Често в интервюта наричам това време истински Ренесанс за българската литература. И го заявявам най-отговорно. Със сигурност всяка от творческите индустрии в България може да се похвали със завидни успехи през последните няколко години, но когато говорим за изкуство, най-трудно достигащо до аудиторията и още по-трудно пресичащо границата на страната, то това несъмнено е литературата. Именно за това чудо ще ви разкажа. Защото езикът ни дава възможност да комуникираме, но и ни затваря в своите граници. Да бъдем разбрани, осмислени и ценени и извън неговите граници имаме нужда от превода. И това прави нещата много трудни. Но е факт новото Възраждане, на което ставаме свидетели. И не политическо, а литературно.

Ще продължа алюзията с онова Възраждане, положило основите на съвременната българска народност, език, култура и държава към края на XVIII век, условно поставено като начало от „История Славянобългарска“ на Паисий. За съвременната българска литература това начало може да бъде отбелязано с „Естествен роман“ на Георги Господинов, излязъл през 1999 г. Той бележи не само края на едно столетие и хилядолетие, но и се превръща в първото знаме на съвременната българска литература, което се развява не само из българските книжарници, но и на още над 20 езика.

От подстъпа до върха

През първото десетилетие на XXI век малко по малко българските писатели като Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Здравка Евтимова, Деян Енев си пробиваха път и към сърцата на българските читатели, но и с преводи на френски, немски, сръбски, полски, английски и дори норвежки и исландски. След тях в края на това първо десетилетие проправиха своя пътека и имена като Михаил Вешим, Милен Русков, Иво Сиромахов, Васил Георгиев, Радослав Парушев. А с навлизането на български автори и в полето на масовата комерсиална литература като Людмила Филипова – за първи път български автори посегнаха към класациите на най-продаваните книги в България. Само за протокола – докъм 2007 г. нито една българска книга не беше влизала дори в топ 100. Но през 2010 г. за първи път български роман оглави тези класации и това беше „Мисия Лондон“ на Алек Попов. Книгата беше издадена няколко години по-рано, но премиерата на филма по книгата я изстреля в съвсем други измерения.

През следващото десетилетие процесът на утвърждаване на съвременната българска литература продължи с налагането на все повече автори, с увеличаването на преводите на съвременни български автори в чужбина, със създаването и развитието на важни подпомагащи този процес организации като фондация „Елизабет Костова“, която развива отношенията и връзките между България и англоезичния литературен свят, подкрепи много преводачи и в двете посоки и издаде близо 15 български книги в САЩ и Великобритания. Тук трябва да споменем също Националния център за книгата към НДК, Къщата за литература и превод и фондация „Следваща стъпка“, както и развитието на Програма „Преводи“ на Националния фонд „Култура“. Близо 100 преводачи продължаваха своята просветителска и българоугодна мисия да търсят издателства в чужбина и да популяризират българската литература. Те са истинските апостоли на този Ренесанс.

Но истинският пробив, разцветът на това Възраждане започна с излизането на „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, с огромния успех на романа в България, но още по-важното – по света. През това второто десетилетие от новия век „Физика на тъгата“ шестваше из целия литературен свят, излезе на близо 10 езика, получи награди като Международната награда „Ян Михалски“ и полската най-голяма – „Ангелус“, беше номинирана за наградите на американския „ПЕН център“ и италианските „Стрега“ и „Фон Рецори“. Излязоха хвалебствени статии във всички големи литературни медии и литературни подлистници на най-важните световни издания. И като човек, който повече от четвърт век е на това литературно поле, мога да свидетелствам как за първи път за българска книга се заговори и в средите на книгоиздаването, и на литературата, и на литературните агенти и професионалисти. Това беше първата българска книга, която можеше да намериш в най-големите книжарници от Ню Йорк и Лондон през Брюксел и Париж до Берлин, Варшава и Рим. Пътят на тази книга към сърцата и на българските, и на световните читатели предположи успеха на българската литература през последните 5 години, наградите и интереса, на които българските автори се радват сега. Едно заслужено внимание към едни великолепни книги. За да попаднеш в полезрението на литературните критици и читатели по света и да заемеш място на световната литературна карта си, е маратонско бягане, а не спринт. А всяка школа и в спорта, и в литературата обикновено тръгва от успехите на един състезател или писател.

