Европа трябва да има по-големи амбиции в сферата на изкуствения интелект и да ограничи зависимостта си от американските технологии. Телекомуникационните оператори трябва да се превърнат в AI компании, смартфоните вече са AI базирани устройства, същото важи и за автомобилите, а компютри вече могат да се създават и от... човешки неврони.

Това са само част от заключенията, направени на тазгодишното издание на Световния мобилен конгрес (MWC), което се проведе през март в Барселона.

Световен мобилен конгрес 2025

Събитието за пореден път се наложи като един от най-значимите технологични форуми в света, като привлече над 109 000 участници от 205 държави и територии, сред които личаха имената на испанския крал Фелипе VI, футуриста Рей Кърцвейл, съоснователя на Apple Стив Возняк, световния шампион по шахмат Гари Каспаров, актрисата и предприемач Дрю Баримор, мениджъри на най-големите телекомуникационни и технологични компании в света, както и на нашумели стартъпи. Форумът беше посетен от над 60 министри, над 110 ръководители на секторни регулатори и над 2900 журналисти и анализатори от сектора, сред които и представител на сп. „Мениджър“.

Започнал като секторно изложение на оператори, днес мобилният конгрес обединява почти всички значими икономически сегменти – от финансите и електронната търговия през автомобилите и умната инфраструктура до роботите, виртуалната реалност, интернет на нещата (Internet of Things – IoT) и какво ли още не. Темите тази година се разпростираха от геополитиката и регулациите през умното управление на летища до футбола (в рамките на конгреса се проведе отделен Sports and Entertainment Summit) и дори състезанията с летящи коли.

Бъдещето на свързаността

и интелигентността на машините, включително ролята на 5G в ускоряването на дигиталната трансформация, както и нарастващата интеграция на изкуствения интелект в мрежите, заеха ключово място в обсъжданите теми.

„Телеком браншът трябва да завърши прехода към 5G мрежи, да разработи нови модели за приходи и да използва потенциала на изкуствения интелект“, заяви в откриващата си реч Матс Грайнрид, генерален директор на Световната GSM асоциация (GSMA), която организира форума. Той акцентира и върху спешната нужда от осигуряване на достъп до нови честотни ресурси, което трябва да намали глобалната пропаст в мобилното използване. В момента 3,1 милиарда души са в обхвата на клетъчни мрежи, но не използват мобилен интернет, а преодоляването на тази разлика може да донесе икономически ефект от 3,5 трилиона долара.

Мобилните технологии и услуги са генерирали 5,8% от световния БВП през 2024 г., което се равнява на 6,5 трилиона долара, според данни от Доклада за мобилната икономика на GSMA, изнесени на конгреса. Очаква се до 2030 г. тази цифра да нарасне до почти 11 трилиона долара, или 8,4% от БВП, благодарение на повишената ефективност както и по-широкото навлизане на IoT и AI. Най-голяма полза от тази тенденция според отчета ще имат производственият сектор (25%), хотелиерството и хранителните услуги (17%), както и публичната администрация (14%). Интересно е също, че към края на 2024 г. 58% от световното население (4,7 милиарда души) са използвали мобилен интернет, като този показател се очаква да достигне 5,5 милиарда (64%) до 2030 г. 5G връзките в световен мащаб пък са надхвърлили два милиарда, а до 2030 г. се очаква да представляват 57% от всички мобилни връзки, изпреварвайки 4G още през 2028 г.

Демонстрация на възможностите на 5G комуникациите показа Nokia, на чийто щанд всеки желаещ можеше да седне удобно и да управлява отдалечено автомобил, който се намира във Финландия – на 2500 мили от Барселона. От екипа на Nokia увериха, че досега няма нито един инцидент, а това се дължи и на изключително бързата телеком връзка без забавяне.

