Често в интервюта наричам това време истински Ренесанс за българската литература. И го заявявам най-отговорно. Със сигурност всяка от творческите индустрии в България може да се похвали със завидни успехи през последните няколко години, но когато говорим за изкуство, най-трудно достигащо до аудиторията и още по-трудно пресичащо границата на страната, то това несъмнено е литературата. Именно за това чудо ще ви разкажа. Защото езикът ни дава възможност да комуникираме, но и ни затваря в своите граници. Да бъдем разбрани, осмислени и ценени и извън неговите граници имаме нужда от превода. И това прави нещата много трудни. Но е факт новото Възраждане, на което ставаме свидетели. И не политическо, а литературно. Ще продължа алюзията с онова Възраждане, положило основите на съвременната българска народност, език, култура и държава към края на XVIII век, условно поставено като начало от „История Славянобългарска“ на Паисий. За съвременната българска литература това начало може да бъде отбелязано с „Естествен роман“ на Георги Господинов, излязъл през 1999 г. Той бележи не само края на едно столетие и хилядолетие, но и се превръща в първото знаме на съвременната българска литература, което се раз�...