Изключителни произведения, автори и преводачи

Сега виждаме само върха на айсберга, а случилото се под повърхността и извън светлината на прожекторите остава незабелязано. Това са съвместни и ежедневни усилия на хора – автори, преводачи, агенти, професионалисти, журналисти, неправителствени организации и мъничка щипка държавна подкрепа.

През последните 4 години преживяхме няколко несъмнени върха, като, разбира се, сrème de la crème беше наградата BOOKER INTERNATIONAL за „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел. Тук ще спомена още наградата „Стрега“ в Италия за „Времеубежище“ в превод на Джузепе дел’Агата; германската награда „Литературен свят“ за романа „Кротките“ на Ангел Игов в превод на Андреас Третнер; наградите във Франция на Мари Врина за преводите на Рене Карабаш и Юлия Спиридонова; наградите в САЩ от ПЕН на Изидора Анжел за превод отново на Рене Карабаш; на Екатерина Петрова за превод на Яна Букова; на Златомира Петрова за превода ѝ на Владимир Полеганов. В тази „Зала на славата“ „Остайница“ на Рене Карабаш присъства с преводи на близо 10 езика, включително на арабски, от Хайри Хамдан. Тук е и изключителният успех на Йоанна Елми и нейния дебютен роман „Направени от вина“ – след като спечели българската аудитория, той беше открит и от една от най-големите литературни агенции в света – лондонската RCW, която представлява нобелистите Олга Токарчук, Светлана Алексиевич и Казуо Ишигуро. Сега романът се превежда и ще бъде издаден на близо 15 езика навсякъде по света. Подобно безпрецедентен е и успехът на българската писателка Силвия Атипова, която спечели международна слава, пишейки на английски под псевдоним. От миналата година тя е представлявана от друга от най-мощните литературни агенции в света – Darley Anderson, която представлява автори като Лий Чайлд и Джон Конъли. Скоро ще четем нейните книги и на български език. И разбира се, поантата – „Времеубежище“ на Георги Господинов, който вече е преведен на над 35 езика.

Вълната няма граници

В Хърватия, Турция, Чехия, Полша, Франция, Германия, Италия, Испания, Австрия, Сърбия, Румъния, Гърция продължава да се засилва интересът към българската литература. Беше създадена и първата българска литературна агенция – Литературна агенция „София“, – която представлява над 20 съвременни български автори и успешно продава правата им в чужбина.

Ще отбележа и нещо друго интересно. Излизането на английски език в САЩ на един класически български роман, един от най-добрите исторически романи изобщо в българската литература, а и не само – „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева в превод отново на носителката на „Букър“ Анджела Родел. Творбата, издадена през далечната 1967 г., но върната отново към живот. Първите два тиража в САЩ бяха продадени за по-малко от 6 месеца. Книгата беше преиздадена и в България, като през последния месец, беше най-продаваната книга на издателството, а сега се превежда също на испански, френски, полски и на още няколко езика.

Не мога да не отбележа още: наградата за превода на Джорджа Спадони в Италия за разказите на Деян Енев; наградата за най-добра преводна детска книга в Сърбия за „Островът“ на Александър Секулов в превод на Мария-Йоанна Стоядинович; наградите на KulturKontact и Bank Austria за „Майките“ на Теодора Димова, както и за чешкия превод на романа от Давид Бернщайн; наградите на Виктория Димитрова Попова за немските преводи на книгите на Калин Терзийски в Швейцария. И накрая, но не на последно място – Специалното отличие от Наградата за литература на Европейския съюз за романа на Тодор П. Тодоров „Хагабула“, един истински световен роман.

Случилото се през последните 5 години в българската литература (като през това време преживяхме и ковид пандемията) е обусловено както от изминатия път, за който разказах, така, разбира се, и от наистина качествения скок, който направиха българските автори – развивайки таланта си, осмисляйки и опита, и занаята в писането, учейки се от най-добрите световни и български литературни примери, и най-важното – разбирайки, че не се съревновават с другите български автори, а с всички световни величия за сърцата и умовете на читателите. Тази промяна може да видите във всяка книжарница – със секциите за изцяло българска литература, с темите, с които българските автори все по-свободно се заемат и интерпретират, с въпросите, които задават, и оригиналността на идеите, с безграничността на въображението, които в крайна сметка вадят българската литература от онази „котловинност“ и провинциалност, за която се говореше преди. Българската литература днес е световна и в закономерен апогей.