направим, факторите за успех са много, а комбинациите от тях са безкрайни и никога няма да знаем пълната корелация в това защо някой стартъп е успял и защо друг се е провалил. Остава ни да сме съзнателни за подхлъзванията в мисленето ни, да дадем правилната тежест на възможно по-широка гама от факти и да претеглим вероятностите на различните сценарии в бъдещето. Оттам нататък всяко предизвикателство може да се преодолее с достатъчно енергия и адаптивност.