Изкуственият интелект

обаче беше истинската звезда на тазгодишния мобилен форум, като засенчи иновациите в телеком бранша. Самите телеком оператори се надпреварваха да представят AI базирани иновации, а някои мениджъри от този сегмент предсказаха, че дружествата от бранша трябва да са готови скоро да се превърнат в AI компании. Deutsche Telekom дори използва събитието, за да представи своя AI смартфон, базиран на Perplexity. Концепцията за устройството беше анонсирана още на миналогодишното издание на конгреса, а тази година имахме възможност да го видим напълно работещо.

Изостава ли Европа

в сферата на критични технологии като изкуствения интелект? Отговорът дойде от Артър Менш, съосновател и главен изпълнителен директор на най-перспективната европейска AI компания – френската Mistral. Той призова за по-големи амбиции в Европа в този сегмент, както и за намаляване на зависимостта на континента от американските технологии. Менш даде и интересен жокер на телекомуникационните компании, като им обърна внимание, че за тях инвестициите в центрове за данни могат да се окажат нова възможност за бизнес, превръщайки ги в „хиперскейлъри“. Дейта центровете са критична технология за развитието на AI модели.

Да не се страхуваме от машините

призова смятаният от мнозина за най-добър шахматист на всички времена Гари Каспаров, като добави, че „ако ги използваме неправилно, не можем да обвиняваме технологията“. Каспаров, който от години е и водещ експерт в областта на изкуствения интелект, говори пред над 2000 души в лекция, озаглавена „Връзката между човешката креативност и машинния интелект“.

Той определи загубата си от суперкомпютъра Deep Blue преди години като „благословия“, тъй като тя се е оказала вдъхновение за множество технологични проекти, довели включително до днешното развитие на изкуствения интелект. По време на речта си

Каспаров нарече AI „разширен интелект“

и обясни, че „точно както очилата подобряват зрението ни, изкуственият интелект разширява нашите способности“.

В сходна посока беше и лекцията на футуриста и автор на множество бестселъри Рей Кърцвейл. Той направи впечатляващата и откровено плашеща прогноза, че през следващите няколко години ще се слеем с изкуствения интелект и това ще доведе до т.нар. „технологична сингулярност“ – хипотетичен момент, след който прогресът ще се развива толкова бързо, че ще е отвъд човешките способности за разбиране. Кърцвейл дори посочи, че този процес вече е започнал, защото днес изкуственият интелект на практика е в ръцете ни по всяко време благодарение на смартфоните.

Друг технологичен визионер Стив Возняк, съосновател на Apple, насочи вниманието към използването и регулирането на изкуствения интелект. Известен поддръжник на по-стриктните AI регулации, той отново подчерта тази своя позиция: „За да преценяваме по-добре каква информация консумираме, трябва да знаем дали тя идва от технологии, как е обучен изкуственият интелект и какви източници е използвал.“

„Днес това е отлична технология за отчитане на вече казани неща, но може би някой ден ще може да мисли самостоятелно“, подчерта Возняк. Той каза също, че технологиите трябва да се движат в посока „повече отворен код, защото това би ни позволило да се връщаме назад, да преглеждаме създадените технологии и може би да ги подобрим.“ Теза, която беше посрещната с бурни аплодисменти от стартъп общността.

Нови смартфони и други устройства

По традиция в рамките на конгреса бяха представени нови мобилни телефони, таблети, умни часовници, слушалки и други носими устройства от някои от водещите имена като Honor, Nothing, HMD, realme и други компании. Сред най-интересните иновации при устройствата бяха тройносгъващ се лаптоп, показан от Lenovo, очилата с добавена реалност MiZRA на японския оператор NTT Docomo, носимата камера за персонална защита Keocam, а австралийската компания Cortical labs представи компютри, използващи... неврони, създадени от човешки стволови клетки. Бъдещето буквално оживяваше пред погледите на посетителите, като превърна за пореден път Барселона в световна столица на иновациите, обединяваща старинна архитектура и традиции с концептуални технологии, които вероятно ще навлязат в живота ни след години.